Капитан I ранг о. з. Васил Данов е журналист, публицист, военен експерт, офицер от резерва, координатор на Медийния съвет към Атлантическия съвет на България и член на УС на Атлантическия съвет на България.
– Какви са очакванията ви за срещата в Аляска? Очевидно е, че Европа няма да бъде представена в тази среща, но остават ли все пак някакви очаквания президентът на Украйна Володимир Зеленски да присъства на нея?
– Мисля, че няма основания да бъде поканен, колкото и да е разумно. Първо, Путин няма да се съгласи, защото не е готов. Руската страна не е готова за сериозни преговори с Украйна и лидерът на държавата агресор се срамува да се изправи срещу жертвата си, защото няма сериозни политически, исторически и всякакви други аргументи защо са убити до момента толкова мирни украинци, защо продължават нощните бомбардировки срещу мирни градове.
След три години и половина скромните успехи на руската армия не могат да бъдат защитени в международен план като някакво епохално постижение на така наречената, както те все още я наричат, „специална военна операция“.
Не е готов и Тръмп, който няма нито политическа, нито историческа култура да посредничи в един толкова остър, продължителен и трудно разрешим конфликт, защото самият той е доста необразован и неук човек.
До момента Тръмп се държи като капризен и неук монарх, който тепърва прохожда в световната политика. Изрече например една нелепост, че Русия е превзела океанското крайбрежие на Украйна, а преди два-три месеца каза, че САЩ дължат благодарност на Русия и Съветския съюз, затова, че са помогнали на Америка да победи във Втората световна война. А то е точно обратното – да си припомним програмата Lend-Lease.
Зеленски няма как да бъде допуснат и от двамата, защото рискуват да изпаднат в тежък когнитивен дисонанс спрямо човек, който не ги превъзхожда толкова интелектуално, но със силата на истината, която защитава и с моралната сила, която притежава, Зеленски може да притесни двамата, ако седнат тримата на масата на преговорите. Така че, аз не го допускам.
Не допускам и някакъв сериозен пробив, някакви сериозни съглашения за прекратяване на бойните действия, за мир и т.н., защото и двамата заявиха досега, особено Тръмп, че на тях им трябва бързо временно прекратяване на военните действия, за да покаже той, че за пореден път решава един световен военен конфликт, след като уж приключи войната между Индия и Пакистан и сега му трябва още един такъв голям „мир“, за да може в края на годината да очаква Нобелова награда.
Но дори и да я получи, което за мен би било абсурдно, тази Нобелова награда ще прилича на Нобеловата награда на Бара Обама, която му беше дадена без нищо да е свършил, още в началото на президентския му мандат.
– Има ли втори план зад тази среща?
– Вторият план е сериозният опит, който ще опита да направи Путин, за да обърне разговора, уж за мир и прекратяване на войната, в своя полза. И с лековерието и уважението, което Доналд Тръмп постоянно демонстрира към него, да извоюва сериозни отстъпки от САЩ. И те не са само териториални. Тръмп неколкократно заяви, че трябвало да се заменят територии, сякаш равен брой и от руска страна, и от Украйна са превзети и от двете воюващи въоръжени сили. Каквото и да има да се разменя между Русия и Украйна с посредничеството на Щатите, това са само украински територии.
Другите искания на путинския режим са отстъпление на украинските войски от всички области досега на Украйна, в които са стъпили руските ботуши, без да са превзети изцяло тези области. Което е опасно за държавата, за самата държавност на Украйна.
Второ, евентуално спиране на военните действия, с прекратяване на помощта на помощта от САЩ и от европейските държави за Украйна. Това предизвестява военна победа, което е основната цел на Путин.
– Но защо това се случва, изглежда, с любезното съдействие на САЩ? Каква е изгодата, която се търси?
Аз не мисля, че САЩ са се отказали от досегашните традиции, от политическите постижения в съюза с европейските държави. Тръмп подхожда като бакалин към световната политика и бърза да сключи някаква сделка, за да каже: „Вижте колко съм ловък“.
Но и в политиката, и в историята, краткосрочните сметки много рядко излизат правдиви, точни и полезни за двете страни. Както виждаме, двамата [Тръмп и Путин, бел. ред.] ще се опитват пак да извиват ръцете на Украйна за отстъпки в полза на Русия, след което Тръмп очаква от Путин отстъпки в глобалното състезание и съперничество с Китай.
Лично на мен ми изглеждат много нелепи надеждите, че Путин ще остави своя стратегически съюз с Китай и ще се втурне да помага на Тръмп да си поделят света. Това изглежда много абсурдно и нелепо, но засега показва, че късогледата политика и сметки на Тръмп клонят натам.
Той би искал евентуално да отстъпи каквото и да е на Русия от Украйна, която не е негова, да сплаши и да изолира Европа от преговорите за съдбата на Украйна, а по-нататък да получи някакво съдействие с полезни изкопаеми, с енергийни източници и какво и не друго от Русия, за да може да се изправи срещу Китай, като превъзхождаща икономическа сила. Но това са късогледи сметки, защото и двата диктаторски режима – китайският и руският, няма да прекратят своето стратегическо сътрудничество, за да угодят на Доналд Тръмп.
САЩ досега са били и вероятно ще останат демократична държава, така че те рано или късно ще намерят отново верния път, за да направят това, което винаги са казвали – че режимът на Путин е терористичен, автократичен и той няма никога да направи нещо в полза на човечеството и в полза на собствения си народ.
Тук аз се надявам на твърдата позиция, която беше демонстрирана от европейските лидери. Надявам се, че тя ще продължи да бъде такава. Засега остава уговорката европейските държави да купуват най-скъпата, най-сложна и най-ценната военна техника – зенитните системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“, залповите ракетни системи „Хаймарс“ и други, които все още не можем да произведем, така че ще бъдем принудени да ги купуваме от САЩ и да ги даваме на Украйна.
Боя се, че след тези преговори, както и да завършат те, САЩ на президента Тръмп могат да прекратят продажбата на оръжие за европейците, за да не бъде снабдявана Украйна с тези оръжия, уж да бъде прекратена войната поради липса на бойни средства, на въоръжение и техника за Украйна.
– Виждаме, че позициите на руския президент не са се променили – една от целите му остава смяната на управлението в Украйна. Очаквате ли след тази среща американският президент да легитимира тези искания като основателни?
– Той вече ги е легитимирал. Той упрекна Зеленски, че е е неотстъпчив и че не разбира ситуацията. Каза, че е добре да бъде сменен, да има някакви избори, при все че това е забранено от конституцията на страната – по време на война да се сменя държавният глава. Той неколкократно заявява, че и двете страни са равноправни в този спор, като изравнява позициите на агресора и на жертвата.
Няма как да бъде постигнат сериозен пробив в отношенията, защото всеки ден с все повече дронове, крилати и балистични ракети руската страна избива мирни граждани, с цел да тероризира населението, да се покаже като по-силна в този момент и да принуди силово Украйна да капитулира.
Един опит за разоръжаване на Украйна ще ампутира крайниците на украинските въоръжени сили и дори след краткотрайно примирие Украйна ще бъде по слаба, по-безволева, по-обезсилена и при следващата агресия на Русия, тя много по-бързо ще рухне под ударите на превъзхождащия противник.
– Говорите за последваща агресия на Русия, но доколко страната ще е способна икономически и демографски да поддържа подобно темпо на дълга и изтощителна война?
– Всеки деспотичен терористичен режим – спомнете си Саддам Хюсеин, спомнете си Кадафи – изстисква от устата на народа си последното залче хляб. Или като Сталин по време на Гладомора – Съветският съюз продава всичкото жито, за да се въоръжава. Те до последният човек ще воюват, за да може режимът да каже: ето, ние победихме.
Путин в момента се надбягва с историята. Всички говорят, че икономиката е в криза. Доходите, които идваха основно от нефт и газ, паднаха драстично, защото санкциите действат сериозно, а не просто символично. Надявам се скоро да бъде приет и 19 пакет от санкции на ЕС, който да продължи да затяга, макар и бавно, примката около шията на деспота, на агресора.
Искам да кажа и няколко думи за Виктор Орбан – ЕС твърде мекушаво вече години наред търпи произвола и нахалството на хора като Орбан. Биха могли всички останали европейски държави да приемат някакво решение членството на Унгария и Словакия в НАТО и ЕС да бъде временно замразено, за да нямат право постоянно да гласуват в угода на Путин и срещу европейските интереси.
Орбан или Фицо могат да налагат вето в полза на агресор, който заплашва сигурността на цяла Европа. Това е нелепо. Чак такова миротворство, което може да струва живота на стотици хиляди хора, е излишно.
Това е пацифизъм, който е опасен и пак да напомним 1938 година – Мюнхенските съглашения. Аз дори си представям нещо друго – подялбата на Полша между Хитлер и Сталин през 1939 година.
Двамата диктатори сега – полудиктаторът Тръмп и истинският диктатор Путин се опитват да репетират подялба на света и аз се надявам тя да не се състои.
На 12 август се навърши вече четвърт век от трагедията с руската подводница „Курск“. „Курск“ потъна с бездушието и фалшивите новини и данни, които предаваха руските адмирали на Путин. Той беше подведен, че уж американска подводница е ударила под водата руската подводница, че уж е станал нещастен случай и тогава руските адмирали не се съгласиха да допуснат норвежки и британски спасителни средства, уж, за да не им разкрият тайните на подводницата. По-късно се оказа, че ако тогава я бяха извадили, щеше да стане ясно, че разкъсванията са отвътре навън. Тоест взривът е бил от дефектно торпедо, вътре в подводницата и никакви американци не са ги преследвали, не са ги подслушвали.
Така тръгна мандатът на Путин преди четвърт век и така продължава и сега.
