„Фейсбук“ връща времето назад. Вашите спомени. Гледам, че през 2015 съм написал – в духовно отношение Русия, с цялото си имперско величие, винаги е била – и ще бъде – провинция на България. Всичко, с което днешна Русия се гордее – с изключение на атомните ракети и Владимир Путин – е получила от България. Буквите, книгите, държавната организация, християнството – всичко това е дошло от България.
Сетих се, понеже и тази година върви „24 май, Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“.
Няма славянска писменост. Има българска азбука, български букви, приютени и създадени в България, с които днес пишат, с някои модификации, македонци, руснаци, украинци, беларуси, сърби, а и монголци.
Както има гръцки букви, арменска писменост, иврит. Тази азбука е българска. Другите просто я ползват.
Латинската азбука е в основата на всички западни езици. Европа пише на латиница. Гръцката азбука, макар да е хронологично по-стара, не се е разпространила извън Гърция. Римската империя със силата на оръжието повече, отколкото на духа, е наложила единно културно пространство.
Гърция не е могла, макар често да се говори за гръко-римска цивилизация.
България, макар да е била империя, и със силно оръжие, е разпространила буквите, духа – и заедно с това – възприемането на света, доколкото светът се осмисля през езика – до половин Европа, единствено със силата на посланието.
Духовно завладей страните, които покори със меч, стихът на Стоян Михайловски, е по-скоро красива метафора, възпоминание за минало величие. Азбуката е шествала по Европа и когато вече не е имало българска държава.
Това ѝ е силата.
Българската империя съществува. В буквите.
И – да, те са български. И винаги ще бъдат.
Честит празник.