„Бон Джоуви“, „Муди Блус“, „Дайър Стрейтс“, „Дъ Карс“, Нина Симон и Систър Розета Тарп се присъединиха към музикалното кралско семейство в Залата на славата на рокендрола.
Ричи Самбора, китаристът на пълнещата залите група „Бон Джоуви“, се събра заедно с бандата в Обществената аудитория в Кливланд, където бяха изпълнени и хитове като „You Give Love a Bad Name“ и „It’s My Life“.
Рокаджиите от „Муди Блус“ излязоха на сцената, за да представят „“Your Wildest Dreams“, докато ню уейв композиторите от „Дъ Карс“ се представиха с „Т“Just What I Needed“.
Легендата на соула Нина Симон и Сестра Розета Тарп бяха и двете включени посмъртно в Залата на славата, а британските рокери „Дайър Стрейтс“ оформиха приетите в Залата на славата 2018.
Храмът за рок културата се допита до около 1000 историци и участници в музикалната индустрия, за да бъдат избрани новите включени.
Хардрокаджиите от Ню Джърси „Бон Джоуви“, водени от далия името на бандата Джон Бон Джоуви, излязоха на върха в проучване, което привлече 6.8 милиона фенове, чиито предпочитания бяха взети под внимание.
С поредица от бързо запомнящи се хитове като „Livin ‘on a Prayer“ и „Wanted Dead or Alive“, „Бон Джоуви“ станаха крале през 80-те години на миналия век.
Симон беше смятана масово за един от най-влиятелните певци на 20-ти век, донесла чувствителността на класическата музика в госпела и джаза.
Израснала в разделената на расов принцип Северна Каролина, Симон стана страстен защитник на расовата равнопоставеност, като най-известната й песен може би е химнът за гражданските права „“To Be Young, Gifted and Black“. Тя се самоуби във Франция през 2003 година.
Тарп, която почина през 1973 г., е избрана за своето ранно влияние върху рока. С увереното си сценично присъствие Тарп донесе госпел музиката на нови аудитории през 30-те и 40-те години на миналия век, помагайки на рокендрол след Втората световна война.
„Дайър Стрейтс“, водени от Марк Кнопфлър, се появява от така наречената кръчмарска рок-сцена на Великобритания през 70-те години на миналия век, в която се набляга на корените на блуса в ерата на гневни пънк-музиканти и и действащи възпламеняващо банди.
