Българското национално радио (БНР) отбеляза 90-годишнината си със специална церемония, на която бе връчена наградата „Сирак Скитник“ за значим принос в медийната област. Присъстваха вицепрезидентът Илияна Йотова и носителят на наградата „Сирак Скитник“ за тази година – Цвети Радева от програмата „Хоризонт“.
През годините, наградата „Сирак Скитник“ е била присъдена на известни фигури като Божана Димитрова, Мартин Минков и други. Наградите в различните категории са подбирани от Обществения съвет на БНР.
Проектът „Говори…“ на дирекцията „Дигитални програми“, както и водещият на предаването „Гларуси и шамандури“ по Радио Бургас, Георги Янакиев, бяха отличени за творческия си подход и професионализъм. Наградата за радиожурналистика от БНР беше връчена на него от директорът на програма „Христо Ботев“ Кин Стоянов.
Светослав Иванов от bTV получи приз за професионализъм и качество в медийния свят. На церемонията присъстваха различни представители на медийната общност, като и специални гости.
Наградата „Златен глас“ на фондацията „Надежда Дженева“ бе връчена на кореспондентът на БНР във Варна Даниела Стойнова.
Държавният глава Румен Радев връчи Почетния знак на БНР за нейната 90-годишнина и нейната важна мисия за доставяне на информация до българските домове.
Българското национално радио (БНР) е национален обществен доставчик на радио услуги според Закона за радиото и телевизията.
БНР е сред 3-те обществени медии в България, заедно с Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция.
Първите радиопредавания в България са осъществени още през 1929 г., когато група инженери начело с инж. Георги Вълков, построяват 60-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в София. В първите експериментални предавания, по 6 часа на ден, преобладават грамофонни записи на народна музика.[1] През май 1930 година започват редовни емисии на „Родно радио“, което през 1934 година е преименувано на Радио „София“.
На 25 януари 1935 г. Цар Борис III подписва Указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост.[2] На 18 юни 1935 г. за първи главен ръководител на Радио „София“ е назначен Панайот Тодоров Христов, известен с псевдонима Сирак Скитник – поет, художник и театрален критик. В началото на 1936 г. са инсталирани три антени, произведени от фирмата Блау Нокс, с характерната ромбоидна форма, доставени от унгарската фирма „Стандарт“ за радиоизлъчване на средни вълни. Антените са разположени край село Вакарел – за Радио „София“, край село Могила – за Радио Стара Загора и край разклона за Шумен – за Радио Варна.
През този период броят на радиоприемниците в страната бързо нараства – от 7899 през 1934 година до близо 110 хиляди през 1941 година, като много от тях са поставени на обществени места като читалища и кръчми. По данни от 1940 година, 71% от програмата на Радио „София“ включва излъчване на музика – записана, изпълнена на или излъчвана от мястото на събитието, – включително 23% „сериозна“, 21% „лека“ (оперетна), 15% танцова и 13% народна.
През 1938 г. започва строежът на нова сграда на Радио „София“ на булевард „Драган Цанков“ 4, в тогавашната вилна зона на София. Основният строеж е завършен през 1941 г., след което германската фирма „Telefunken“ оборудва новия радиодом с най-модерни за времето си технологии. Новите студиа, открити през 1942 г., са сочени като най-модерни на Балканите. Също през 1942 г. сигналът на службата „Точно време“ от Астрономическата обсерватория започва да се излъчва по Радио „София“. През зимата на 1943 – 1944 г. по време на англо-американските бомбардировки над София бомба пада и събаря задната част на първо студио. Радиото е евакуирано в училището на софийското село Нови хан.
От 1977 г. Българската телевизия и Българското радио придобиват статут на самостоятелни юридически лица към Комитета за наука, изкуство и култура. През 1986 г. двете медии отново са обединени в Комитет за телевизия и радио към Министерския съвет.
На 6 март 1990 г. 9-ото Народно събрание приема решение за временния статут на Българската телевизия и Българското радио, съгласно което двете организации се обособяват като самостоятелни институции.
От 27 януари 1993 г. с решение на 36-ото Народно събрание името Българско радио се заменя с Българско национално радио. Излъчва две 24-часови програми за цялата територия на страната: „Хоризонт“ (на УКВ, средни, къси, дълги вълни и сателит) и „Христо Ботев“ (на УКВ и средни вълни). „Радио България“ на БНР излъчва програми на 10 езика за цял свят на къси и средни вълни, като част от програмата е чрез сателит и по Интернет. БНР има 9 регионални радиостанции: Благоевград, Бургас, Варна, Видин, Кърджали, Пловдив, София, Стара Загора и Шумен.
Дейността на БНР е уредена със Закона за радиото и телевизията, приет от 38-ото Народно събрание на 13 ноември 1998 г. На 1 ноември 2001 г. Министерският съвет дава на БНР индивидуален лиценз за изграждане, поддържане и използване на обществена далекосъобщителна мрежа за радиоразпръскване с национално покритие за 15 години. От април 2013 г. БНР се присъединява към европейската радиомрежа „Евранет плюс“.
