Още преди да бъде публикуван бюджетът за следващата година веднага събра негативни реакции и с превърна в малкото теми, които обединяват около едно мнение и работодатели, и синдикати. Вчера следобед беше публикуван официално проектът за бюджет за догодина. В него е предвиден дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) за следващите три години, забавяне на икономическия растеж до 2.7%, при инфлация, сходна с тазгодишната – около 3.5%, безработица от 3.6%. Очаква се в сряда проектът да бъде приет от правителството, след което да бъде внесен в Народното събрание са обсъждане.
Какво съдържа бюджетът?
Както беше анонсирано неофициално – размерът на заложения нов дълг за догодина достига до 10,5 млрд. евро, а осигурителната тежест се увеличава с 10%. Вдига се и акцизът на тютюна и тютюневите изделия. Заложено е увеличение на част от хазартните такси и вдигане на осигурителните вноски с два пункта.
Най-много пари се очаква да бъдат получени от увеличението на осигуровките – 601,2 млн. евро, което съответно ще намали и трансфера от бюджета към НОИ.
Комисията по бюджет и финанси към Тристранния съвет ще заседава днес, за да обсъди параметрите на бюджета за следващата година.
От 5 на 10 процента се вдига данък „дивидент“. За 2026 г. максималният осигурителен доход ще бъде 4600 лв. (2350 евро), а минималната заплата – 1213 лв. (около 620 евро).
Увеличават се и обезщетенията за отглеждане на дете до 2-годишна възраст – от 780 на 900 лв. (460 евро).
Проектът предвижда и ръст на заплатите в бюджетния сектор с 5%, като най-голямо увеличение е заложено в системата на МВР и Министерството на отбраната. Разходите за персонал в МВР се повишават от 3,8 млрд. лв. (1,94 млрд. евро) през 2025 г. до близо 4,26 млрд. лв. (2,18 млрд. евро) през 2026 г., а в отбраната – от 2,4 млрд. лв. (1,23 млрд. евро) до 2,8 млрд. лв. (1,43 млрд. евро).
Остри реакции
Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) пък настоя за реалистични срокове и публични обсъждания на проекта на държавния бюджет за 2026 година, преди той да бъде внесен в Народното събрание, както и за оттегляне на намеренията за увеличаване на данъчно-осигурителната тежест.
Страната ни се нуждае от предвидимост, стабилност и партньорство, а не от импулсивни решения, взети зад затворени врати, заявяват работодателите.
АОБР изразява категорично несъгласие с практиката проектът на държавния бюджет да се изпраща за становища в последния момент, с часове за становища вместо разумни срокове.
„В конкретния случай едва в късните часове на 3 ноември получихме проектите на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. и на Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026–2028 г. Това не е държавническо поведение, а неглижиране на социалния диалог и ролята на социално-икономическите партньори“, се казва в писмото.
В него се изтъква, че дори цялата административна мощ на държавата (с 145 802 щатни бройки към 31.12.2024 г., според Интегрираната информационна система на държавната администрация) едва ли би подготвила качествени позиции в подобни „часови“ рамки.
АОБР определя като „крайно неприемливо“ повишаването на осигурителните вноски с 2 процентни пункта (над 10 процента ръст на разходите за фонд „Пенсии“) и удвояването на данъка върху дивидентите. Според асоциацията тези промени ще доведат до „верига от необратими процеси: отлив на инвестиции, ръст на сивата икономика, влошаване на конкурентоспособността, ускоряване на инфлацията и забавяне на икономическия растеж“, което в крайна сметка ще намали, а не ще увеличи приходите в бюджета.
Гасене на пожар с бензин
Имаме нова година, но стар бюджет – няма никаква разлика в сравнение с последните 3-4, коментира в интервю за bTV финансистът Никола Филипов и допълни, че „продължаваме да се плъзгаме по оста на популизма“.
Според него само едно слабо управление няма волята да замрази социалните плащания в името на реформи, които да спрат инфлацията и намалят дефицита.
„Явно ги е страх от реформи. Ние нямаме много време. България е изправена пред много деликатен момент – трябва да извършим всички необходими реформи, за да вкараме в ред публичните ни финанси. Ние сме изпаднали в тотално безвремие. Аз не виждам към момента нещо позитивно“, посочи още той.
По думите му заплатите в държавните предприятия ще растат, защото са обвързани с минималната работна заплата. Филипов обясни, че идеята да се вдигнат пенсионните осигуровки с 2 процентни пункта цели да намали малко дефицита.
Финансистът Левон Хампарцумян пък коментира, че Бюджет 2026 прилича на гасена на пожар с бензин, защото заложените увеличения са проинфлационни.
„Когато се прави един бюджет в корпоративния свят, получаваш задачки, какво трябва да постигнеш с бюджета и ги изпълняваш. Министърът на финансите трябва да излезе и да каже какви са целите на този бюджет, ако някакви компромиси са направени – защо са направени и т.н. А тук – крият се някъде по дупките. От време на време някой излиза да покаже 2-3 картинки и ние трябва да разсъждаваме какво е искал да каже авторът, допълни Хампарцумян в ефира на bTV.
По думите му заплатите в държавните предприятия ще растат, защото са обвързани с минималната работна заплата. Филипов обясни, че идеята да се вдигнат пенсионните осигуровки с 2 процентни пункта цели да намали малко дефицита.
Нереалистична прогноза за 2026 г. – още реакции
В един и същи ден беше публикуван и бюджетът за следваща година, и данните за изпълнението на настоящия към септември, а те не са никак оптимистични – в приходната част има сериозно изоставане, което няма как да бъде наваксано до края на годината. Нереалистичната прогноза за 2025 година е взета като база за нова, още по-нереалистична прогноза в приходната част, за 2026 година, каза пред Нова изпълнителният директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев.
Той даде пример с приходите от ДДС. Предвиден е бил рекорден ръст за 2025 г., а на фона на първите 9 месеца от тази година той няма да се реализира, дори изостава с милиарди, но въпреки това е заложен огромен ръст на тези приходи за 2026 г.
„Целта е да влезем в 3% дефицит, който никой не може да обясни защо трябва да продължаваме да разписваме. Т.е. на хартия да влезем в тях“, уточни Кръстев.
Финансовият анализатор Деян Василев е на мнение, че натискът е върху трудещите се хора и а никъде не се говори за реформа. Той допълни, че в МВР и в държавната администрация се увеличават заплатите, което увеличава публичните разходи.
„Начинът на правене на бюджет за поредна година показва липса на визия. Още през миналата година в някои сектори бяха увеличени заплати с 50%, без да има реална причина – например в сигурността. В България има най-много полицаи, най-много пенсионирани униформени -13%, които получават и пенсия и заплата”, каза още финансистът.
Василев допълни, че има и сив сектор, което също е важен елемент от приходите – „1/3 от заплатите не плащат осигуровки”.
Икономистът Георги Вулджев е на мнение, че ще има допълнително увеличаване на данъците, вдига се максималният осигурителен доход, осигурителната тежест, предвидено е удвояване на данък дивидент. По негови думи приходите, които могат да се съберат от това удвояване, няма да решат проблема с дефицита, а само ще влоши бизнессредата.
Според икономиста това не е единственият възможен бюджет. „Можеше средното увеличение на заплатите в държавния сектор да е 10% дори 5%”, допълни той. И подчерта, че на фона на тази държавна план-сметка инвестициите в страната изостават и нараства дълговото бреме. По негови думи през 2027 година вече ще сме в процедура по свръхдефицит и ако не се промени начинът, по който се правят бюджетите, ще сме в дългова криза до края на десетилетието.
Кръстев беше категоричен, че не е добре да се увеличава данъчната тежест, защото това вреди на реалната икономика, бизнеса и домакинствата, които поемат тежестта на недалновидните разходи в публичния сектор.
„Мит и лъжа е, че в България данъчната тежест е ниска. Тя, между това, което един работодател отделя като средства и чистата сума, която достига до работника, е близо 35%”, обясни още експертът.
Депутатът от ПП-ДБ Божидар Божанов сигнализира за повторен опит за прокарване на задължителното ползване на държавно-одобрен софтуер в търговските обекти – задължение, което беше отменено през 2020 г. (тогава на власт е ГЕРБ, както и сега – б.р.) „Аргументите против това са десетки. Проблемите бяха стотици. И затова беше отменено. Сега се връща без срок за подготовка. Влиза в сила от 1-ви януари. Поредна анти-бизнес мярка. Нула реформи, само още тормоз“, пише той.
От бизнеса реагираха остро на предложенията. Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал заяви в ефира на БНТ, че приходите и разходите в проектобюджета са „завишени нереалистично“, а представителите на работодателските организации критикуват практиката на Министерството на финансите да представя бюджета в последния момент преди заседанието на Тристранния съвет.
В ефира на БНТ политологът проф. Светослав Малинов определи бюджета като бюджет на стабилността, но не на държавата, а на управляващите.
„Няма никакви реформи, в смисъл нито оптимизация, нито съкращения. Ако стане – влизаме в лоша спирала. Тръгнали сме по един път, който не води към нещо дългосрочно и трайно, но за тази година правителството си осигури стабилност“, коментира той и заяви, че най-губещи са работодателите.
Друг политолог – проф. Росен Стоянов, изрази мнение, че през последните години няколко правителства са се „пуснали по популистките обещания.
