Парламентарната комисия по бюджет и финанси започна днес разглеждането на актуализирания проектобюджет за следващата година. Заседанието започна с шеговит коментар на председателя на ПП Асен Василев, който намекна за липса на кворум и обмисляне на напускане, но след пристигането на представители на ДПС „Ново начало“ комисията събра необходимия брой членове и продължи с обсъжданията.
Първата точка на дневния ред беше Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, който бе одобрен на второ гласуване.
След това комисията прие на първо четене проектите за бюджета на държавното обществено осигуряване. Останалите точки включват разглеждането на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и на държавния бюджет за 2026 г.
Фискалният съвет в становищата си към новите проекти потвърждава изводите и препоръките си от първоначалните версии на бюджетите на НЗОК и ДОО.
Като основна промяна спрямо първоначалния проект на НЗОК се отчита отпадането на предвидените 260 млн. евро за увеличение на заплатите на младите лекари и намаляване на финансирането за болнична помощ с около 40 млн. евро.
Въпреки това бюджетът на НЗОК за 2026 г. предвижда значителни увеличения по основните разходни пера, като общите средства за първи път надхвърлят 5 млрд. евро – исторически най-голям ръст.
Вчера проектът получи подкрепата на мнозинството организации в Националния съвет за тристранно сътрудничество, като АИКБ и КНСБ се въздържаха, а бюджетът на ДОО бе одобрен единодушно.
Министърът на финансите Теменужка Петкова отбеляза, че бюджетът за 2026 г. изключва увеличението на вноската за фонд „Пенсии“, данък дивидент и въвеждането на СУПТО, като се предвижда минималната работна заплата да достигне 620,20 евро, максималният осигурителен доход – 2300 евро, майчинството през втората година – 460 евро, а пенсиите – увеличение между 7 и 8 процента от юли 2026 г.
Според Петкова администрацията ще бъде оптимизирана чрез съкращаване на близо 5500 незаети щатни бройки до 2028 г., а бюджетът ще позволи на България спокойно да се подготви за влизане в еврозоната.
Фискалният съвет изрази и редица предупреждения. Членът му Любомир Дацов отбеляза несигурността около изплащането на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, където третият транш има около 40% шанс да бъде получен до края на годината.
Той посочи, че оставащите траншове са около 7 млрд. лв., но България реално може да усвои около 3,5 млрд. евро, като част от сумата вероятно няма да бъде получена заради неизпълнени ангажименти по законодателната програма.
Икономистът предупреди, че 2026 г. ще бъде по-трудна, тъй като липсват структурни реформи, приходната част на бюджета е „пожелателна“, а дефицитът може да достигне 6,5–8 процента вместо препоръчителните 1,2–1,5 процента.
Той обърна внимание и на прекомерния размер на държавните разходи, които трайно надхвърлят 40% от БВП, както и на неустойчивостта на първия стълб на пенсионната система.
Що се отнася до социално-осигурителната система, проектобюджетът на ДОО за 2026 г. предвижда увеличение на разходите с 1,253 млрд. евро, ръст от 9%, като номиналният размер на пенсиите продължава да се увеличава шеста поредна година.
Фискалният съвет подкрепя актуализацията на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст с 15%, но посочва необходимост от промяна на законодателството, което привилегирова държавните служители, магистратите и полицаите относно личните им осигурителни вноски.
От гледна точка на здравния сектор, увеличенията по разходните пера за 2026 г. са между 9 и 10%, като номиналният растеж е 15,02%. Фискалният съвет подчертава нуждата от оптимизация и ускоряване на реформите, както и решение на проблема с близо 1,2 милиона лица, които не се осигуряват здравно, за чийто разход се поема от държавния бюджет.
Медицинските сестри и лекарите в болниците нямат да получат никакво увеличение на заплатите, каза пред журналисти Васил Пандов от „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) във връзка с одобрения коригиран вариант на проектобюджета за 2026 г. и обявените протести на професионалистите по здравни грижи.
Според него този бюджет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е по-лош от предишния.
Депутатът от ПП-ДБ коментира темата преди заседанието на парламентарната комисия по здравеопазването, което не започна заради липса на кворум.
Няма как да подкрепим бюджета в този вид, заяви Пандов. Сестри и лекари няма да получат 10 % увеличение, такова увеличение ще получат само работещите в бюджетните структури. Това в системата на здравеопазването са много малко структури – Спешна помощ, центрове по кръводаряване и още някои структури на Министерството на здравеопазването, но сестрите в болниците, независимо общински или държавни, няма да получат никакво увеличение на заплатите, както и лекарите, коментира той.
Това, което се случи тази година, е някакъв абсурд – управляващите веднъж отхвърлиха свой законопроект, внесен лятото за увеличение на заплатите на медицинските специалисти, защото обещаха, че ще предложат нещо по-добро. След това предложиха нещо, според тях, по-добро с целеви 260 млн. евро и с правило, че заплатата е фиксирана – минимална работна заплата за млад лекар от 1860 евро, съответно и за сестра имаше фиксирана, посочи Васил Пандов.
Той коментира, че след като управляващите са казали, че законът трябва да предвиди увеличение за всички специалисти, а не да се противопоставят специализанти на медицински специалисти, накрая са се отказали и от това.
Пандов отново отбеляза, че в това, което сега е внесено като бюджет на НЗОК, няма увеличение на заплати на сестри и лекари. В закона за държавния бюджет има предвидени едни 30 млн. евро в бюджета на Министерството на здравеопазването, но те не поставят правило каква да е минималната заплата на специализант, а тепърва ще се разпределят по програма на Министерството между специализантите, посочи депутатът.
Той отбеляза, че в момента няма закон, който да казва колко е минималната работна заплата на лекар или медицинска сестра. В тази връзка този бюджет на Здравната каса е по-лош от предишния, заяви Васил Пандов.
Той коментира, че в коригирания бюджет управляващите са решили да се откажат точно от предвидените в предишния вариант 260 млн. евро за увеличение на възнагражденията на персонала в лечебните заведения. Според Пандов всички медицински специалисти имат поводи за протест.
