Валентин Иванов Радев е български политик, военен специалист и общественик, роден на 6 февруари 1958 г. в Елин Пелин. Завършва Висшето военно артилерийско училище в Шумен със специалност „инженер по боеприпаси и химия на взривните вещества“, защитава аспирантура по аеродинамика и балистика във Военния научно-технически институт в София и придобива магистърска степен по икономика в УНСС. През 1991 г. става доктор, а от 1996 г. е старши научен сътрудник, като преминава и специализации в Русия, Канада, Чехия и Германия, включително обучение в Европейския център „Джордж Маршал“. Работил е като началник на служба „Артилерийско въоръжение“, научен сътрудник и директор на Института за перспективни изследвания на отбраната, както и хоноруван преподавател в УНСС и Нов български университет. Има над 130 научни публикации, шест патента и множество внедрени разработки с военно предназначение. Полковник от запаса, той е отличен с редица професионални награди и е председател на Сдружението на специалистите по боеприпасите в България. Политическата му кариера започва като народен представител от ГЕРБ, а в периода 2009–2013 г. е заместник-министър на отбраната в първия кабинет на Бойко Борисов. От май 2017 до септември 2018 г. е министър на вътрешните работи в третото правителство на Борисов.
– Г-н Радев, инвестицията на „Райнметал“ у нас идва на фона на войната в Украйна. Може ли да се направи индиректна връзка между инвестицията и намеренията на държавите от ЕС да увеличат военноотбранителните си способности?
– България е специализирана в производството на боеприпаси и средства за близък бой. Това са, като започнете от пистолети, автомати, ръчни противотанкови гранатомети и се стигне до зенитни ракетни комплекси. Всички тези неща България е специализирала, включително и производството на боеприпасите, почти всички калибри.
Сега, когато „Райнметал“ искат да направят съвместно предприятие – доколкото разбирам то ще 50 на 50 между нашето правителство и компанията, и то даже две предприятия – едното за барутни или взривни вещества, по-общо казано, и второто за 155-милиметрови снаряди. Когато те искат да правят това, трябва да се знае, че България е поредната държава, където „Райнметал“ са отворили фабрики. Това са Австрия, Унгария, Румъния. Тоест, ние сме поредните и това, че сме не Балканите, не означава нищо специално.
Просто България е специализирана в този вид производство и те много добре го знаят. От години се наблюдаваме едни други, България е, може би, един от най-големите износители на боеприпаси в Европа през годините, не само в периода след началото на войната в Украйна.
Чувам критики защо сме поредни в редицата, а не сме били първи. Отговорът е – така са решили.
– Как стои въпросът с работната ръка? Имаме ли достатъчно квалифицирани специалисти, които да работят в тези предприятия?
– И аз се питам това. Според мен това е слабото място – откъде ще намерят толкова квалифицирани хора, за да открият работни места за производство на – прочетох някъде, че шефът на „Райнметал“ говори за 100 хил. бр. снаряди годишно и ще бъдат разкрити места за около 2000 души. Как ще стане това – няма такива специалисти, те са обикновено с квалификация от техникуми, които отдавна нямаме и имаме дефицит на такива кадри.
По моя информация има други компании, които са се отказали да строят заради липса на квалифицирани кадри и то голям брой.
Така че това е слабото място, това е проблемно и не знам как ще го решат. Но все пак тази заявка е добра за нас, тъй като имаме инженерно-технически състав, които обаче и към момента са доста претоварени – фирмите от отбранителната промишленост имат запълнени капацитети с години напред.
– Българските заводи в момента произвеждат ли 155-милиметрови снаряди?
– Има частна компания, която ги произвежда и ги изнася. Проблемът е, че българската армия няма такива системи. Руският стандарт, според действащия тогава Варшавски договор, е 152 милиметра, а западният стандарт – 155. Ние се опитваме от години да преминем на втория стандарт, но проблемът е, че ние нямаме системите.
На въоръжение в българската армия няма 155-милиметрови системи. Има такива заявки, има проекти за купуване, но към момента нямаме такива системи. Ние сме в НАТО и трябва да се преориентираме да произвеждаме НАТО-вски калибри. Един от тях е 155-милиметровият, най-масовият може би боеприпас.
– Как тази инвестиция би допринесла за ускоряване на модернизацията на българската армия?
– Да, в тази посока, за която говорех преди малко. Рано или късно ще минем на такива системи, не мога да преценя докъде са стигнали преговорите за закупуването на такива оръжейни системи. Както и видяхме в Украйна се оказа, че най-много жертви са дадени от боеприпаси, не от дронове.
Много е добре такава инвестиция за България и плавно ще започнем да минаваме на такива системи, като по този начин нашите оперативни способности стават по-добри и оперативно съвместими с нашите партньори. Когато дойдат на учение в България, техните боеприпаси – 155-милиметровите, ще са същите. Ние ще имаме същите боеприпаси, същите системи и на нашите полигони ще можем да правим съвместни учения с едни и същи калибри боеприпаси. Което е хубаво и за държавата, и за партньорите ни, а и това е бизнес, като всеки друг и в България ще влизат много средства.
– Колко време ще е необходимо, за да бъдат изградени производствени мощности у нас?
– Когато има такъв стратегически инвеститор, какъвто е „Райнметал“, с богатия опит, с всички усилия от страна на държавата, надявам се, че сроковете няма да са толкова големи. За една-две години може да бъдат построени заводите и за да започнат да произвеждат, ще са необходими може би още една-две години. Виждам, че в други държави, за които вече говорехме, започват след две-три години да произвеждат такива боеприпаси.
И пак да припомня, че България е специализирана в производство на лицензни изделия и боеприпаси. Ние ще получим лицензи от „Райнеметал“ да произвеждаме такива боеприпаси, така че може би ще стане по-бързо, но не мога да се ангажирам със срок, защото тук става въпрос за преговори, инвестиции и от държавата ни, и от „Райнметал“.
Имайки предвид огромните нужди на Украйна, а и на страните от ЕС – Европа се опитва да отдели 800 млн. евро за превъоръжаване и очевидно ние трябва да сме подготвени възпиращо, за да можем да продължим, а не да има войни. Така че ще е необходимо много количество боеприпаси за запълване на складовете на страните с такова въоръжение. Дано това да ускори процеса и тази инвестиция да бъде реализирана у нас за по-кратко време.
Иначе самото налагане на производство отнема дори пет до 10 години.
Очаквате ли тази инвестиция да доведе и до идването на нови инвеститори в други сектори от военноотбранителната промишленост? Президентът Румен Радев говори за инвестиция от голяма авиационна компания…
– Не мога да съм особен оптимист. Като се има предвид, че и други, няма да ги споменавам, фирми поискаха да направят заводи у нас и една от причините, поради която са се отказвали, беше именно липсата на работна ръка – това, с което започнахме разговора.
Това ме кара да бъда песимист, но съм оптимист по отношение на сектора за боеприпасите. За други сектори – не сме толкова голяма държава, особено като сравним това, което са направили „Райнметал“ в Румъния – там има повече специалисти.
По-добре е да имаме качествени неща, но не съм оптимист, че може толкова бързо да станат. Надявам се, това, в което сме специализирани, в това да успеем.
