На 6 ноември 1890 г. в София се ражда голямата българска художничка Бистра Винарова, творец от художествения авангард между двете световни войни. Бистра Винарова расте в столицата на България, която в края на XIX и началото на XX век с бързи стъпки се модернизира – австрийски, чешки, немски, а по-късно и български архитекти, инженери и художници извайват облика ѝ на европейски град. Преустроен и модернизиран е Княжеският дворец, открива се част от сградата на Народното събрание, започва строителството на Софийския университет, построени са Лъвов и Орлов мост, изгражда се и най-големия софийски парк – Пипиниерата (по-късно Борисовата градина). От 1900 г. София светва, тръгват и трамваите. Европейската динамиката се предава и на българската столица.
Бистра Винарова е на 32 години, когато самостоятелно представя пред публиката своите произведения, в разцвета на творческите си сили. Образована, обаятелна, интересна, артистична, смела – налице са всички предпоставки за успех. И той не закъснява. Изложбата ѝ е притегателна сред културните и артистични среди, за колекционери и ценители, отразена във виенската преса, но и предизвиква емоционални изживявания.
През лятото на 1919 г. тя се среща няколко пъти с големия австрийски поет Райнер Мария Рилке (1875 – 1926) в Берн. За това свидетелстват нейни писма, съхранявани в Националната библиотека на Швейцария, в които Бистра Винарова пише за интереса им към дърворезбата, за срещите между тях и др. общи неща.
По това време Рилке е секретар на Огюст Роден в Париж, но също така пътува често. Запознанството му с Бистра Винарова датира от по-ранен период във Виена – град, който поетът посещава периодично.
В архива на художничката в Централния държавен архив в София все пак (тъй като не всички писма са съхранени заради политическия надзор, на който е било подложено семейство Радеви след 9 септември 1944 г. по сведения на техния син Траян Радев) е запазено едно писмо от Рилке до Б. Винарова, изпратено от Цюрих на 14 юли 1919 г.
Запознанството между двамата е описано от сина на Бистра Винарова Траян по нейни разкази като един забавен спомен – срещат се в изложбена зала във Виена, и, загледани в картините, се сблъскват. Б. Винарова разпознала големия поет. Извинили се взаимно и пак разглеждайки картините се сблъскали, след което Рилке се представил на младата жена, запознанството им продължило в няколко приятелски срещи, кореспонденция и „Портрет на мъж“ сред нейните графики. Художничката създава негов портрет по натура с молив, както и офорт в цял ръст.
Известни са преводите на българския поет Гео Милев на стихове на Рилке. През 1919 г. в библиотека „Везни“ е публикувана ранната творба на Рилке „Песен за любовта и смъртта на корнета Кристоф Рилке“ (1899, 1906), през 1921 г. в София излизат „Записки на Малте Лауридс Бриге“, преведени от Гео Милев, а през 1922 г. Гео Милев издава „Антология на жълтата роза – лирика на злочеста любов“, и в нея включва стихотворението на Рилке „Молитва на девиците“. Гео Милев и Бистра Винарова са двама видни представители на експресионизма, взаимно ценени, с отношение към модерното изкуство и творческа връзка.
За силата на въздействие на графичното изкуство на Бистра Винарова свидетелстват и стиховете, които ѝ посвещават поетите Вернер Клинстингер – „Пиячът на Абсент“ и „Духовно пиянство“, съхранени сред нейните документи, както и редовете от Робърт Волфганг Баллах.
Както пише по-късно Траян Радев сякаш някаква съдбовност е насочвала към нея главно хора на изкуството и писатели. Нейните години прекарани в Германия, Австрия и донякъде Швейцария, сред прекрасните архитектурни шедьоври в Берлин, Дрезден, Мюнхен, Берн, Виена – истински космополитни и културни центрове, оформят една личност творец, която ще остави трайни следи сред всички, до които се докосва.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Пигмалион“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Национален фонд „Култура“.
Повече за проекта за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – четете тук.
