Икономическите затруднения, които изпитва Румъния през последните месеци, включително трудното овладяване на инфлацията, доведе до социално напрежение в страната, каквото не е наблюдавано от години. След протестите на преподаватели в началото на този месец, се очаква страната да бъде блокирана от масови протести и на студенти.
Организираните масови протести на 29 септември са срещу приетите мерки за строги икономии в образованието.
„От края на 2024 г. образованието е първи обект на съкращения. Мерките за строги икономии бяха прокарани без консултации. Призивите ни бяха игнорирани“, аргументират се недоволните студенти в призив във Фейсбук.
Те припомнят, че са загубили правото си на 90 процента отстъпка за вътрешен железопътен транспорт и твърдят, че петицията с 50 000 подписа, която са инициирали в тази връзка, е била игнорирана от правителството, депутатите и министерствата на образованието и транспорта.
Недоволните критикуват правителството на Илие Боложан и че е оставило приблизително 44 000 студенти без стипендии към началото на юли 2025 г.
Междувременно и учителите подновиха своите демонстрации. Днес те проведоха мълчалив протест пред Министерството на образованието в Букурещ, пише БТА.
„Тук сме заради всички, които останаха без работа тази есен. Това е един различен вид протест. Мълчалив протест в подкрепа на 15 000 колеги, които изчезнаха от системата с началото на новата учебна година“, гласи тяхна публикация в социалната мрежа Фейсбук.
Над 10 000 учители в Румъния протестираха в първия учебен ден на 8 септември и заплашиха с обща стачка, ако исканията им не бъдат изпълнени. Акцията беше кулминацията на започналите преди месец демонстрации в румънската столица.
Преподавателите изразиха недоволство от правителствените мерки за икономии, включващи преструктуриране на училища и увеличаване на седмичната норма на преподавателските часове, които са част от усилията за овладяване на прекомерния дефицит на страната.
Хиляди румънски учители от цялата страна проведоха протестно шествие в столицата Букурещ, а учебните часове бяха отменени в първия учебен ден днес, съобщиха местните медии.
Широкото коалиционно правителство в Румъния е изправено пред отпор от страна на публичния сектор и силно противопоставяне срещу орязването на разходите, докато се опитва да понижи най-високия бюджетен дефицит в Европейския съюз и да получи достъп до милиарди евро от фондовете за възстановяване от Брюксел, отбелязва Ройтерс.
От встъпването си в длъжност в края на юни то повиши данъците и оряза разходите, включително в образованието, където увеличи средната норма на преподавателските часове от 18 на 20 седмично, без да повишава заплащането. Кабинетът също така увеличи максималния брой на учениците в клас, обяви сливане на малки училища и оряза стипендиите.
На учителските протести беше поискана оставката на министъра на образованието Даниел Давид и отмяна на мерките. Демонстрантите скандираха „Оставка!“, „Долу правителството!“ и носеха плакати с надписи „Образованието заслужава по-голямо парче от пицата“ и „Днес режете от образованието, утре ще просим като нация!“.
От своя страна министърът на образованието Даниел Давид, когото протестиращите обвиняват, че не е предприел нищо срещу „хаоса“ и „тежките проблеми, предизвикани от прибързаните решения на правителството“, каза, че е нереалистично да се очаква, че мерките може да бъдат отменени.
„Напълно нереалистично е да очакваш в този период да има изменения в бюджетно-фискалното законодателство или премиерът да подаде оставка или правителството да падне, защото Румъния трябва да премине през още две важни изпитания: оценката на (международната рейтингова агенция) Мудис през септември и оценката на Европейската комисия през октомври“, посочи Давид. Той добави, че „никой не е доволен, нито аз като министър, нито колегите преподаватели, нито студентите. Страната е в бюджетно-фискална криза“.
В началото на месеца синдикатите излязоха с отворено писмо до президента Никушор Дан да не обнародва първия пакет от фискални мерки за намаляване на бюджетния дефицит, който трябва да влезе в сила от 1 август. „Господин президент, не участвайте в унищожаването на румънското образование!“, написаха те.
Действията на протестиращите са част от по-широк отпор срещу правителствените мерки за бюджетна дисциплина, които целят да намалят най-високия бюджетен дефицит в Европейския съюз и да обезпечат достъп до европейските фондове. Въпреки тежкото състояние на публичните финанси, ситуацията събуди сериозни опасения сред преподаватели и студенти за бъдещето на българското образование и качеството му.