От началото на преходния период през 1989 г. до края на 2024 г. България е получила почти 70 млрд. лв. безвъзмездна помощ. Това е установено в анализа на Института за пазарна икономика.
Значителна част от средствата идват от предприсъединителните фондове на ЕС, а по-късно и от оперативните програми, като страната получава финансиране и от различни държави, включително извън ЕС.
В сумата на безвъзмездното финансиране се наблюдава значителен ръст през годините, с акцент на повече от половината средства, получени през последните десет години.
След началото на прехода през 1989 г. до 2024 г. България получава почти 70 млрд. лв. безвъзмездно финансиране. Значителен процент от него е получен главно от предприсъединителните фондове на ЕС, а впоследствие и от оперативните програми. Сумата на грантовете демонстрира експоненциален ръст през годините, а над половината от тях са получени през последното десетилетие.
Приходите от безвъзмездното финансиране растат и като процент от брутния вътрешен продукт на страната. В началото на периода те са били несъществени, а през последното десетилетие достигат около 3% от средногодишния БВП.
От гледна точка на приходите в държавния бюджет, помощите и даренията по консолидационната фискална програма, както и средствата по линия на ОСП, приближават 7%. В периоди като 2015 и 2022 г. те надхвърлят 10 процента, което съответства на приключването на бюджетните цикли на оперативните програми.
Разпределението на безвъзмездно получените средства по сектори отразява многобразието на подкрепа в социалните и икономическите области на България. Отбелязва се, че финансирането от различни държави е насочено предимно към развитие на човешките ресурси, включително образованието и здравеопазването, докато средствата от ЕС са ориентирани главно към земеделието и развитието на селските райони, чрез Общата селскостопанска политика, както и инфраструктура и екология, с акцент върху оперативните програми и предприсъединителните фондове.
Приблизително една трета от безвъзмездното финансиране е за земеделие. За всеки от секторите, свързани с инфраструктурата и транспорта, регионите и селските райони, околната среда и иновации, средствата варират между 10 и 15%. Около 10% от средствата са за човешки ресурси.
Анализът на полученото безвъзмездно финансиране показва неговото съществени значение за развитието на страната. Още от началото на прехода, грантовете оказват влияние върху всички области, укрепват административния капацитет и институциите и понякога служат като двигател за структурни реформи.
ВАЖНИ ФАКТИ
Общата сума на безвъзмездното финансиране в България от началото на прехода до 2024 г. е почти 70 млрд. лв.
- Безвъзмездните средства нарастват с течение на времето, като през последното десетилетие те представляват повече от половината от всички грантове, генерирайки около 3% от годишния БВП и около 7% от приходите в националния бюджет.
- Над 90% от средствата произтичат от членството на страната в ЕС, като най-значителните суми идват от оперативните програми (приблизително 35 млрд. лв.) и Общата селскостопанска политика (около 20 млрд. лв.).
- България получава финансиране и от различни държави, сред които САЩ, Норвегия, Исландия, Швейцария, Германия, Великобритания, Франция и Япония.
- Основната част от средствата е насочена към икономически напреднали области, като София, Пловдив и Бургас.
- Основни получатели на финансирането са държавните институции, министерства, общини, учебни и културни заведения.
- Най-значителни средства са разпределени в селското стопанство (около 1/3), инфраструктура (около 10-15%), околна среда, регионално развитие, иновации и конкурентоспособност.
- Най-много проекти са свързани с образованието, човешките ресурси, иновацията и социалните дейности.
