Двата реактора за АЕЦ „Белене“ няма да бъдат продавани, съобщи пред журналисти в централата на БСП вицепремиерът Атанас Зафиров. Припомняме, че Украйна се съгласи да закупи двата руски реактора, предназначени за изграждане на обременения с тежки съмнения за корупция и руски зависимости АЕЦ „Белене“, които трябваше да бъдат използвани за разширяване на украинската АЕЦ „Хмелницки“. По този начин страната ни ще загуби около 600 милиона долара.
Зафиров посочи, че е провел разговори с партньорите в Съвета за съвместно управление, както и с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов относно съдбата на двата реактора за АЕЦ „Белене“. Постигнато е съгласие да не бъдат продавани. Заедно застанахме зад този изключително важен стратегически избор, добави той и изтъкна, че тези реактори не са за продан, а са ключов актив за България, част от енергийната ѝ сигурност и икономическа независимост.
Според Зафиров, има готовност това решение да бъде облечено в решение и на Народното събрание.
„БСП-Обединена левица“ ще продължи да работи за развитието на ядрената енергетика в България, заяви Зафиров. Той посочи че с такива разговори в Съвета за съвместно управление се намират решения за хората и визира осигурените увеличения на пенсиите и безплатни лекарства за децата.
Румен Петков подчерта, че съхраняването на двата реактора е голяма възможност и едно предизвикателство, към което правителството трябва да погледне с всички възможности за влияние – и като дипломация, и като двустранни взаимоотношения. Той постави въпроса, свързан със заплахата да бъде преустановено финансирането за един проект между „Дълбоки сондажи“ – американска компания, и нашето Държавно предприятие за радиоактивни отпадъци. Петков отбеляза, че това е договор, подписан преди година, с цел да се извършат сондаж и проучване на изграждането на такова предприятие, което да съхранява радиоактивни отпадъци.
Той определи като „драматичен“ проблема с постоянното викане на изслушвания на министри от управлението в Народното събрание и коментира, че може би е необходимо да има промяна в правилника на парламента.
Историята на АЕЦ „Белене“
Всъщност, проектът за строеж на атомна централа в Белене е спиран и възобновяван неколкократно: той е наследен от управлението на Тодор Живков, а за първи път е спрян през 1991, по време на правителството на Димитър Попов.
Лансиран е отново след малко повече от 10 години през 2002 от кабинета на Симеон Сакскубурготски. Причина за това са предприсъединителните преговори с ЕС по глава „Енергетика“и по-специално изискването на Брюксел за затваряне на 1-4 блок на АЕЦ „Козлодуй“. Решението за рестарт се взема 2 години по-късно.
През октомври 2006 руската „Атомстройекспорт“ (АСЕ) е избрана за изпълнител, а през 2008, макар че липсва договор, двама бивши изпълнителни директори на НЕК подписват анекс към споразумението, с което поръчват оборудването на стойност 673.9 млн. евро. В края на същата 2008 се подписва договор между НЕК и немската RWE за създаване на смесено дружество, но в края на октомври 2009, RWE се оттегля от проекта. След това, той се движи от отдел на НЕК, не от отделна компания и се превръща в класическа „каца без дъно“.
През 2010-та след посещение на строителната площадка, Борисов определи проекта като „висша форма на корупция“ и „гьол за 800 млн. лв.“. Припомняме това с надеждата, че Борисов не е забравил предишната си позиция.
В началото на 2012 кабинетът на Борисов прекратява проекта, тъй като не успява да намери стратегически инвеститор. Проектът е спрян окончателно в началото на 2013, с решение на НС, малко преди разпускането на кабинета, поради недоволството на хората и предстоящите парламентарни избори. След това АСЕ образува дело пред Международния арбитражен съд срещу НЕК. А през 2016-та излиза решението България да заплати поръчаното оборудване в размер на 1.2 млрд. лв. Докато течеше делото в Женева, управляващите говореха, че имат план Б и още няколко плана , за да не плащаме неустойка.
Още тогава се заговори, че има два варианта – възобновяване на проекта, или продажба на поръчаното оборудване, което България ще плати на АСЕ. Малко преди да излезе решението по делото, през юли 2016, след посещение в Иран, тогавашния енергиен министър Теменужка Петкова обяви, че ще продава реакторите на ислямската република. Но след като излезе решението, нищо повече не се спомена за сделката.
Паралелно с това започна да се говори и за рестарт на проекта, като в тази посока от 2016 интерес проявяват „китайски инвеститори“, медийно персонифицирани до тук като Китайската национална ядрена корпорация. Въпреки неограничените финансови възможности на Поднебесната империя, очевидно интересът към „Белене“ не е бил голям, защото нищо не случи.
През 2023г. след руската агресия в Украйна, депутатът от ГЕРБ-СДС Делян Добрев обяви, че заедно с други народни представители е е внесъл предложение за преговори между енергийния министър на България и правителството на Украйна за продажба на оборудването за АЕЦ „Белене“.
„Украйна има почти напълно изградени два блока, за които им липсва само оборудването с дълъг цикъл на производство, което ние имаме. След началото на войната в Украйна и санкциите срещу Русия, проектът Белене е окончателно обречен“, подчерта Добрев тогава.
В началото на тази година украинският парламент разреши закупуването на два руски ядрени реактора от България и сагата поне наполовина изглеждаше приключила. До днес, когато изведнъж правителството обяви рязък завой в позицията си.
Решението да не се продава оборудването, макар и облечено в патриотична реторика, предизвика редица въпроси – каква ще бъде съдбата на реакторите, ще бъдат ли те наистина използвани у нас и кога? Липсата на конкретен план за реализация на проекта „Белене“ засилва съмненията, че отново ставаме свидетели на поредното политическо лавиране, което рискува да струва на българските данъкоплатци още стотици милиони.
Експерти предупреждават, че с всяка година съхранението на реакторите генерира допълнителни разходи, а техническата им годност също е поставена под въпрос. Междувременно, докато стратегическите решения се отлагат, България губи време в прехода си към модерна и независима енергийна система.
Така „Белене“ за пореден път остава в сянката на противоречия, неясноти и забавени действия — символ на пропуснати възможности и политическа безтегловност.
