Партията, която първоначално посочи Румен Радев за президент преди близо 10 години, сега вече изглежда не му симпатизира. БСП се нареди до партньорите си ГЕРБ, които със законови промени искат да отнемат възможността на държавния глава да назначава с указ началниците на служби.
Действията на БСП ясно накланят везните в полза на предложенията на ГЕРБ, което предизвика сериозни дебати за президентската институция и това какви правомощия може да има държавният глава в зависимост дали е опозиция на мнозинството или изпълнява волята му.
Ролята на парламента като арбитър
Зам.-председателят на парламента Драгомир Стойнев обясни, че липсата на диалог и синхрон между институциите – правителство и президент – влошава националната сигурност и блокира важни назначения.
Според Стойнев, в ситуации на такъв институционален застой, е отговорност на парламента да се намеси и да реши въпроса с назначаването на шефовете на службите.
Това категорично обобщава отказа на социалистите да продължават да подкрепят позицията на президента.
В парламента вече започнаха дебати по законопроектите, предвиждащи председателите на ДАНС, ДАР и ДАТО да се избират чрез решение на Народното събрание, а не с указ на президента. Подобно беше положението в службите преди т.нар. реформа през 2015 година, когато ГЕРБ внесоха пакети от закони за службите за сигурност. Тогава, когато президентът беше бивш министър от ГЕРБ – Росен Плевнелиев, мнозинството „си позволи“ да отдаде назначенията на президента. Дотогава отново парламентът решаваше за началниците на службите.
Този ход затвърдява позицията на управляващите и променя коренно архитектурата на назначаването на най-важните служби за национална сигурност в условия на сложна международна обстановка.
БСП и ГЕРБ – нов съюз срещу президента?
Трябва да се отбележи, че позицията на БСП е в контраст с очакванията за подкрепа на президента, който според Конституцията е върховен главнокомандващ. Социалистите декларират, че президентът не се лишава от своите правомощия, а само се ограничава механизмът за назначаване чрез указ.
От друга страна, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов акцентира върху нарасналата международна нестабилност и заплахата от военни конфликти, посочвайки, че службите трябва да имат стабилно и силно ръководство.
Борисов допълни, че сегашните шефове, назначени от президента по времето на служебните му правителства, остават на длъжност, но е нужна по-голяма политическа яснота и контрол.
Действията на БСП могат да се тълкуват като опит да се дистанцират от прякото влияние на Радев, което е знак за вътрешнопартийна смяна на приоритетите или реакция на политическите реалности на момента, след като Корнелия Нинова беше отстранена от ръководния пост в партията.
Конюнктурната промяна на законодателство спрямо една личност, която след време няма да бъде на същия пост, поставят под риск стабилността в работата на службите за сигурност, които през последните десетилетия са постоянен обект на политически натиск и са използвани за изпълняването на тяснопартийни интереси.
