В годините след тежките глобални сътресения България постепенно се върна към растеж, който не просто възстановява загубеното, но и демонстрира една иначе неприсъща за страната устойчивост.
През настоящата година Брутният вътрешен продукт (БВП) ще се повиши с 3 на сто, предвижда ЕК в Есенната си икономическа прогноза, публикувана днес от БТА. Това представлява повишение спрямо темпа от 2 на сто, заложен в пролетната прогноза на институцията. За следващата година ЕК очаква ръст от 2,7 на сто – също повишение спрямо пролетните прогнози за темп от 2,1 на сто през 2026 г.
За 2027 г. Еврокомисията прогнозира забавяне на ръста на брутния вътрешен продукт до 2,1 на сто.
Тази картина обаче крие и някои неясноти. Инфлацията, макар и овладяна спрямо шоковете от 2022–2023 г., отново започва да показва признаци на ускоряване. През 2025 г. се очаква тя да достигне 3,5%, движена от връщането на стандартните ДДС ставки за хляб и ресторантьорски услуги, по-високите акцизи върху тютюневите изделия и планираното увеличение на регулираните цени на енергията. Това е напомняне, че макроикономическото равновесие остава крехко в среда, в която административните решения могат да подействат върху ценовата динамика по-бързо от търговските цикли.
Пазарът на труда, един от най-силните буфери на страната през последните години, продължава да изпраща оптимистични сигнали. Безработицата остава една от най-ниските в ЕС, а ръстът на заплатите през 2024–2025 г. компенсира инфлационните удари. И все пак успокояването на възнагражденията е неизбежно.
Частният сектор започва да усеща затруднения, а публичният е ограничен от фискалната рамка. В този контекст българските фирми все по-често прибягват до работници от трети страни, което дава глътка въздух на производителността, но поставя и въпроси за интеграцията на новата работна сила и дългосрочната демографска стратегия на държавата.
Нещо подобно се случва и с инвестициите: първата половина на 2025 г. е белязана от ускорено усвояване на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, което неизбежно подкрепя растежа. Но втората половина на годината вещае охлаждане – държавните приходи се оказват по-слаби от очакваното, а публичният сектор отново започва да отстъпва като двигател на икономическата активност.
Този ритъм е симптоматичен за модела на зависимост от европейския финансов поток, който носи положителни импулси, но не решава фундаменталните структурни въпроси.
Междувременно външната търговия продължава да представлява деликатен баланс. Големи износители временно са ограничили търговските потоци, но се очаква възстановяване през 2025 г. и след това. Зависимостта от внос отава, най-вече и заради нарастващите разходи за отбрана, което поддържа нетния износ в отрицателна територия.
Това означава, че икономиката в страната расте, но не успява да превърне този растеж в външна конкурентоспособност. Приемането на еврото може да даде част от нужната стабилност и доверие, но само ако е съпроводено с истинска реформа в производителността.
Фискалната картина е може би най-сложният пласт в този анализ. Дефицитът остава на границата от 3% от БВП през 2025 г., а през 2027 г. се очаква да достигне 4,3% – над прага, приеман за сигнал за структурен дисбаланс.
Масивните капиталови инжекции в БЕХ и ББР, съчетани с разширяващи се социални разходи и планирани доставки на отбранително оборудване, вдигат държавния дълг от 23,8% до 32,6% в рамките на три години. Макар това ниво да остава ниско в европейски мащаб, тенденцията е тревожна. България не е свикнала да поддържа високи нива на задлъжнялост, а политическата фрагментация прави дългосрочната фискална дисциплина по-трудно постижима.
Според анализа на ЕК страната стои на кръстопът между икономическо ускорение и фискално напрежение, между потребителско оживление и заплашващо го покачване на цените, между перспектива за еврото и сянката на вътрешните структурни дефицити. ЕК очертава сценарий, в който България расте, но расте неравномерно; в който доходите се покачват, но цените не изостават; в който публичните инвестиции се увеличават, но фискалният риск набъбва.
Картината е далеч от мрачна, но тя е предупреждение. Възможностите за устойчив растеж са реални, но няма да се материализират автоматично. България навлиза в години, в които икономическата политика ще има нужда от повече стратегическа смелост, но и от повече фискална отговорност.
От умението да се използват европейските средства, без да се превръщат в зависимост. От способността да се води активна политика по доходите, без да се подкопава конкурентоспособността. И най-вече – от политическа воля за реформи, които да превърнат краткосрочните импулси в дългосрочна посока.
