Това, което писателят Георги Господинов каза за интереса към българските писатели, е наистина малко чудо, но искам да кажа, че в основата на това малко чудо са българските общности в чужбина или както нас, българите в Хърватия, ни наричат – ние сме посланици без дипломатически паспорти, каза Диана Гласнова, главен редактор на списание „Родна реч“ в Хърватия. Тя взе участие в първия дискусионен панел „Културата в медиите“, който е част от програмата на 20-ата Световна среща на българските медии, организирана от Българската телеграфна агенция (БТА) последователно в София и Клисурски манастир „Св. св. Кирил и Методий“ на 24 и 25 май.
Диана Гласнова посочи, че тяхната роля и цел като главни редактори на списания или като участници в създаването на средства за масова информация е пропагандата на българската култура във всякакъв аспект.
Тя добави, че две трети от съдържанието на последния брой на списание „Родна реч“, са посветени на българската култура. По думите ѝ с това искат не само да подсетят българите, които живеят в Хърватия за тяхната култура, а преди всичко, тъй като списанието е двуезично, да запознаят хърватите с българската култура.
Главният редактор допълни, че отношенията между българи и хървати през вековете са специфични.
За съжаление, в голяма част от това време те са зависели от политическите условия. Връзките между българи и хървати в тяхната 1000-годишна история са зависили от центъра на могъществото, който е ръководел. Тъй като хърватите са имали много по-нещастна история от нас, а ние сме имали 500 години турско робство, но те своя държава са чакали близо 900 години след крал Томислав. Определено центърът, който е давал насока на културни, интелектуални и всякакви връзки между българи и хървати, или е бил в Будапеща, или е бил във Виена, а най-катастрофално е определянето на нашите отношения по времето, в което тези отношения се определят в Белград, каза Гласнова.
Специфични са отношенията между българи и хървати – винаги са ръководени от интелектуалци в двете държави – като започнем с един от първите преводи на „Под игото“ на Иван Вазов, който е дело на един лекар – доктор Гундрум, и е благодарение на личните връзки, като преминем през желанието на един от големите художници да нарисува точно Долината на розите, без никога да я е виждал – и успява, и като започнем с особено интензивните връзки между български и хърватски писатели – и по линия на ПЕН клуба – на нас ни беше много лесно да работим, посочи още тя.
По думите ѝ последният брой на списанието е посветен на 60-годишнината от премиерата на филма „Крадецът на праскови“.
Опитали сме се да обясним на българите, които не знаят поради същите причини, тъй като политиката е управлявала нашите отношения – всъщност сърбинът Раде Маркович какъв морален подвиг е направил във времето, когато антибългарската пропаганда е била много силна в Югославия – средата на 60-те години – той да приеме да участва в български игрален филм и то в роля, която го показва като сръбски пленник. Това е било такъв шамар за сръбската кинематография, изобщо за публиката, че филмът е посрещнат с ледено мълчание, разказа Диана Гласнова.
Тя добави, че който се интересува – може да прочете повече в броя, който тя е донесла в БТА.
Главният редактор на списание „Родна реч“ в Хърватия завърши участието си в панелната дискусия с цитат от проф. Дафин Тодоров. Тя разказа, че е имала късмет в университета да присъства на негови лекции, когато е работела в БТА и е записала задочно да учи журналистика.
На първата лекция проф. Дафин Тодоров е казал следното: „Драги колеги, под слънцето няма нищо ново, това е първото, което трябва да запоминте, второто – хората на този свят се делят на две групи – едната е журналисти, а другата е всички останали. Това не Ви го казвам, за да навирите нос и да сметнете, че сте много важни, а Ви го казвам, за да разберете каква огромна отговорност имате за всяка написана дума. От вас зависи останалата част на света дали ще научи нещо, дали ще бъде подтикната към добри дела, или ще предизвикате война и смърт“.
20-ата Световна среща на българските медии, организирана от Българската телеграфна агенция (БТА), бе открита днес, 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, в Националния пресклуб на БТА в София. Темата на тазгодишното издание на събитието е „Медии и знание“. Във форума – присъствено и онлайн, участват български журналисти от 25 държави, включително България. Сред тях са 46 журналисти от 34 българоезични медии по света. Участие са потвърдили и представители на 36 медии от България.
В първия ден от срещата има два дискусионни панела. В дискусията, озаглавена „Културата в медиите“, участваха също Георги Господинов – писател, Живка Милова, главен редактор на електронното издание „БГ Фактор“, Кипър, Мариан Бачев – министър на културата, Милен Митев – генерален директор на Българското национално радио, Светла Кьосева – главен редактор на списанието за култура „Хемус“, Унгария.
„Родна реч“ е двуезичен официален орган на българската общност в Хърватия. Излиза за първи път през 2003 година. Списанието запознава хърватското общество с българската история, литература, култура, фолклор, изкуство, с природните красоти на България. През 2016 година библиотеката на американския Конгрес откупува всички излезли дотогава броеве и става абонат на „Родна реч“.
БТА организира 20-ата Световна среща на българските медии в София, Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методий“ и Вършец на 24 и 25 май 2025 г. със съдействието на А1, „Аурубис България“, „БИ ДЖИ АР ГРУП“ ООД, ГЕОТЕХМИН ООД, „Главболгарстрой холдинг“ АД, „Логистични системи“ ООД, Национален дарителски фонд „13 века България“, Opel (Ес Еф Ей Аутомотив ЕООД – официален вносител на марката Opel в България), „Пощенска банка“, „Пъчков“ ООД, СОФ Кънект – операторът на летище „Васил Левски“ – София.
