Карло Акутис и Пиер Джорджо Фрасати са живели в различни епохи, но са споделяли страстта да живеят вярата си пълноценно.
Единият е изкачвал алпийски върхове; другият е програмирал уебсайтове. Единият е служил на бедните в следвоенен Торино; другият евангелизирал от лаптоп в Милано.
Но на 7 септември двама млади мъже от Северна Италия – блаженият Пиер Джорджо Фрасати и блаженият Карло Акутис – ще бъдат канонизирани заедно от папа Лъв XIV като първите светци на новия понтификат.
Животът им е бил разделен от времето, но обединен от любовта към Господа. Канонизирайки ги един до друг, папа Лъв XIV пожела да подчертае всеобщия призив на Църквата към святост: всички са призовани да използват своите уникални дарби, за да достигнат висотите на светостта.
Голям брой вярващи, вдъхновени както от Фрасати, така и от Акутис, ще се стекат в Рим, за да отпразнуват тяхното героично свидетелство. Сред тях ще бъде Брайс Грифин, майка на пет деца от Северна Каролина, която резервира самолетен билет до Рим в същия ден, в който беше обявена новата дата за канонизация.
„Като майка, особено за мен е дар да видя как Карло връща родителите си в пълно общение с Католическата църква. Харесва ми, че нашите млади хора са толкова в хармония с него. Виждам Карло в собствения си тийнейджърски син“, каза Грифин пред National Catholic Register. „Толкова съм развълнувана, че ще имам възможността да стана свидетел на канонизацията на Карло заедно с Пиер Джорджо, още един чудесен пример за нашите тийнейджъри и особено за по-малките ни деца“.
Фрасати е роден през 1901 г. в Торино, по време на индустриалния бум в Северна Италия. Градът бързо се превръща в производствен център на страната, отчасти благодарение на Fiat и новата автомобилна индустрия. На 13 години, когато избухва Първата световна война, Фрасати вижда завръщащите се войници ранени, безработни и съсипани. По-късно се присъединява към Католическа дейност и Народната партия, стремейки се да приложи социалната доктрина на Църквата към съвременния свят.
Близо век по-късно, през 1991 г. се ражда Карло Акутис. Същата година, в World Wide Web бива котирана на борсата. Самоук програмист, той експериментира с Java и C++, обича игрите Super Mario и снима домашните си любимци с видеокамера. Докато неговите връстници от поколението на милениалите, разбиращи от програмиране, стартират нови startup, Карло използва технологичните си познания, за да каталогизира евхаристийните чудеса от апартамента на семейството си в Милано.
„Животът му показва, че светостта е постижима в съвременния свят, дори сред технологиите и ежедневните предизвикателства“, каза пред Register отец Уил Конкуер, френски свещеник-мисионер в Камбоджа и автор на книга за Акутис.
За папа Лъв XIV, който израз желание да се обърне към етичните и социалните проблеми, повдигнати от изкуствения интелект и съвременните технологии, съвместната канонизация предлага възможност да отекна отговора на неговия предшественик Лъв XIII на индустриалната революция в една нова ера.
Намиране на утеха в природата
Фрасати може и да е израснал в Торино, но лятната къща на семейството му в Полоне, малко селце на 80 километра северно в подножието на Алпите, се превръща в негово убежище. Като член на Италианския алпийски клуб, той изкачва множество върхове – от Гран Турналин до 4000-метровата Гривола в долината Аоста – и се моли под кръстовете, издигнати на върховете им.
„Всеки ден, който изминава, се влюбвам лудо в планините“, пише Фрасати, чието мото е „Нагоре“.
Акутис намира подобен мир в Асизи, родното място на Свети Франциск, където семейството му прекарва летата. Далеч от модата и финансистите на Милано, той се моли с францисканските монаси и монахините клариси от Асизи. Обикаля по хълмовете на Умбрия близо до планината Субазио с кучетата си и изработва кръстове от пръчки, които намира по пътя, с надеждата някой да се сети за Исус, когато ги намери.
И двамата млади мъже обичат животни. Фрасати имал кучета на име Йор, Миме, Вотан и Уади, както и котка на име Скимбо. Домашните любимци на Карло включвали кучетата Бричола, Стелина, Полдо и Киара (на името на Света Киара), както и котките Бамби и Клео.
Архиепископът на Асизи, Доменико Сорентино, определи съвместната канонизация на Акутис и Фрасати „знак на Провидението, който поставя светостта на обикновения живот отново в центъра на вниманието на Църквата, особено на новите поколения“.
Набожност към Евхаристията
Въпреки че са израснали в семейства с непрактикуващи католици, и двете момчета са били привлечени към Евхаристията от ранна възраст.
Бащата на Фрасати е бил агностик, но това не е попречило на Пиер Джорджо да се присъедини към Богородичната конгрегация и Апостолата на молитвата. На 12-годишна възраст Фрасати също поискал разрешение да приема ежедневно Причастието, което е било рядкост по онова време.
„Призовавам ви с цялата сила на душата си да се приближавате до Евхаристийната трапеза възможно най-често“, казал Фрасати на Евхаристиен конгрес на 22-годишна възраст. „Подхранвайте се с този Ангелски Хляб, от който ще черпите сила да се борите с вътрешните си борби“.
Карло, който е известен с това, че е нарекъл Евхаристията „моята магистрала към небето“, започнал да посещава ежедневната литургия малко след първото си причастие на 7-годишна възраст. Неговата изложба за евхаристийните чудеса е била посетена от хиляди хора по целия свят.
„Хората, които стоят пред слънцето, почерняват; хората, които стоят пред Евхаристията, стават светци“, казал веднъж младият Акутис.
Любов към Мария и бедните
Фрасати се посветил на Мария на 17-годишна възраст и по-късно влиза Третия орден на доминиканците.
„Като предан член на доминиканското семейство, той държал броеница в джоба си и я рецитирал всеки ден“, казва отец Джерард Франсиско Тимонер III, магистър на доминиканския орден, в официално изявление за канонизацията на Фрасати.
Акутис направил първото си лично посвещение на Дева Мария на 5-годишна възраст в светилището на Дева Мария от Помпей. Той хранил особена набожност към Дева Мария от Лурд и Фатима и често подарявал броеници на гостите си.
Въпреки че и двамата произхождали от богати семейства (бащата на Фрасати бил редактор на La Stampa, бащата на Акутис бил застрахователен директор в Милано), и двамата били известни с отдадеността към бедните.
Фрасати се присъединява към Обществото на Свети Викенти от Паола на 17-годишна възраст, дарява билети за автобус на бедните и посещава болните. На смъртния си одър той написал инструкции, за да бъде сигурен, че едно лекарство ще достигне до пациент на име Конверсо.
„Исус идва при мен всяка сутрин в Причастието и аз отвръщам на визитата Му, като отивам да служа на бедните“, казал той веднъж.
Като дете Карло спрял да яде Нутела от жертвоготовност и продавал играчки, за да помага на бедните. По-късно той станал доброволец в кухня за бедни в Милано, управлявана от монаси капуцини, и купувал спални чували и топли напитки за бездомните през зимата.
„Любовта му е била изключителна“, каза Никола Гори, постулатор на каузата на Акутис. „Той използвал спестяванията от седмичните си джобни пари, за да помага на просяци и на тези, които спят на улицата“.
Неочаквана болест
Фрасати умира от полиомиелит, вероятно заразен от пациентите, за които се е грижил, през 1925 г. на 24-годишна възраст. Карло умира през 2006 г., само на 15 години, от внезапна и агресивна левкемия.
„Предлагам на Господа всички страдания, които ще трябва да понеса за Папата и за Църквата“, казва Карло малко преди смъртта си, „за да не премина през чистилището и да отида директно в Рая.“
И на двете погребения присъстват бедни и маргинализирани от техните общности, хора, на които младите светци са помогнали в живота си.
Фрасати живее почти десетилетие по-дълго от Акутис и открива призванието си като мирянин доминиканец. Карло, все още ученик в гимназията, започва да разпознава евентуален призив към свещеничеството.
„Съвместеното канонизиране на тези двама млади мъже заедно предлага вдъхновяващ духовен модел, особено за тези, които преминават през юношество и младост“, казва Кристин Уохар, изпълнителен директор на Frassati USA
„Там, където свършва животът на Карло, започва този на Пиер Джорджо, предлагайки приемственост, докато се справят с предизвикателствата на юношеството и зрялата възраст“.
Вдъхновяващи млади католици
И двамата са били покровители на събитията по случай Световния ден на младежта (СДМ). Фрасати е вдъхновил поклонниците на СДМ в Сидни през 2008 г. и Краков през 2016 г.; Акутис е обявен за покровител на СДМ в Лисабон през 2023 г. и на Националния евхаристиен конгрес в Съединените щати през 2024 г.
„Когато говоря за някой от тези двамата, младите хора се изправят малко повече, слушат по-внимателно и искат да знаят повече. Историите им са завладяващи“, казва Кейти Макгрейди, водеща на SiriusXM.
„Карло и Пиер Джорджо показват на младите хора, че светостта не само е възможна, но и, че се намира и в обикновените неща от нашия живот. Именно в туризма, компютърното програмиране, прекарването на време с приятели и намирането на възможности да бъдем щедри, можем да следваме и обичаме Исус“.
Отец Конкуер добавя: „Апостолатът на Карло, основан на технологиите, говори на поколение, потопено в дигиталната култура, докато активната, взаимоотношенческа благотворителност на Фрасати вдъхновява онези, привлечени от общността и службата. И двамата са живели обикновен живот с изключителна вяра, показвайки и доказвайки, че светостта е достъпна за всички“.
Самият Карло се възхищавал на Фрасати. В последните си дни той прочел една френска книга за млади светци, спомня си майка му Антония.
„Карло познаваше [Фрасати]“, казва тя „Той познаваше много млади светци: Пиер Джорджо Фрасати, Киара Бадано, Габриеле на Прескръбна Божия Майка. … Той обичаше младите светци“.
Сега момчето, което обичаше светците, става светец, редом със светец, когото е обичал. „Може би най-важният урок“, размишлявал Вохар, „е, че трябва да преразгледаме живота си и да видим дали наистина живеем или просто съществуваме“.
„Животът тече бързо, както показва краткият живот на Карло и Пиер Джорджо“, отбелязва той.
Ако прекарваме дните си пред екрана, може би трябва да се замислим върху това. Пиер Джорджо е казал: „Да живееш без вяра, без наследство, което да защитаваш, без постоянна борба за истината, това не е живот, а съществуване“.
„Никога не бива просто да съществуваме, а да живеем“.
Текстът е публикуван в сайта на радио „Ватикана“. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
