Вал Килмър – разностранният актьор с интензивен подход, който изигра любимеца на феновете Айсмен в „Топ Гън“, наметна пелерината на Батман в „Батман завинаги“ и се превъплъти в образа на Джим Морисън в The Doors, почина на 65-годишна възраст, предадоха Асошиейтед прес и Ройтерс.
Килмър е починал във вторник вечерта в Лос Анджелис, заобиколен от семейството и приятелите си, съобщи дъщеря му Мерседес Килмър в имейл до Асошиейтед прес.
Причината за кончината на актьора, роден на 31 декември 1959 г., е пневмония.
Вал Килмър се възстанови от рак на гърлото, с който беше диагностициран през 2014 г. и заради който се наложи да претърпи две трахеотомии.
„Държал съм се лошо. Постъпвал съм смело. Някои са намирали поведението ми за странно. Не отричам нищо от това и не съжалявам, защото загубих и намерих части от себе си, които никога не съм подозирал, че съществуват“, казва той към края на „Вал“, документалния филм за кариерата му от 2021 г. „И съм благословен“.
Килмър, най-младият актьор, приеман някога в престижното училище „Джулиард“ по времето, когато го посещава, преживява възходите и паденията на славата по-драматично от повечето хора.
Пробивът му в киното идва през 1984 г. с шпионската пародия „Строго секретно!“, последвана от „Истински гений“ (1985).
Вал Килмър по-късно ще покаже комедийните си умения отново във филми като „Целувки с неочакван край“ (2005) и „Суперагент Макгрубър“ (2010).
Филмовата му кариера достига своя зенит в началото на 90-те години на миналия век, когато се изявява като смелчагата Док Холидей в „Тумбстоун“ (1993) заедно с Кърт Ръсел, Бил Пакстън и Сам Елиът, като духа на Елвис в „Истински романс“ и като достоен поддържащ актьор на големите Робърт де Ниро и Ал Пачино в „Жега“ (1995) на Майкъл Ман.
Вал Килмър – който се обучава по метода на Сузуки, се „хвърля“ в ролите. Когато играе Док Холидей в „Тумбстоун“, той пълни леглото си с лед за финалната сцена, за да имитира чувството на смърт от туберкулоза. За да изиграе ролята си в The Doors на Оливър Стоун, той в продължение на година слуша музиката на групата, постоянно носи кожени панталони и моли колегите си и екипа да се обръщат към него с Джим Морисън.
Този интензивен подход създава на Килмър репутацията, че с него се работи трудно – нещо, с което той неохотно се съгласява на по-късен етап от живота си, но винаги се защитава, като набляга на изкуството пред комерса.
„В непоколебимия си опит да дам възможност на режисьори, актьори и други сътрудници да зачитат истината и същността на всеки проект, опит да вдъхна сузукиански живот на безброй холивудски моменти, бях сметнат за труден и отчуждих ръководителите на всяко голямо студио“, пише той в мемоарите си „Аз съм твоят Хъкълбери“.
Килмър едва не се разминава с една от най-емблематичните си роли – на пилота Том „Айсмен“ Казански във филма „Топ Гън“ (1983), в който си партнира с Том Круз. Вал е „ухажван“ от режисьора Тони Скот, но първоначално отказва. „Не исках ролята. Не ме интересуваше филмът. Историята не ме интересуваше“, пише той в мемоарите си.
В крайна сметка Вал Килмър се съгласява, след като му е обещано, че ролята му ще се подобри в сравнение с първия сценарий. Актьорът ще се завърне в нея в продължението на филма „Топ Гън: Маверик“ (2022).
За една от най-ниските точки в кариерата на Вал Килмър се смята ролята на Батман в „Батман завинаги“ на Джоел Шумахер, в който актьорът си партнира с Никол Кидман и Крис О’Донъл. Килмър влиза в образа на Тъмния рицар след Майкъл Кийтън в „Батман“ от 1989 г. и „Батман се завръща“ от 1992 г.
Джанет Маслин от „Ню Йорк таймс“ пише, че Килмър е „скован от прямите аспекти на ролята“, докато Роджър Ебърт казва, че той е „напълно приемлив“ заместник на Кийтън.
Килмър обвинява отчасти за представянето си костюма на Батман.
„Когато си в него, едва можеш да се движиш и хората трябва да ти помагат да ставаш и да сядаш“, казва Килмър във „Вал“. „Освен това не можеш да чуеш нищо и след известно време хората спират да ти говорят, това е много изолиращо. Беше ми трудно да се справя с изпълнението и беше разочароващо, докато не осъзнах, че ролята ми във филма е просто да се появя и да застана там, където ми е казано“, продължава той.
„Ню Йорк таймс“ първи съобщи за кончината на актьора във вторник.
Следващите проекти на Вал Килмър са филмовата версия на телевизионния сериал „Светецът“ от 60-те години на миналия век и „Островът на д-р Моро“ с Марлон Брандо, който се превръща в една от най-прокълнатите продукции на десетилетието. Съпътстващите я проблеми и конфликти са разгледани в документалния филм „Изгубена душа: обреченото пътуване на „Островът на д-р Моро“ на Ричард Стенли“ на Дейвид Грегъри.
„Бях толкова тъжен, колкото никога не съм бил на снимачната площадка“, пише Вал Килмър.
С течение на годините актьорът си спечелва репутацията на темпераментен, напрегнат, перфекционист и понякога егоистичен, отбелязва Ройтерс.
„Когато някои хора ме критикуват, че съм взискателен, аз мисля, че това е прикритие за нещо, което те не са направили добре. Мисля, че се опитват да се защитят“, казва той.
През 1996 г. „Ентъртейнмънт уикли“ публикува корица с Килмър, озаглавена „Човекът, когото Холивуд обича да мрази“. Режисьорите Джоел Шумахер и Джон Франкенхаймър, които завършват „Островът на д-р Моро“, казват, че той е труден. Франкенхаймър дори стига дотам, че да каже: „Има две неща, които човек не би направил: Да изкачи Еверест и да работи отново с Вал Килмър. Няма достатъчно пари на света“.
Режисьорът Джоел Шумахер пък нарича Килмър „психологически най-проблемното човешко същество, с което съм работил“.
Други творци се обявяват в негова защита, като например Д. Джей Карузо, който режисира Килмър в „Соленото езеро“. Той казва, че актьорът просто обича да разисква сцените и да получава вниманието на режисьора.
„Вал трябва да се потопи в даден персонаж. Мисля, че това, което се случи с режисьори като Франкенхаймър и Шумахер, е, че Вал иска да задава много въпроси, а човек като Шумахер просто казва: „Ти си Батман! Просто го направи“, споделя Карузо пред „Ню Йорк таймс“ през 2002 г.
След „Островът на д-р Моро“ за Вал Килмър следват роли в по-малки продукции, сред които „Спартанецът“ на Дейвид Мамет и „Джо Кралят“.
Вал Килмър прекарва формиращите си години в квартал Чатсуърт в Лос Анджелис. Той посещава местната гимназия заедно с бъдещия носител на „Оскар“ Кевин Спейси. На 17 години става най-младият студент по актьорско майсторство, приет в училището „Джулиард“ през 1981 г.
Още докато учи в „Джулиард“, Килмър е съавтор и участва в пиесата „Как започна всичко“, а по-късно отказва роля във филма на Франсис Форд Копола „Аутсайдерите“ заради пиесата на Бродуей Slab Boys с Кевин Бейкън и Шон Пен.
Килмър издава две книги с поезия и през 2012 г. е номиниран за „Грами“ за албум с говоримо слово.
През 1997 г. „Чикаго трибюн“ пише, че Вал Килмър е „член на клуба на лошите момчета в Холивуд“. Той също така е номиниран многократно за най-лош актьор за наградите „Златна малинка“, отличаващи най-слабите представяния в киното.
В личен план някогашният красавец Вал Килмър е имал връзки с Шер и Синди Крофорд, бил е женен и разведен с актрисата Джоан Уоли, с която си партнира във фентъзито „Уилоу“ на Рон Хауърд . Актьорът оставя след себе си дъщеря Мерседес и син Джак.
Филип Нойс, който режисира Килмър в „Светецът“, казва навремето: „Той може и да има репутацията на лошо момче, но тя е неоснователна. Истинският Вал е като агънце. И е най-трудолюбивият актьор, когото някога съм виждал“.
Източник: БТА
