Преди да са оповестени официално параметрите му, първият български бюджет в евро вече предизвика сериозен обществен и политически отзвук. От наличната до момента информация се очаква минималната работна заплата да бъде определена на 605 евро, което представлява значително отклонение от формулата, заложена в Кодекса на труда, която предвижда около 620 евро (1213 лв.). В същото време се планира увеличение на осигуровките с около 10%, както и значително покачване на максималния осигурителен доход до 2352 евро. Това предизвиква разнопосочни реакции в обществото и бизнеса, които подчертават, че решението само увеличава финансовия натиск върху работниците и работодателите.
В очакване на официалното представяне на бюджета и обсъждането му в парламента, синдикатите КНСБ и КТ „Подкрепа“ организират предупредителни протести. Основните им възражения са свързани с недоволството от намаленото увеличение на минималната работна заплата спрямо кодекса и липсата на адекватна държавна политика за доходите. Според синдикатите предложените параметри ще доведат до реално понижение на доходите на хората, наети на минимална заплата, както и замразяване на колективните трудови договори.
Критични са и работодателите. Заложеното увеличение от 2 пр.п. всъщност е 10% увеличение на вноската за пенсия, посочи тази сутрин пред bTV Васил Велев от АИКБ. Той има предвид, че вноската се увеличава за родените след 1959 г. от 14,8 на 16,8% (за тях 5% се отделят за втора пенсия), а за родените преди това – от 19,8 на 21,8%. Това е 10,1% ръст на осигурителната тежест. При 2000 лв. осигурителен доход осигуровката се повишава от 396 на 436 лв., или с 10,1%.
„Тези увеличения водят дотам, че на 100 лв. разход за труд на предприятието, работникът ще получи с 3,16 лв. по-малко. Ако той е получавал по-рано нетно 2000 лв. на месец, сега ще получи 63 лв. по-малко. Новият бюджет е като стария, само че много по-лош, защото бърка още по-дълбоко в джоба на работника, без да решава никакъв проблем“, обясни Велев.
Той допълни, че това е едно от най-грешните решения за увеличаване на приходите в бюджета, защото е най-несправедливо. „Това решение не бърка в джоба на заетите в бюджетната сфера, чиито заплати отново са планирани да бъдат увеличение в секторите отбрана, сигурност, съдебната система, които не плащат осигуровки. Това решение ощетява заетите на трудов договор, намалява желанието и възможностите за инвестиции, за да се запазят доходите на хората“, обясни представителят на работодателите.
Лидерът на ГЕРБ, Бойко Борисов защити бюджета като заяви, че няма да има увеличение на данъци през 2026 г. и подчерта значението на запазване на икономическата стабилност при навлизането на България в еврозоната.
Експерти като Симеон Дянков и Любомир Дацов от Фискалния съвет осъждат планираното повишение на осигуровките, аргументирайки се, че това ще вдигне цената на труда и ще засили инфлацията в страната.
КТ „Подкрепа“ настоява, че липсата на ясно определена минимална работна заплата към момента нарушава трудовото законодателство и предупреждават за блокиране на социалните плащания и колективните договори, което може да се отрази негативно на пазара на труда.
Според главния икономист на КНСБ Любослав Костов правителството на практика намалява минималната заплата със 180 евро на година за всеки нает на такава заплата спрямо заложеното според Кодекса на труда. „Тези 180 евро, ако ги пречупим през нашата кошница, малка, която гледаме тук всеки месец и правим пресконференции, означават 36 хляба по-малко, 10 килограма сирене по-малко, 8 кори яйца по-малко и 7 килограма месо по-малко сумарно на година потребление у работещите на минимална работна заплата. Това означава повече лишения, тъй като не звучи добре да пълним държавната хазна и оправяме дефицита, като режем доходите на най-бедните“, коментира Костов. На пълно работно време на минимална заплата са наети близо 270 000 души, допълниха от КНСБ.
Председателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев определи като скандални проектите за бюджет на Националната здравноосигурителна каза (НЗОК) и на Държавното обществено осигуряване (ДОО).
„Силно се надявам това да бъде някаква лоша шега от страна на управляващите и да не се окаже истина“, каза Василев пред журналисти в кулоарите на парламента.
Както пророкувах, няма една дума и една стотинка за младите лекари, каза още Василев. В бюджета на НЗОК в евро има 1 млрд. допълнителни приходи почти и няма една стотинка за младите лекари, въпреки че вчера управляващите късаха ризи как с този бюджет ще им бъде решен проблемът на младите лекари, медицинските сестри и всички други работещи в сферата на здравеопазването.
Бръкнали са в джоба на хората на минимални работни заплата. Всеки месец от тези хора ще вземат по едни 30 лева. Дотам са го докарали, обясни още Асен Василев. Според него с проекта за бюджет се бърка в джоба на работещите и на фирмите с по 600 лева на година допълнителни осигуровки за пенсии, срещу което получават това, което е записано в закона – швейцарското правило, каза още Василев.
Предстои да видим държавния бюджет, там съм сигурен, че за „прасето касичка“ ще има едни много големи пари, каза още председателят на ПП.
Защото се взимат едни пари допълнително от пенсионните вноски – около 2 млрд., взимат се едни допълнителни средства, които се получават в НЗОК, вдигат се данъци и осигуровките на всички български граждани, замразяват се социални програма и всичко това е защо – защото текущото ниво на доходи със старото ниво на кражби, които те върнаха, не им излизат 3-те %, допълни Василев. Най-скандалното е, според Василев, че това става с подписа на министър от БСП.
„Г-н Гуцанов, ако с подписа си внесете този бюджет, това означава, че БСП са се отказали напълно от всякакви видове социални политики и са се присъединили към кочината на голямото Д“, коментира Асен Василев.
Бюджетът за 2026 г. е ключов и исторически за България, тъй като е първият, който страната въвежда в евро, съобразен с изискванията на еврозоната. Обществените нагласи към бюджета за 2026 г. отразяват сериозно недоволство и усещане за липса на достатъчно прозрачност и ангажираност към гражданите при вземането на ключови решения. Въпреки някои формални намаления на отделни разходи, на практика бюджетът съдържа рекордно увеличение на разходите за Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната, които заедно вече надхвърлят 2,7% от БВП. Тази двойственост поражда повдигането на въпроса дали общественото мнение в България наистина се тества и отчита при оформянето на бюджета, особено що се отнася до социалните плащания и бюджета за сигурност. Липсата на широки обществени консултации и концентрирането на ресурси в силовия сектор засилват общественото напрежение и допринасят за прогнозирани протести, хвърляйки светлина върху необходимостта от по-отговорно и балансирано бюджетиране в следващите години.
