Внесеният от служебното правителство бюджет за следващата година стана обект на поредица от критики, най-вече заради неяснотите откъде ще идват средствата за планираните разходи.
Според финансиста Любомир Дацов планирания скок на бюджетните разходи за 2025 г., е най-големият след 1996 год.
„Между другото скока на разходите през 1996 г. се дължи изцяло на плащания на лихви по дълга“, пояснява той в пост в профила си в социалната мрежа Фейсбук.
Обект на критики е идеята за въвеждането на данък върху приходите в минната индустрия. Икономистът Илиян Василев е на мнение, че по този начин се застрашава индустрията.
Въвеждането на данъчно облагане върху приходите, а не върху печалбите на минната индустрия, е апогей на управленска и интелектуална недостатъчност. Става въпрос за 15% допълнителен данък, наложен върху концесионните плащания. След периода на деиндустриализация, която беше представена като част от „зеления преход“ – идеята да се намали потреблението на енергия чрез ограничаване на индустриалното производство до нивото на енергообезпеченост, което зелените технологии могат да осигурят. България остана с малко на брой устойчиви икономически сектори, сред които минната индустрия е ключов. Защото, независимо колко се дигитализираме и виртуализираме, без здрава индустриална база сме обречени на икономическа нестабилност. Като дърво без корен. Всичкото Ай Ти виси във въздуха без ресурси и без минна индустрия“, коментира той.
Проектът на бюджет беше критикуван и от Института за пазарна икономика.
Според становището им Финансовото министерство не е спазило законовите изисквания за сроковете, в които трябва да бъде представена план-сметката.
„Вместо бюджетът да бъде показан на обществото и да има време за обществено обсъждане, Министерство на финансите проведе затворени обсъждания с избрани групи и влезе в режим “управление на слуховете”, тествайки в общественото пространство различни предложения и мерки“, коментират в становището от ИПИ.
Според икономистите бюджетът предлага промяна във финансовото управление на страната, като се предвижда „прекомерна намеса на държавата в живота на българите – рекордно ниво на разходите, нови данъци и ясна заявка за увеличение на данъчната тежест върху работещите българи и бизнесите „на светло„.
Посочва се, че се предвижда ръст на разходите с над 20 млрд. лв.,
което е увеличение с с над 25% спрямо 2024 г. при очаквана инфлация от 2,4% и реален ръст на икономиката от 2,8% през 2025 г.
Заложени са разходи в размер на 98,9 млрд. лв., което е 46% от БВП – рекорд в новата стопанска история на България и увеличение с 7 процентни пункта спрямо текущата година, се отчита в становището.
Според него с така предложения бюджет се поема към устойчиво увеличение на данъчната тежест, като се дава възможност за изсветляване на недекларирани доходи, а от друга страна се наказват коректни данъкоплатци и бизнеси “на светло”.
Рамка за данъчна амнистия, която има еднократен и крайно спорен ефект – очакваните приходи са заложени в размер на 4,5 млрд. лв. Бюджетното салдо през 2025 г. ще зависи в голяма степен от ефекта от тази мярка, като неизпълнение на приходите от данъчната амнистия ще доведе до изпускане на бюджетния дефицит;
Нов данък върху подземните богатства, увеличение на акцизите върху тютюневите изделия и алкохола, както и отмяна на увеличение на прага за регистрация по ДДС, което трябваше да облекчи десетки хиляди предприемачи. Прави впечатление появата на изцяло нов данък – върху подземните богатства, който променя из основи и в кратки срокове правилата на играта в един от важните сектори на българската икономика, без насреща да има каквито и да е аргументи или оценка на въздействието“, четем още в становището.
Увеличение на осигурителната тежест с 5 процентни пункта до 2027 г. автоматично означава загуба на разполагаем доход за всички работещи българи – мярката ще отнеме над 3 млрд. лв. от разполагаемия доход на наетите през 2027 г., показват разчетите.
Комбинацията от увеличение на осигурителната тежест и увеличение на максималния осигурителен доход ще доведе и до загуба на конкурентоспособност, в т.ч. сериозен удар върху индустрията, която е под натиск от ръста на възнагражденията, както и натиск върху дигиталния сектор, който губи конкурентни предимства спрямо други страни в региона, се отбелязва още в документа.
От ИПИ отправят критики относно липсата на каквито и да е мерки по „обуздаване на ръста на разходите“ и дават пример с увеличението на заплатите в МВР и МО, които ще бъдат 1 процент от БВП – над 2 млрд. лв.
Вместо структурни решения, насочени към създаване на благоприятна среда за иновации, инвестиции и висок икономически растеж, проектът залага на еднократни мерки за финансиране (данъчна амнистия), последвани от вдигане на данъците за всички работещи, смятат икономистите от ИПИ.
В становището им се посочва също:
Приходите в бюджета ще достигнат 43% от БВП. Това означава, че нивата на преразпределение през 2025 г. ще са рекордни. Това е близо 10 процентни пункта над нивата на данъчно преразпределение в Румъния (33-34% от БВП).
Бюджетната рамка в периода 2025-2028 г. залага бюджетен дефицит в размер на общо над 25 млрд. лв., като бюджетният дефицит през 2026 г. се разширява до 3,6% от БВП. Комбинацията от висок бюджетен дефицит, натиск върху разходите и спорни приходи от еднократни мерки и увеличение на данъци е силна червена лампа за фискалната устойчивост в страната.
Приемането на бюджета в този вид означава загуба на конкурентоспособност, силно негативен сигнал за предприемачи и инвеститори, заявка за отнемане от разполагаемия доход на българите и опасност за устойчивостта на държавните финанси.
ИПИ предлага следните бюджетни мерки:
- Намаление на консолидираните публични разходи под 40% от БВП за 2025 г., като увеличението им е в рамките на номиналния ръст на БВП;
- Ревизия на решенията на парламента от периода февруари-април 20224 г. и отказ от прекомерното увеличение на разходите за персонал на МВР и МО;
- Отказ от увеличението на осигурителната тежест и поемане на ангажимент за запазване на данъчната среда в средносрочен план;
- Отказ от въвеждане на нов данък върху подземните богатства;
- Отказ от предложената данъчна амнистия и мерки за изсветляване на трудовите доходи;
- Отмяна на всички данъчни преференции и субсидии – различни ставки на ДДС, ваучери за храна, компенсации за ел. енергия;
- Повишаване на събираемостта на приходите от сектори, които към момента получават необяснимо благосклонно данъчно третиране, в т.ч. хазарт и ТОЛ система;
- Пренасочване на 1/5 от данъка върху доходите към общинските бюджети;
- Актуализация на данъчните оценки на имотите към текущи пазарни равнища.
ИПИ предлага и следните мерки, насочени към повишаване на инвестициите и икономическата активност:
Бърза амортизация (100% в първата година за машини и оборудване, транспортни средства, компютри и софтуер);
Данъчен стимул за разходи за иновации и развойна дейност (признаване на разходите за развойна дейност в двоен размер при определяне на данъчния финансов резултат);
По-ниско облагане на едноличните търговци и дребния бизнес;
Намаление на осигурителната тежест с поне 2 пр.п.