Външният дълг на страната расте, като увеличението се дължи основно на дългосрочни задължения и държавния сектор. Това означава, че България е взела повече пари назаем от чужбина, което може да бъде важен фактор за икономическата стабилност и финансовата политика
Към края на август тази година, брутният външен дълг на България (както публичен, така и частен) е увеличен с 20,2% на годишна основа, достигаща 53,605 млрд. евро според най-новите предварителни данни от Българската народна банка (БНБ).
За сравнение, в края на същия месец миналата година, дългът е бил 44,590 млрд. евро, с 9,015 млрд. евро по-малко от настоящата стойност.
Този дълг представлява 47,7% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната, като през същия период на предходната година той е бил 42,6% от БВП.
Краткосрочните задължения в края на август 2025 г. възлизат на 8,700 млрд. евро, което е 16,2% от брутния дълг и 7,7% от БВП. Те се увеличават с 503,3 млн. евро (6,1%) в сравнение с август 2024 г. (8,197 млрд. евро, 18,4% от дълга, 7,8% от БВП).
Дългосрочните задължения достигат 44,905 млрд. евро (83,8% от брутния дълг, 40% от БВП) в края на август 2025 г., като нарастват с 8,512 млрд. евро (23,4%) спрямо края на август 2024 г. (36,393 млрд. евро, 81,6% от дълга, 34,7% от БВП).
Към края на август 2025 г. 36,058 млрд. евро (67,3%) от брутните външни задължения имат остатъчен срок над една година.
80% от брутните задължения са деноминирани в евро, при 79,5% година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ е 17,686 млрд. евро (15,8% от БВП) към края на август 2025 г. В сравнение с 10,241 млрд. евро (9,8% от БВП) от август 2024 г., той нараства с 7,444 млрд. евро (72,7%). Този дял представлява 33% от общия външен дълг към края на август 2025 г., спрямо 23% преди година.
Външните задължения на Централната банка достигат 1,939 млрд. евро (1,7% от БВП), нараствайки със 18 млн. евро (0,9%) спрямо август 2024 г. (1,921 млрд. евро, 1,8% от БВП).
Външните задължения на сектор „Други парично-финансови институции“ (като банки и фондове на паричния пазар) са 7,612 млрд. евро (6,8% от БВП) и нарастват с 1,132 млрд. евро (17,5%) спрямо края на август 2024 г. (6,480 млрд. евро, 6,2% от БВП).
Външните задължения на „Други сектори“ достигат 13,595 млрд. евро (12,1% от БВП) и нараснали с 849,1 млн. евро (6,7%) в сравнение с август миналата година (12,746 млрд. евро, 12,2% от БВП).
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 12,772 млрд. евро (11,4% от БВП) в края на август 2025 г., което е с 429,3 млн. евро (3,3%) по-малко в сравнение с август 2024 г. (13,201 млрд. евро, 12,6% от БВП).
Повишаването на дълга до почти 48% от БВП е сериозен индикатор, макар и да се намира все още под прага на умерен риск според международни стандарти. Въпреки това, тенденцията нагоре изисква внимание към възможността за натоварване върху икономическата устойчивост.
Значителният ръст при дългосрочните задължения (23,4%) и на дела на държавния сектор в общия дълг (от 23% на 33%) показват, че държавата активно се финансира чрез външен дълг. Това изисква прозрачност и ефективно управление, за да се избегнат бъдещи проблеми с обслужването на тези заеми.
Разпределението на дълга в евро (80%) намалява валутния риск при плащания, което е положително, тъй като България е в Европейския валутен съюз.
Макар нарастването на дълга да може да бъде индикатор за растеж и инвестиции, е важно това да бъде съпроводено с умно финансово управление, за да се гарантира устойчивостта на икономиката и избягване на прекомерно задлъжняване.
