През 2024 г. проблемът с глада и недохранването в света остава остър, като макар да има леко намаление в броя на гладуващите, общата ситуация по отношение на продоволствената сигурност е далече от решаване.
Според последните данни на ООН около 673 милиона души
са изпитвали глад през изминалата година, което е с около 22 милиона по-малко спрямо предходната година. Това представлява минимално подобрение, но далеч не достатъчно за постигането на глобалната цел за изкореняване на глада.
В същото време над 35 милиона души са засегнати от спешни хранителни кризи, а около 2 милиона страдат от катастрофален недостиг на храна, при който животът им е под непосредствена опасност.
Най-силно засегнатите региони остават ивицата Газа, Южен Судан, Судан, Хаити и Йемен — места, където военни конфликти, климатични бедствия и икономически трудности продължават да влошават ситуацията.
Глобалният процент на хората, които не могат да си осигурят достатъчно храна, за да покрият основните си нужди, е около 8.2%. Регионално, гладът се задълбочава най-вече в
Африка и Западна Азия, докато в Южна и Югоизточна Азия и Южна Америка се отбелязват някои подобрения.
По-широкият проблем с хранителната несигурност засегна около 2.3 милиарда души, които живеят с умерена до тежка липса на достъп до количество и качество на храна, което застрашава здравето и благосъстоянието им.
Значителна част от тях са изправени пред недостиг на здравословна и питателна храна, като цените на храните, особено на качествените и здравословни продукти, стават все по-недостъпни.
Тенденциите показват, че до 2030 г. световният брой на недохранените може да спадне до около 512 милиона души, но 60% от тях вероятно ще са концентрирани в Африка. Тази прогноза подчертава необходимостта от засилени мерки в региони с най-висока уязвимост.
Основните фактори за продължаващия глад и продоволствената несигурност са въоръжените конфликти, катастрофите, причинени от климатичните промени (включително феномените Ел Ниньо и Ла Ниня), както и икономическите сътресения и растящите разходи за храна. Конфликтите в Близкия изток, особено в Газа и Судан, са в основата на най-тежките хуманитарни кризи, които се задълбочават без навременни и координирани хуманитарни действия.
Отчитайки тези данни, общото заключение на експертите от ООН е, че светът
не се движи по пътя към постигане на целта за елиминиране на глада до 2030 г.,
а напротив — задържането на сегашните тенденции причини сериозни отклонения от този амбициозен план.
Ситуацията изисква незабавни и глобални действия, насочени към решаване на сложната връзка между конфликтите, климатичните промени и социално-икономическите предизвикателства, за да се гарантира, че милиарди хора по света ще имат достъп до достатъчно и качествена храна в бъдеще.
В обобщение, докладът на ООН за 2024 г. показва, че гладът остава глобален проблем с нарастващи рискове, особено в уязвимите за конфликти и климатични шокове региони, и че усилията за подобряване на продоволствената сигурност засега са недостатъчни за постигането на устойчиви решения.
