Отдадох се на хаоса на ранните си години, докато узрее моментът да се занимавам с любовта на живота си – литературата. Това каза в интервю за БТА писателят Евгени Черепов, чиито роман „Извън обхват“ наскоро спечели литературната награда „Перото“. Черепов, който е и преподавател в старозагорската езикова гимназия „Ромен Ролан“, допълни, че в България да се занимаваш с литература, е възможно само ако човек я преподава, за да може да се издържа по някакъв начин.
Евгени Черепов е учил в Строителния техникум в Стара Загора и след това в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София, но никога не е бил строителен инженер. Докато учех, опитвах мислено да проектирам образа за себе си в тази роля, но така и не успявах, каза той.
В романа „Извън обхват“ вероятно могат да се открият доста послания, поне си въобразявам, че успешно съм ги заложил, добави авторът. Според него вглеждането в себе си е важно за хармоничното живеене. „Разбира се, човек не трябва да прекалява и със самоанализите, не е проблем и просто да се пускаш по пързалката на рутината понякога“, посочи той. Евгени Черепов подчерта, че е важно всичко да е с мярка. „И стоенето извън обхват, и стоенето в обхват да са с мярка. И гневът ни към различно мислещите от нас да е с мярка – особено той, защото е една от най-лавинообразно затрупващите ни емоции, та чак може да затрупа и човечността ни. И отказът ни да разбираме съседните поколения да е с мярка“, отбеляза той. И допълни, че „под всички тези „дрехи“ на идеологии и виждания, които изповядваме, вече разсъблекли ги, отдолу хората сме (не)изненадващо идентични и се движим от едни и същи скрупули“.
Черепов разказа, че още от тийнейджърските си години има идеи, за които би искал да пише. „До двайсетата си година бях написал три романа, но слава богу, не съм припирал да ги публикувам официално – знаех, че имам още доста какво да подобрявам в писането си“, обясни той. Според него е нормално личните преживявания да присъстват в творбите на всеки пишещ човек, това неизбежно. Той посочи обаче, че не е от авторите, които държат на разсъбличащата автофикция. „Даже напротив – биографичните моменти от моя живот са сведени до минимум в романите ми. Ползвам ги за отправна точка, от която да надграждам чрез добрата стара художествена измислица, за вид гориво, което да ми даде начален тласък и да ускори въображението ми да свърши основната работа“, каза той.
Евгени Черепов смята, че в последните десет години като че ли тенденцията е читателският интерес към съвременната българска литература да се засилва все повече. „Всеки народ, всяко поколение, всяка идентичност има нуждата освен от космополитното обговаряне на универсалните теми, да преработи тези универсални теми и през познатото, през националното, през провинциалното, ако щеш“, посочи той. Според мен обаче националната или дори провинциална оптика, та дори и впускането в описания на характерни за определен етнос или социална група хора битовизми не нарушават универсалните теми, които вълнуват човечеството, ако тези теми са заложени в съответната книга. Провинциалистът по местоживеене съвсем спокойно може да си е космополит по душа, каза още Черепов.
По думите му в преподаването на литература се показва личният пример как можеш да живееш с вълнението какво чувстват и мислят героите, защо ги движи определена емоция. „Не всеки би се интересувал от литература, но всеки се интересува от собствените си чувства, емоции, размисли, които, оказва се, не изпитваме ние за пръв път на този свят, много хора вече са писали за това през вековете и в това има нещо дълбоко успокояващо“, коментира той. „Когато усетя, че ученик се вълнува по този начин, все ми е тая, че не прави разлика между метонимия и синекдоха“, каза авторът.
Евгени Черепов води и развлекателно-учебен подкаст. На въпроса трябва ли според него повече иновативни методи да навлязат в образованието, той отговори „и да, и не“. По думите му учениците първоначално се впечатляват от техническата грамотност на по-възрастния, както и това, че „поназнайва думички от сегашния младежки сленг“, но те са толкова преситени от новите технологии, че като че ли по-скоро чисто човешката комуникация лице в лице им е по-важна.
По отношение на слушането на книги Евгени Черепов посочи, че се е опитвал да слуша аудиокниги, но му е трудно и предпочита четенето. „Вероятно при шофиране на дълъг път бих допуснал този вариант на приемане на литературата по-лесно до себе си“, каза той. Авторът изрази мнение, че мястото на литературата в днешния свят си е все същото – да ти даде повече бавност, повече съзерцателност, повече житейски опит, макар и вторичен, през опита на героите, както и повече дълбочина и нюанси на мисленето по нашите си човешки работи.
Според Евгени Черепов в обучението си по български език най-важното е един ученик да усвои добре правописа, граматиката, пунктуацията и лексиката. „А от литературата – това, за което говорих по-рано“, допълни той.
До момента авторът има един летен и един зимен роман. „Следва есенният. От доста време го обмислям, чертая първоначалните планове как ще е устроен. Но междувременно обмислям да се опитам да напиша и две пиеси, които също ме вълнуват отдавна“, каза авторът. Нямам опит върху драматургичното писане обаче, затова първо ще трябва да понауча това-онова от по-опитни в този занаят писатели, допълни той.
Евгени Черепов (1981) дебютира през 2012 г. с романа „Добавено лято“ (номинация за Националната литературна награда „Елиас Канети“ през 2013 г. и съпътстваща награда от конкурса за дебютно творчество „Южна пролет“). След десет години в столицата избира да живее в родния си град Стара Загора, където последователно става баща, филолог и гимназиален учител по литература. Романът „Извън обхват“ е втората му книга, която се радва на солиден читателски интерес и има няколко допечатки за все още неизтеклата година. Книгата получи оценки от литературни журита, спечели награда „Перото“ към Националния дворец на културата, както и номинация за награда „Хеликон“.
