Европейският съюз и еврозоната демонстрират забавяне в икономическия растеж през второто тримесечие, съобщи днес Евростат, представяйки разширена оценка на брутния вътрешен продукт (БВП), след като предварителни данни бяха публикувани през август.
Сезонно коригираният БВП на ЕС нарасна с 0,2% през второто тримесечие в сравнение с предходното, когато темпът на растеж беше 0,5%. В еврозоната ръстът спадна от 0,6% през първото тримесечие до 0,1% през второто.
На годишна база, БВП на ЕС и еврозоната отчита увеличение от 1,6% и 1,5% съответно за периода април – юни, което е с 0,1 процентен пункт по-ниско в сравнение с първото тримесечие за двете общности.
В контекста на САЩ икономиката е нараснала с 0,8% на тримесечна база и с 2,1% на годишна основа през второто тримесечие.
През второто тримесечие България е увеличила своите икономически показатели с 0,9% спрямо предходното тримесечие и с 3,4% в сравнение с аналогичния период на 2024 година. Така страната заема второ място в ЕС по годишен икономически растеж и четвърто по ръст на тримесечна база.
Според прогнозите на Евростат, брутният вътрешен продукт на България за периода април – юни е бил 27,573 млрд. евро по текущи цени, коригирани спрямо сезонни и календарни фактори.
Според данни, Дания отчете най-висок ръст на икономическата продукция през второто тримесечие – 1,3% в сравнени с предходния период, следвана от Хърватия и Румъния, с ръст от 1,2%, а България с 0,9%.
При негативната тенденция, Финландия (-0,4%), Германия (-0,3%) и Италия (-0,1%) показаха спад в икономиката.
Най-значителен годишен ръст през второто тримесечие постигнаха Ирландия (18%), България (3,4%), Кипър (3,3%) и Хърватия (3,2%).
Компоненти на БВП
Крайното потребление на домакинствата се увеличи с 0,3% в ЕС и с 0,1% в еврозоната, след като предходното тримесечие постигна ръст от 0,3% в обeте зони.
Разходите на държавния сектор нараснаха с 0,7% в ЕС и с 0,5% в еврозоната след спад от 0,2% и 0,1% съответно през предходното тримесечие.
Брутните инвестиции в основен капитал намаляха с 1,7% в ЕС и с 1,8% в еврозоната, след като предходното тримесечие отчетоха увеличение от 2,3% и 2,7%.
Износът на ЕС спадна с 0,2%, а на еврозоната с 0,5% през април – юни. През първото тримесечие износът на ЕС нарасна с 1,9%, а на еврозоната с 2,2%.
Същевременно, вносът в ЕС нарасна с 0,3% през второто тримесечие, докато в еврозоната остана на същото ниво.
Според данни на Евростат, годишната инфлация в България през юли 2025 г. достига 3,4%, което е малко повишение спрямо 3,1% през юни и 2,9% през май. Месечната инфлация през юли е 1,4%.
Въпреки това, България продължава да изпълнява Маастрихтските критерии за ценова стабилност, чиито изисквания предвиждат инфлация не по-висока от 2% с толеранс от 1,5 процентни пункта.
Увеличението през юли се дължи основно на сектора на услуги, хранителни стоки, алкохол и тютюн, както и на неенергийните промишлени стоки.
България е страната с най-ниски потребителски цени в ЕС — цените в страната представляват около 60% от средното за Европейския съюз, което я прави най-евтина страна членка по този показател.
В същото време, България е отчела най-висок ръст на производствените цени в ЕС през юли 2025 г., с увеличение от 10,7% на годишна база, което е почти три пъти по-високо от средното за ЕС.
Потребителските разходи и разходите на държавния сектор също се увеличават, което поддържа икономическата активност въпреки инфлационния натиск.
Това показва, че икономиката на България стабилно расте, в условия на умерена, но леко ускоряваща се инфлация и сравнително ниски цени спрямо останалите държави в ЕС. Тази балансирана ситуация подпомага растежа и потреблението в страната.
