Служебното правителство успено е емитирало най-голям дълг на международните капиталови пазари в историята на страната – общо 8.5 млрд. лв. Този износ попада в рамките на утвърдения лимит за дълга в бюджета за тази година – 11.7 млрд. лв., обяви Министерството на финансите.
С добавянето на вътрешните облигации до момента – 1.7 млрд. лв., общият дълг, поет през тази година, достига 10.2 млрд. лв., което е под тавана. Министерството на финансите декларира, че няма планирани нови емисии на международните капиталови пазари до края на годината. Тъй като част от новопосетения дълг ще се използва за погасяване на стар дълг, максималната задлъжнялост, която правителството може да поеме през цялата 2024 година, е ограничена законово до 6.6 млрд. лв. (съответстващо на разликата между размера на дълга в края на 2023 г. и установената горна граница за края на 2024 г., съгласно б.р.).
Размерът на пласираните дългове в сряда е исторически поради увеличаващите се дефицити и нуждите на бюджета. Интересът към емисиите е бил огромен. Според информация от в. „Капитал“, поръчаните суми са били за 17 млрд. евро, което е почти 4 пъти надвишаване.
Важно е също, че за първи път след 22 години, от времето на бившия финансов министър Милен Велчев и кабинета „Сакскобрургготски“ насам, България е издала заем, деноминиран в щатски долари. Това стъпка е предприета с цел диверсификация на инвеститорите, тъй като според дълговата стратегия на Министерството на финансите на България ще бъде необходимо заемно финансиране от 36.4 млрд. лв. през следващите три години. Освен това, много други държави в Централна и Източна Европа се възползват от предимствата на „изключително ликвидния и дълбокия пазар на облигации в щатски долари“, подчертават от Министерството на финансите.
Облигациите на стойност 8.5 млрд. лв. бяха пласирани в сряда в три транша, деноминирани в евро и щатски долари.
Първият транш включваше облигации, деноминирани в евро, със срок от 8 години, на стойност 1.75 млрд. евро и лихвена ставка 3.625%.
Вторият транш представляваше облигации, деноминирани в евро, със срок от 20 години, на стойност 1.25 млрд. евро и лихвена ставка 4.25%.
Третият транш включваше облигации, деноминирани в щатски долари, със срок от 12.5 години, на стойност 1.5 млрд. щатски долара и лихвена ставка 5%.
„Разпродажбата на емисиите и силният интерес на инвеститорите доведе до значително намаляване на цената на финансиране за 8-годишните облигации до исторически ниско ниво от 135 базисни точки спрямо средната лихвена ставка на размени, а за 20-годишните – 190 базисни точки“, коментираха от Министерството на финансите.
Дебютната емисия на облигации в щатски долари също привлече засилен интерес от страна на инвеститорите, като спредът спрямо американските референтни облигации беше намален до 135 базисни точки по време на разпродажбата.
Тройният транш облигации е част от Глобалната програма за емисии на външен дълг на международните капиталови пазари.
„България успя да пласира изключително изгодни облигационни заеми в долари и евро на международните капиталови пазари. Резултатът от тази инициатива показва, че сме правилно оценили обемите и сроковете, които да предложим на инвеститорите, времето за извършване на сделката и валутите, в които да издадем облигациите. Така страната постигна целите, заложени в емисионната си политика, и разнообрази инвеститорската си база в условията на волатилна международна пазарна среда. Реакцията на пазарите доказва, че доверието към стабилната финансова и икономическа политика на България е запазено, въпреки динамичната вътрешна политическа ситуация“, заяви заместник-премиерът и министър на финансите Людмила Петкова.
„Не е ясно защо Министерството на финансите се обърна към международните пазари, но това трябва да бъде в съответствие с макроикономическата политика на държавата и с БНБ. Когато имате толкова голям интерес и трикратно презаписване, нещо е объркано – и това не е от страна на тези, които искат да купуват на по-ниски цени, а на страната, която продава“, коментира финансистът и преподавател в УНСС д-р Боян Иванчев в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria.
„Големият интерес към новата външна дългова емисия на България тази седмица не е причина за самодоволство, тъй като не доведе до постигане на много изгодни за страната условия“, коментира той за рекордния външен дълг от около 4.35 млрд. евро, платени на сряда, като общите поръчки надвишават 17 млрд. евро, при почти четирикратно презаписване. Държавата предложи сделката в три транша – 12-годишни доларови облигации и еврооблигации с падежи след осем и 20 години.
Консултантите по сделката бяха BNP Paribas SA, Citigroup Inc., ING Groep NV и UniCredit SpA, които посочиха, че има голям интерес от страна на инвеститорите.
„Първото нещо, което се забелязва – всички три емисии са презаписани три пъти. Ако нещо не е толкова привлачително, няма да има толкова голямо търсене. Министерството на финансите твърди, че поради големия интерес, цената е била достатъчно добра, но в сравнение с какво – с вътрешния дълг или с допълнителните базисни точки? За емисиите от 8 години в евро и 12 години в долари, тя е 135 базисни точки, а за 20-годишната е 190 базисни точки. Ако сега спредът на България с 10-годишните облигации на Германия е 170 точки, от април до юли беше между 120 и 140. Защо това не е станало по-рано, когато спредът беше по-изгоден“, зададе риторично въпрос д-р Иванчев.
Той поясни, че доходността на външните облигации не е по-ниска от вътрешния дълг и напомни, че когато държавата издава дълг вътрешно, не е нужно да плаща комисиони на посредници за стотици хиляди долари.
