Българите искат разходите за здравеопазване, пътища и пенсии да бъдат увеличени най-сериозно в бюджета за 2025 г., сочи проучване на „Алфа Рисърч“.
Изследването е проведено в периода 20 – 28 февруари 2025 г. от „Алфа Рисърч“, публикувано е на сайта на агенцията и е реализирано със собствени средства. То е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна, като информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните.
На въпрос на агенцията анкетираните са посочили, че разходите за здраве трябва да бъдат увеличени с 57,4 %, за пътна инфраструктура и безопасност по пътищата с 37,2 на сто, за пенсии с 54,5 %.
Здравеопазването е приоритет за абсолютно всички социални, демографски и електорални групи, като единствено при хората над 65 г. е изместено от желанието за ръст на пенсиите, допълват от социологическата агенция.
За симпатизантите на БСП – 64 %, но също така и на привържениците на двете ДПС-та – по около 47 на сто, пенсиите са по-важни от инфраструктурата. Развитието на инфраструктурата се подкрепя в по-голяма степен от младото и средното поколение, мъжете, хората с по-високи доходи, както и от симпатизантите на ГЕРБ, „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), Възраждане и „Има такъв народ“ (ИТН).
За 20 на сто от запитаните в новия бюджет трябва да бъдат увеличени разходите за образование и заплатите на учители и университетски преподаватели, като най-високо този приоритет се поставя от висшистите, хората с деца, столичани, симпатизантите на ПП-ДБ и ИТН.
Армията и националната сигурност, както и културата и опазването на историческото наследство, са поставени като приоритети от по 10 на сто от анкетираните, сочат данните от изследването.
Дали защото заплатите на полицаите вече бяха значително повишени или заради неотложността на други пера, за ръст на средствата за МВР в Бюджет 2025 настояват едва 3,7 на сто от анкетираните, като сред тях 7,7% от избирателите на ГЕРБ и около 3 на сто от избирателите на останалите коалиционни партньори, посочват от „Алфа Рисърч“. Малко под 8 на сто биха желали да има по-висок ръст на средствата за други сектори.
Въпреки различията за разпределението на средствата по пера, което сблъсква социални и политически приоритети, сред българските граждани съществува много висока степен на единодушие по въпроса „трябва ли харчовете на държавата да се разпростират според това, което сме произвели, или могат да бъдат и по-големи?“
За 66 % държавата трябва да изразходва за доходи, социални плащания пр. – толкова, колкото може да си позволи и не трябва да се допуска нарастване на инфлацията, дефицита и дълга.
На противоположната позиция, че държавата трябва да изразходва колкото е необходимо за увеличаване на доходи, социални плащания и пр., дори това да означава по-високи инфлация, дефицит и дълг, са 25% от анкетираните. За девет на сто е трудно да преценят коя финансова политика е по-подходяща за страната.
Разумната и балансирана фискална политика на държавата, подобно на тази на семейния бюджет, е предпочитаната от българите и нито една социална или електорална група не поставя под съмнение този принцип, сочи анализът на „Алфа Рисърч“.
Нарушаването му от една или друга политическа сила може да бъде оправдано с всичко друго, но не и с „натиск от избирателите“, допълват социолозите.
