През началото на 2024 година, България вече се присъедини към страните с високи доходи според Световната банка. Брутният национален доход на глава от населението достигна 14 460 долара (за 2023 година) – с увеличение от $460 над прага за членство в „клуба на богатите“. Въпреки това, растежът на българската икономика през годините след разпадането на социалистическата система не беше равномерен. Пътят към диверсифицирана и свободна пазарна икономика се оказа по-изискан, по-бавен и по-затруднен в сравнение с други страни в Централна и Източна Европа, които стартираха от подобни или дори по-трудни позиции в началото на 1990-те години.
Въпреки сегашната политическа нестабилност и високото възприятие на корупция, индексът на върховенство на правото в България нарасна, а страната се приближава все повече към икономическия си потенциал като член на Европейския съюз. Въпреки похвалата към постижението на българската икономика, е важно да се зададе въпросът дали отпадането от „клуба“ е възможно или вероятно.
Достатъчно ли е сегашната политическа криза да предизвика икономическа криза?
Анализираме случаите на страни, които са преминали или са били близо до прага на „страниците с висок доход“ от 1987 година насам, но по-късно паднали в средните доходи. Има ли структурни слабости в българската икономика, сходни на тези от други страни в същата ситуация?
*Държавите се сравняват по брутен национален доход според метода Атлас
Примери за Възход и Падение
През 2013 година, след години на бърз растеж, Бразилия беше класирана като „страница с висок доход“. През следващата година обаче икономиката се провали в рецесия и не може да се възстанови. Липсата на диверсификация в структурата на икономиката се компенсира от непрекъснатото увеличаване на цените на метали, захар и соя – основните износни стоки на страната. Инвестициите в металодобив се увеличават поради високите печалби, което допринася за „опростяването“ на икономиката, тъй като все по-голям дял от държавни и частни ресурси се насочват към един сектор. Другите индустрии остават недоразвити, а през 2013 година износът стремително намалява поради кризата в имотния пазар в Китай и спада в цените на металите. Прекратяването на експанзивната парична политика на Федералния резерв, довело до т.нар. Taper tantrum, още повече намалява инвестициите, което довежда до обезценка на бразилския реал. Основната слабост на бразилската икономика се оказва ниската икономическа сложност или липсата на множество доходоносни сектори.
В периода между 2013 и 2018 година, Аржентина беше близо до прага на високия доход, но крахът на песото през 2018 година доведе до инфлация над 50% през 2019 година и над 250% до днес. Зависимостта от външни инвестиции прави страната уязвима към промените в глобалната финансова политика, а затягането на паричната политика предизвика масово избягване към долара, постоянно обезценяване на валутата и последваща рецесия.
Венецуела – третата южноамериканска държава, която достигна висок доход, изпада след национализацията на петролната си индустрия. Липсата на инвестиции в диверсификация на икономиката довежда до т.нар. холандска болест. Венецуела „заболява“ от тази болест заради огромната си зависимост от нефт. Следователно авторитарният режим на Мадуро, който започва война срещу частния сектор и предизвиква хиперинфлация, практически разрушава икономическата активност и дори предизвиква хуманитарна криза в страната, която до скоро, през 2014 година, беше сред тези с висок доход.
Българската икономика е по-сложна от южноамериканските страни, които преминаха прага на високия доход, като през 2022 година заема 38-мо място в света по този показател. Това я прави по-устойчива към флуктуации в световните цени на отделни суровини. Левът е във валутен борд с еврото, което осигурява стабилност на парите. Наистина, растежът на българската икономика през последните две години е по-скоро резултат от потребителските тенденции, отколкото от структурни реформи или големи частни инвестиции. Скоростта на нарастване на заплатите и лесното получаване на евтини инвестиционни кредити може да намалят по всяко време и това може да „охлади“ икономиката и да забави растежа. Въпросът е дали внезапна рецесия, която да върне България в капана на средния доход, е възможна. Нека разгледаме по-подробно с допълнителни сравнения.
Русия също е пример за страна, в която трансформацията към пазарна икономика след 1990-те години не беше равномерна, и в крайна сметка през 2013 година икономиката влиза в „клуба на богатите“. Анексията на Крим през 2014 година обаче отплаши чуждите инвеститори, наложи санкции и същевременно цената на петрола – основното експортно перо – рязко спада. Русия пада отново под „прага“ заради нейната голяма зависимост от износа на горива и военната агресия срещу Украйна, които предизвикват както преки загуби, така и деградация на икономиката в сравнение с богатите западни страни.
Може да се направи плашещо сравнение между българската икономика след пандемията и турската през периода между 2003 и 2014 година, тъй като растежът в двете страни се основава основно на високото потребление. През 2014 година Турция е само на $100 брутен национален доход на глава от населението над „прага“. Пътят до там беше десетилетие на борба с корупцията, диверсификация на икономиката, привличане на чужди инвестиции и внедряване на чужди модерни технологии – точно както препоръчва Световната банка за излизане от капана на средния доход. Въпреки това, подобие с Българията спират тук. Турция се бори с хиперинфлация след периода на икономически възход и борба и до днес. Балансът по текущите сметки на България през последните 5 години на растеж е близо до нулата, докато за турситката икономика е отрицателен от 2004 година във всяка година освен една. (6)
Тези и множество други примери показват, че икономическият провал на една страна, която веднъж е достигнала високи равнища на доход, обикновено е резултат от комбинация от обстоятелства и политически решения. Страните с ниска икономическа сложност са особено уязвими, както и тези, които не успяват да поддържат независима централна банка и стабилна валута. Тази последна винаги води до висока инфлация, банкови кризи, непредвидимо обезценяване на валутите – всички виждаме трагичната съдба на аржентинския песо или турската лира. Опитите за прекомерно регулиране, високи данъци и дори директна национализация на активите водят до оттегляне на инвестициите и загуба на производствения капацитет и намаляваща производителност.
Индекс на иновациите и България
България се утвърждава като динамичен център за иновации в Европа, което се доказва чрез бързото развитие на технологичния сектор и нарастването на успешните стартъп компании. Според доклад на Световната банка от началото на август, усилията за насърчаване на иновативни стартъп компании са от съществено значение за устойчив и продължителен растеж. През 2023 година, България беше класирана на 35-то място в Глобалния иновационен индекс, което представлява значително подобрение спрямо предишните години. Технологичният сектор генерира близо 4,5% от БВП през 2022 година, а износът на ИТ услуги нарасна с 30% годишно. Високото представяне в индекса за „иновации“ отличава България от другите страни, които са преминали прага на „висок доход“, но паднали отново в средните.
Постоянните инвестиции в научни изследвания и развойна дейност, както и подкр
