Банки, бизнеси, но и трети цени. Мита, забрани и една по-голяма цел – сенчестият флот на Русия. Всичко това са потенциални мерки, които САЩ могат да предприемат заради отказа на Москва да преговаря за прекратяване на огъня. Дали обаче Доналд Тръмп ще въведе нови санкции?
Засега Русия отхвърля призивите на Запада за прекратяване на огъня във войната с Украйна. В същото време американският президент Доналд Тръмп отхвърля призивите на Киев и европейските страни да наложи допълнителни санкции на Москва в отговор.
Президентът на Франция Еманюел Макрон дори нарече въпроса с американските санкции срещу Москва „тест за надеждността на САЩ“ при Тръмп.
Американският държавен глава заплаши, че ще използва „разрушителни“ мерки срещу Русия, но ако сметне, че моментът е подходящ. Засега подходящ момент не е дошъл, а Тръмп оправдава това с опасенията си, че налагане на нови санкции може да подкопае усилията за мир, които той твърди че полага.
„Само фактът, че мисля, че съм близо до сключване на споразумение“, каза той пред репортери в Белия дом на 28 май, когато беше попитан какво го спира да наложи нови санкции на Москва. “Не искам да проваля всичко като направя това“.
Но Когато и ако този момент настъпи, какви биха могли да бъдат новите мерки на САЩ?
„В този момент не е ясно какъв е планът“, каза пред Радио Свободна Европа (RFE/RL) Рейчъл Зиемба, експерт по санкции в Центъра за нова американска сигурност, мозъчен тръст със седалище във Вашингтон.
Още един пакет от мащабни санкции би дошъл в неподходящ момент за Москва. Руската икономика се забавя рязко на фона на падащите цени на петрола и непосилно високите лихвени проценти. Тя може да се насочи и към „твърдо кацане“, термин, използван за описание на тежка рецесия, предупреди по-рано този месец лондонската консултантска компания Capital Economics.
Тръмп не е описал подробно никакви потенциални мерки. Поне за момента основният фокус на решенията за потенциални нови наказания от страна на САЩ е двупартиен законопроект, воден от сенаторите Линдзи Греъм (републиканец от Южна Каролина) и Ричард Блументал (демократ от Кънектикът).
Законът за санкции срещу Русия от 2025 г. предвижда първични санкции на руските банки и други организации, подкрепящи войната на Москва срещу Украйна, като същевременно ще използва вторични санкции, за да наложи наказания на страни, компании и лица по целия свят, които правят бизнес с тях.
Освен това, според текста на закона, той ще наложи мита от най-малко 500% върху вноса от всяка страна, която „съзнателно продава, доставя, прехвърля или закупува петрол, уран, природен газ, нефтопродукти или нефтохимически продукти, произхождащи от Руската федерация“.
Китай, Индия и Турция са сред най-големите купувачи на руски енергийни износи.
Сенаторите казаха, че целта на законопроекта е „да се потърси отговорност от Китай за подкрепата на военната машина на Путин чрез закупуването на евтин руски петрол от „сенчестия флот“. Този флот е съставен от стотици често остарели кораби с неясна собственост, които Москва използва, за да заобикаля западните санкции върху най-доходния си продукт.
Износът на петрол съставлява около една трета от приходите на федералния бюджет на Русия.
Какво включват потенциалните нови санкции?
Първичните и вторичните санкции срещу руските банки биха били важна стъпка за забавяне на икономиката на страната, казва Зиемба.
Докато първичните санкции забраняват на американските граждани и организации да извършват транзакции с руски банки, вторичните санкции биха наложили наказания на чуждестранните финансови институции, които работят с руски банки, като ги отрежат от американския долар и финансовата система. Китайските финансови институции са сред чуждестранните фирми, които все още работят с руски банки.
Зиемба подчерта, че законопроектът може да бъде смекчен, когато бъде разгледан в комисиите на Конгреса. Тя добави, че не счита тарифите за трети страни за навременни, защото според нея администрацията на Тръмп е провокирала гневна реакция след налагането на мащабни глобални мита през април.
„Двупартийният законопроект може би има за цел по-скоро да покаже решимостта на САЩ пред Путин“, казва Зиемба. Повече от 80 от 100-те сенатори са го подкрепили, което показва готовността им да се опълчат на руската агресия.
Законът може да има за цел и да затвърди санкциите. Някои от тях, вече бяха въведени от Джо Байдън.
„Постепенният ефект [на законопроекта] може да не е толкова голям в краткосрочен план, но вероятно ще има по-голямо въздействие като средство, което ще затрудни администрацията на Тръмп или която и да е друга администрация да отмени санкциите в бъдеще“, каза Зиемба.
Тръмп не е казвал дали ще подкрепи законопроекта на Сената. В отговор на въпроси относно инициативата, прессекретарят на Белия дом Каролин Ливит каза, че Тръмп „е бил ясен, че иска да види договорено мирно споразумение“ и „също така умно е запазил всички опции на масата“, съобщи The New York Times.
Докато критиците на Тръмп го обвиняват, че се колебае да наложи нови финансови санкции на Русия, защото цени високо отношенията си с Путин, Зиемба каза, че има опасения, които надхвърлят връзките между САЩ и Русия и войната в Украйна.
„В администрацията на Тръмп съществува убеждението, че прекомерното използване на финансови санкции може да навреди на ролята на долара в световната търговия и да подтикне страните да изграждат инфраструктура за избягване, която може да навреди на интересите и сигурността на САЩ“, каза тя.
„Пожелателно мислене“ или увеличаване на помощта за Киев
През 2022 г. ЕС и САЩ наложиха таван на цената на петрола. Целта им беше да се ограничат приходите на Русия от войната в Украйна и да се поддържа стабилността на световните енергийни пазари. Това беше подкопано от сенчестия флот.
За да накаже Русия за провалянето на мирните преговори, Г-7 предложи да се понижи таванът на цената на петрола от 60 на 50 долара за барел. Financial Times съобщи тази седмица, че администрацията на Тръмп е блокирала предложението.
Това решение може да отразява предпочитанието на Тръмп да отложи засега нови санкции срещу Русия, но е възможно също така американският президент да не харесва тавана на цената, защото той е в полза на конкуренти на САЩ като Китай и Индия, каза Зиемба.
Тя добави, че няма смисъл Г-7 да понижава тавана на цените, ако нейните членове не разширят санкциите срещу сенчестия флот.
Засилването на санкциите срещу руската петролна индустрия, включително сенчестия флот, може да нанесе „много осезаем удар на Путин“, ако той бави мирните преговори, каза Леон Арон, старши научен сътрудник в Американския институт за предприемачество във Вашингтон, в интервю за RFE/RL по-рано този месец. „Това може да го накара поне да обмисли сериозно мира.“
Нют Гингрич, републиканец, който беше председател на Камарата на представителите в периода 1995-99 г., каза, че администрацията на Тръмп не трябва да се фокусира само върху икономическите санкции. Той призова САЩ да „драстично“ увеличат качеството и количеството на военната помощ за Украйна.
„Путин ще спре само ако няма друг избор. Всяка друга стратегия е пожелателно мислене, което ще удължи войната и ще струва живота на още невинни хора“, написа Гингрич в X.
Какви мерки ще предприеме Тръмп, за да окаже натиск върху Путин, ако изобщо предприеме такива, може да стане ясно през юни.
„Ще разберем дали ни слуша или не, и, ако го прави, ще реагираме малко по-различно“, каза Тръмп пред репортери в Белия дом на 28 май. “Но това ще отнеме около седмица и половина, две седмици.“
*Текстът е публикуван в „Свободна Европа„. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
