Признаването на Българската православна старостилна църква от страна на ВКС предизвика остри реакции, включително от патриарх Даниил.
На 16 декември Върховният касационен съд постанови решение, с което вписва в публичния регистър на съда по чл. 18 от Закона за вероизповеданията (ЗВ) религиозна институция с наименование „Българска православна старостилна църква“. В съобщение на съда от 27 декември се посочва, че за да постанови поисканото вписване, ВКС се е съобразил с решението от 20.04.2021 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото „Българска православна старостилна църква и др. срещу България“, както и с постановките в мотивите към решенията на Конституционния съд № 5/11.07.1992 г. С решението си ВКС отменя отказа на Софийския градски съд, потвърден от Софийския апелативен съд, за вписване на религиозната институция.
Българският патриарх Даниил коментира решението на съда пред журналисти, докато беше на посещение в Ресиловския манастир „Покров Богородичен“. Той смята, че според правилата на църквата на едно място, на една канонична територия не може да има две православни църкви.
По думите на българския патриарх Даниил в Закона за вероизповеданията ясно е записано, че в България традиционното вероизповедание е източно православие и изразител на това вероизповедание е Българската православна църква, Българската патриаршия.
Патриарх Даниил каза, че е учуден от това решение, и припомни, че още през 2012 год. при опит за регистрация тогава съдът се е обърнал към Дирекция по вероизповеданията, която е поискала експертно становище от Светия синод.
„Съдът е имал възможност да се запознае с това становище, в което се казва, че не може да се подходи в този случай, както с търговските дружества, защото с малка разлика в наименованието на дружеството да се регистрира ново такова дружество. В случая се получава смесване на юридически лица“, коментира патриарх Даниил и допълни, че Българската православна църква по закон е неразривно свързана с Едната свята съборна Апостолска църква, тоест тя е в общение с останалите поместни православни църкви, което е условие една църква да бъде православна.
„С това решение сякаш се връщаме години назад, защото, когато се създаде разколът Българската православна църква изстрада това да обясни пред държавата, че православна църква може да бъде тази, която е в общение с останалите православни църкви. За това беше свикан Всеправославният събор през 1998 год.“, допълни патриарх Даниил и посочи, че е в недоумение защо, как и откъде накъде е взето това решение.
Решението беше разкритикивано първо от латентения проводник на руските интереси у нас – лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов. Още по-интересно е, че срещу решението се обявиха и от партия МИР, „БСП – Обединена Левица“, и дори лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.
„Православната църква е една. Традиционното вероизповедание в България е източното православие и негов единствен изразител и представител е Българската православна църква, която е член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква. Това заявих по време на среща днес с Негово Светейшество българския патриарх Даниил“, написа в личния си профил във Фейсбук лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.
Припомняме, че когато в края на 2023г. НАП започна финансова ревизия на БПЦ, с цел установяване на задължения от корпоративен данък за периода 2017-2022 г., Светият Синод реагира остро на ревизията и изпрати писмо от седем страници до НАП, в което определя ревизията не само като противоконституционна, но и като риск за националната сигурност.
Отношенията с държавата на най-старата оцеляла институция в българската история са по-особени. Църквата има собствено счетоводство и собствен имотен регистър (за който не се знае дали действително съществува), но това не пречи да получава финансиране от държавата, както и от европейските фондове без да дава отчет за тях, пише Капитал.бг.
А държавата определено има причина да се интересува от това как БПЦ придобива и харчи пари. През 2020 г. държавната субсидията за Църквата беше увеличена до 26 млн. лв. на година, а бюджетът за 2024 г. я увеличи до 38.4 млн. лв. Справка показва, че само за последните три години БПЦ е получила около 111 млн. лв. от ДФ „Земеделие“ и държавния бюджет.
По официални данни в АПИС осигурените лица във всички митрополиии и епархии, както и Светия Синод наброяват 1885 души, което я нарежда в топ 50 работодатели в страната. Най-големи по брой заети лица се явяват Софийската митрополия с 450 човека и Пловдивската с 365 души. Проверка на „Капитал“ преди месец показа, че само в рамките на град Пловдив, епархията притежава десетки имоти, които вероятно отдава под наем, далеч не всичките с вписани договори.
Освен че се смята за неприкосновена от НАП, сега БПС явно трябва да бъде и неприкосновена от ВКС, и чрез политическите си застъпници се опитва да се меси в работата на съда. Според българското законодателство е напълно легитимно да се регистрира църква. Реално, не за първи път се регистрира религиозна институция, съдържаща в наименованието си „православна българска църква“, извън „Българска православна църква – Българска патриаршия“. През 2007 г. в публичния регистър по чл. 18 от Закона за вероизповеданията е вписана религиозна институция с наименование „Истинно Православна Българска Църква“ (ИПБЦ). И тогава не се вдигна толкова голям шум.
Ясно е, че огромното мнозинство от нашия народ сме православни християни и няма как да не зачитаме християнството и неговите обичаи и ценности. Но това не пречи да критикуваме настоящата БПЦ, която непрекъснато дава поводи да бъде обвинявана в политически пристрастия и най-вече в посока на Москва. Няма нищо лошо хората да могат да изповядват своята християнска вяра и през други християнски църкви. Пример за това са католическата и протестанската църква, които имат вътре в самите тях десетки и стотици по-малки църковни формирования, които изповядват християнската вяра не по-малко ревностно от останалите католици и протестанти. Българската православна църква трябва по-усърдно да се бори за душите и вярата на българите, а не да търси религиозен монопол чрез обсебване на държавните институции и чувство за неприкосновеност. Вместо това, свещениците трябва да спрат да се возят в безбожно скъпи коли, да започнат да проповядват на разбираем език, да бъдат състрадателни и милостиви, да служат за пример, а не да търсят служебна победа винаги.
