България не заема последното място в Европейския съюз по бедност, но все пак е сред страните с най-изразени доходови неравенства. Това заяви Веселин Митов, международен секретар на КТ „Подкрепа“ и член на групата на работниците в Европейския икономически и социален комитет, в интервю за БТА. Той подчерта, че основният социален проблем в страната не е абсолютната бедност, а именно неравномерното разпределение на доходите.
„Смятам, че именно сами създадохме този имидж, а не другите ни го наложиха“, коментира Митов по отношение на твърдението, че България е най-бедната нация в ЕС. „Данните за 2026 г. предоставят още по-подробна информация, но остават притеснителни от социален и синдикален аспект“, добави той по време на Седмицата на гражданското общество в Брюксел.
Митов акцентира, че България не е на дъното по всички показатели и уточни, че „държави като Румъния и Гърция понякога ни изпреварват по различни критерии, но неравенствата са нашият срам в ЕС“.
Съгласно статистиката, около 30% от българските граждани са изложени на риск от бедност. „Тоест, всеки трети българин. Средният показател в ЕС е около 20%, или всеки пети“, отбеляза той. Митов подчерта, че дори работейки, хората не успяват да излязат от бедственото положение. „Повече от 12% от работещите българи са така наречените работещи бедни, докато средният за Европа е около 8%“, добави той.
Въпреки значителното увеличение на минималната работна заплата, инфлацията значително поглъща този ръст. „Минималната заплата е около 620 евро и е нараснала с над 12%, което е значително, но инфлацията в хранителния сектор и услугите я неутрализира“, заяви Митов.
По негови думи, образованието е най-ефективната защита срещу бедността. „Около 4,8-5% от хората с висше образование са в категорията работещи бедни, в сравнение със над 55% за незавършилите квалификация“, добави той.
Неравенството се увеличава и поради достъпа до жилища, тема, по която ЕИСК активно работи. Митов отбеляза, че това е системен проблем за цялата европейска икономика.
„Достъпността до жилища е сред основните въпроси, притесняващи Европа през 2026 г., тъй като той е не само социален, но и системен проблем за икономиката на ЕС“, отбеляза той.
Според него, в България ситуацията е особено сложна заради бързия ръст на доходите и още по-бързото покачване на цените на имотите. „Имаме сериозен баланс между бързо увеличаване на доходите, което е положително, и стремежа за бързо покачване на цените на имотите, концентрирани в определени големи градове, което е тревожно“, коментира Митов.
Той припомни, че Европейската комисия е предложила План за достъпни жилища, който цели ангажиране на инвестиции около 150 млрд. евро годишно за решаване на жилищния дефицит.
„Този план включва средства от кохезионните фондове и от Плана за възстановяване, които могат да бъдат използвани от държавите за строеж на социални и общински жилища“, обясни Митов.
Обсъжданите мерки включват и регулиране на краткосрочните наеми чрез платформи като “ЕрБиЕнБи“ (Airbnb), които затрудняват дългосрочното наемане на жилища за местните жители. „Така достъпът за дългосрочна употреба от местните е значително ограничен“, заяви той.
Според Митов се планират и изменения в данъчната политика за необитаваните жилища. „Собствениците на трети, четвърти и пети имоти, които не са под наем или не се използват, трябва да понесат по-висока данъчна тежест“, подчерта той.
Търсенето на жилища в България нараства и поради инвестиционната активност. „България няма особено разнообразна финансова култура за инвестиции в акции или ценни книжа. Най-достъпното и предпочитано остава инвестициите в недвижими имоти“, добави той.
Това допълнително увеличава ценовите нива на имотите.
Митов посочи, че Българската народна банка е наложила по-строги условия за ипотечно кредитиране. „Целта е постепенно да се охлади пазара и да се избегне образуването на т.нар. имотен балон, за който се говори от доста време“, добави той.
Той акцентира на необходимостта от намаляване на бюрокрацията в строителството. „Дигитализацията на административните процедури, включително визи и разрешителни за строеж, ще ускори процесите и ще намали крайната цена на имотите“, заяви Митов.
Според синдикалиста, проблемът с жилищата вече е социална криза.
„Когато разходите за наем надвишават 40% от разполагаемия доход на семейството, говорим за жилищно натоварване“, поясни той. Това води до редица социални проблеми. „Тогава хората започват да пестят от отопление, културни мероприятия и образование.“
Митов подчертава, че този проблем има и демографски аспекти. „В големите градове като София, Пловдив и Варна, цените на жилищата стартират от около 2500 евро на квадратен метър, което означава, че дори учители, медицински сестри или държавни служители могат да станат работещи бедни“, отбеляза той.
Това създава недостиг на квалифицирани специалисти в големите градове. „Хората се местят в по-малки населени места, където разходите са по-ниски, което още повече задълбочава недостиг на ключови професии.“
Митов свързва социалните проблеми с демографската криза.
„България е на водеща позиция сред страните с най-висока степен на обезлюдяване през последните 35 години, подобно на страни от Балтийския регион“, посочи той.
Според него, неравенствата подкопават доверието в институциите. „Младите се чувстват изоставени от държавата. Работите и учите години наред, а не можете да живеете достойно“, каза Митов.
„Тази ситуация води до намалена гражданска активност и участие в избори, тъй като хората верят, че нямат възможност да променят системата.“
Митов добави, че международните кризи и конфликти увеличават дезинформацията.
„Европейският икономически и социален комитет започна инициативата ‘щит за демокрация’, която е стратегически отговор на нарастващите заплахи от дезинформация, намеса на трети страни и ерозия на правовата държава“, заяви той.
Синдикатите също играят важна роля в този процес. „Чрез колективното договаряне и социалния диалог активно се борим срещу дезинформацията и опитите за насочване на общественото мнение към евроскептицизъм“, каза Митов.
Той подчерта, че Европа остава най-доброто място за работа. „Тук работниците имат най-добра защита и условия на труд.“
Митов изрази и мнението си за европейските граждански инициативи като инструмент за участие на гражданите в процесите на европейската политика.
„Европейската гражданска инициатива е уникален инструмент, който през тази година отбелязва 15 години и представлява мост между гражданите и Брюксел“, каза той.
Въпреки това, този инструмент има и ограничения. „Един милион подписа могат да отворят вратата на Европейската комисия, но не могат да наложат задължителност за съставяне на закон“, уточни Митов.
За 15 години са регистрирани над 125 инициативи, но само около 10% от тях са довели до предложения за законодателство.
Митов предупреди, че социалното напрежение може да расте заради инфлацията и изоставането на доходите.
„Инфлацията расте, а доходите трудно я настигат“, добави той.
Проблемът се усложнява и от политическата нестабилност. „В момента сме в трудна ситуация, тъй като без редовен бюджет не можем да постигнем съгласие за увеличение на заплатите“, коментира той.
Митов обсъди също повишаването на цените на определени стоки след въвеждането на еврото.
„Спекулативни сигнали се забелязват във всички държави, приели еврото. Такъв период обикновено отминава за три до шест месеца“, поясни той.
По негови думи, държавата е провела информационни кампании, но регулаторите не са били достатъчно активни. „Съществуват съмнения за картелни споразумения, особено в млечната промишленост“, допълни той.
„Ако влезете в супермаркет в Брюксел, понякога ще видите нашите продукти по-скъпи, отколкото тук“, каза Митов.
Въпреки предизвикателствата, той вижда и положителни тенденции.
„Напускането на България значително намаля през последните години. Съществуват случаи на завръщане на българи от Западна Европа, Канада и САЩ“, завърши той.
Според него основният фактор за задържането на хората е повишението на доходите. „Трябва да предложим не само красива природа и вкусна храна, но и добро заплащане и реални перспективи за работа“, заключи Митов.
