БАН устрои образователна обиколка, при която участниците могат да научат интересни факти за членове на Българското книжовно дружество (БКД) и техния принос в развитието на културни и обществени институции, както и за подобряване на жизнената среда. Техният пример е важен за напомняне на саможертвата им за българския прогрес и духовно израстване.
Целта на тази образователна инициатива е да напомни на обществото, че много от българските културни институции са създадени благодарение на членовете на БКД, който през 1911 г. става Българската академия на науките, сподели Елена Панчовска от БАН. Тя добави, че разказвайки техните истории, подчертаваме тяхната роля в изграждането на съвременни български институции.
„Многобройни членове на Академията са участвали в Учредителното събрание от 1879 г. и са активни в ключови дейности, свързани с изграждането на съвременна България. Един от тях е Иван Евстратиев Гешов – министър-председател и дългогодишен председател на БАН. Неговото действие е довело до 120 000 златни лева, което е помогнало на БАН да стане независима от правителството и политическите влияния“, поясни Панчовска.
„Сградата на БАН, разположена на ул. „15 ноември“ 1, е построена с дарение от Столичната община, а княз Батенберг също е оказал подкрепа. Той настоява за дарение на терен от общината, а строителството на сградата се е осъществявало на етапи. Първият етап е от 1890 до 1892 г., а вторият — през 1906 г. с архитект Петко Момчилов. Интересно е, че до 1944 г. сградата е била в служба на Министерството на външните работи, а заседанията на академията са се провеждали в частни домове и Народната библиотека, която по онова време е била в Буюк джамия, сегашния Археологически музей”, разкри Елена Панчовска.
Тя подчерта, че близо до БАН се намира къщата на Димитър Моллов, член на Академията. Той е бил лекар, който значително е допринесъл за съвременната медицина, въвел е задължителна дезинфекция в болниците и е бил първият председател на Българския лекарски съюз. Архитект на тази сграда е синът на акад. Иван Лазаров, Никола Лазаров, а строителството й е завършено през 1909 г.
Образователната обиколка включва 20 обекта, свързани с членове на БКД, включително Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където освен ректорите, преподаватели също са членове на БКД. В маршрута попада и патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, която е изобразена от професорите Иван Мърквичка и Антон Митов, също членове на Академията, сподели Панчовска.
Според нея, историите от образователната обиколка оживяват образите на известни български просветители, учени, лекари, архитекти, премиери и художници, които са ключови фигури в БКД и са допринесли за статута на Академията с техните знания и амбиции.
