В началото на 2024 Световната Банка включи България сред страните с висок доход. Брутният национален доход на човек от населението достигна 14 460 долара ( за 2023 г.) – с $460 повече от прага, за да бъде приета като член на “клуба на богатите”. Растежът на българската икономика през десетилетията след разпада на плановата социалистическа система обаче съвсем не е равномерен. Пътят към диверсифицирана и свободна пазарна икономика се оказа далеч по-предизвикателен, бавен и затруднен в сравнение с много от останалите страни в региона на Централна и Източна Европа, които стартираха от същите и дори по-трудно позиции в началото на 1990те.
И въпреки сегашната политическа нестабилност и високото възприятие за корупция, индексът на върховенство на правото в България расте, а страната се доближава все по-бързо към икономическия си потенциал на страна от Европейския Съюз. Постижението на българската икономика е похвално, но е редно да си зададем въпроса дали изпадането от този “клуб” е възможно или вероятно.
Настоящата политическа криза достатъчна ли е, за да запали и икономическа такава?
Нека разгледаме всички случаи на страни, които са минавали или са доближили прага на клуба “страни с висок доход” на Световната Банка от 1987 насам, но в последствие се изпаднали далеч под него и са се върнали в капана на средния доход. Има ли българската икономика сходни структурни слабости като тях?
*Държавите се сравняват по брутен национален доход пресметнат по метода Атлас
Възход и срив: примери
През 2013 г., след десетилетие на бърз растеж, Бразилия е призната за „страна с висок доход“. Но още през следващата година икономиката изпада в рецесия и оттогава не се възстановява. Липсата на диверсифицирана структура на икономика се компенсира от постоянно растящите цени на метал, захар и соя, основните износни стоки на страната. Инвестициите в металодобив се увеличават поради високите печалби, което допълнително „опростява“ икономиката, тъй като все по-голям дял държавни и частни ресурси са насочени към отделен сектор. Другите индустрии обаче остават недоразвити, а през 2013 г. износът рязко намалява заради имотната криза в Китай и спад в цените на металната руда. Края на експанзивната монетарна политика на Федералния резерв, довел до т.нар. Taper tantrum допълнително намалява инвестициите, което води до загуба на стойността на бразилския реал. Основната слабост на бразилската икономика се оказва ниската икономическа сложност или липса на голям брой доходоносни сектори.
Между 2013 и 2018 г. Аржентина е близо до прага на високия доход, но сривът на песото през 2018 г. води до инфлация над 50% през 2019 г. и над 250% до днес. Зависимостта от външни инвестиции прави страната чувствителна към промените в глобалната финансова политика, а затягането на монетарната политика предизвиква масово бягство към долара, постоянна обезценка на валутата и последваща рецесия.
Венецуела – третата Южноамериканска държава – достигнала висок доход, се сгромолясва след национализацията на петролната си индустрия. Липсата на инвестиции в диверсификация на икономиката води до т.нар. холандска болест. Венецуела се “разболява” от нея заради прекомерната зависимост от огромните си заложби на нефт. В последствие авторитарният режим на Мадуро, започнал война срещу частния сектор и причинил хиперинфлация практически срутват стопанската активност и дори предизвикват хуманитарна криза в страна, която съвсем до скоро, през 2014 г. е сред тези с висок доход.
Българската икономика е далеч “по-сложна” от тези на Южноамериканските страни, преминали прага на високия доход, като по този показател през 2022 г. е на 38-мо място в света. Това я прави много по-устойчива към флуктуации на световни пазарни цени на отделни суровини. Левът е във валутен борд с еврото, което гарантира стабилността на парите. Наистина, растежът на българската икономика през последните две години е по-скоро движен от динамиката на потреблението, а не толкова от структурни реформи или големи частни инвестиции. Темповете на ръст на заплатите и вземането на евтини инвестиционни кредити могат да намалеят всеки момент и това да “изстуди” икономиката и да забави растежа. Възможна ли е обаче внезапна рецесия, която да изпрати обратно България в капана на средния доход? Нека задълбочим анализа с допълнителни сравнения.
Русия също е пример за страна, в която трансформацията към пазарна икономика от 1990-те години насам не е равномерна, и в крайна сметка през 2013 икономиката влиза в “клуба на богатите”. Анексията на Крим през 2014 г. обаче изтеглят чужди инвеститори, налагат се санкции и същевременно цената на петрола – основно експортно перо – рязко спада. Русия изпада обратно под “прага” заради изключителната си зависимост от износа на горива и военната агресия срещу Украйна, причиняваща както преки загуби, така и дезинтеграция на икономиката от тези на богатите западни страни.
Наглед плашещо сравнение обаче може да бъде направено между българската икономика в годините след пандемията и турската между 2003 и 2014 г., като растежът и в двете е базиран основно на високо потребление. През 2014 г. Турция е на едва $100 брутен национален доход на глава на население от “прага”. Пътят дотам е десетилетие на борба с разяждащата институциите корупция, диверсификация на икономиката, привличане на чужди капитали и внедряване на чужди модерни технологии – точно по модела на Световната банка за излизане от капана на средния доход. Приликите с България обаче се изчерпват дотук. Периодът на икономическият възход на Турция завърши с хиперинфлация, с която страната се бори и до днес. Балансът на текущата сметка на България през последните 5 години на растеж е близо до нулата, докато за турската икономика отрицателен от 2004 година във всяка година освен една. (6)
Тези – а и много други – примери показват, че икономическият провал на една страна, която веднъж е постигнала високи нива на доход, обикновено е причинено от комбинация от обстоятелства и политически решения. Така например, страните с нисък коефициент на икономическа сложност са особено уязвими, както и тези, които не успяват да поддържат независима централна банка и стабилни пари. Последното винаги води до висока инфлация, банкови кризи, непредвидима обезценка на валутите – всички виждаме печалната съдба на аржентинското песо или турската лира. Опитите за свръхрегулиране, налагане на високи данъци и дори директната национализация на активи водят до отлив на инвестиции и загуба на производствен потенциал и намалена производителност.
Индекс иновации и България
България се утвърждава като динамичен център за иновации в Европа, което се доказва чрез бързото развитие на технологичния сектор и ръста на успешни стартиращи компании. В доклада на Световната банка от началото на август последователни усилия за подпомагане на иновационни стартъпи е от изконна важност за устойчив и дълготраен растеж. През 2023 г. България беше класирана на 35-то място в Глобалния иновационен индекс, което е значително подобрение спрямо предходните години. Технологичният сектор в страната генерира близо 4,5% от БВП през 2022 г., а износът на ИТ услуги нараства с 30% на годишна база. Високият резултат на индекс “иновации” отличава България от останалите страни преминали бариерата “висок доход”, но загубили мястото си и обеднели отново.
Постоянното инвестиране в изследователска и развойна дейност, както и подкрепата за стартиращи компании, могат да гарантират, че България остава конкурентоспособна на глобалния пазар. И ако политическата криза и проблемите на функционирането на институциите и съдебната система закономерно предизвикват съмнение за функционирането на пазара и бизнес климата, парадоксално точно сега България успя да заеме място в европейския „квартал на богатите“ с висок доход и изглежда има всички шансове да запази позицията си.
*Текстът е част от петъчния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ). Автор: Мартин Драганов
