Начало Водещи „Болка и съпричастие. И гняв.“: „Времеубежище“ на Господинов излиза на украински

„Болка и съпричастие. И гняв.“: „Времеубежище“ на Господинов излиза на украински

59
Георги Господинов
Георги Господинов

Изминаха 900 дни от началото на войната в Украйна. 900 дни, в които украинският народ се бори за своето бъдеще, докато бомбите, ракетите и куршумите се опитват да го изтласкат обратно в миналото.

Точно в този момент, когато става все по-трудно умората и изтощението да бъдат потиснати, а несигурността расте, група украинци решава да преведе и издаде един български роман на украински език. И този роман не е случаен – става дума за „Времеубежище“ на Георги Господинов.

„Болка и съпричастие. И гняв.“

„За мен е чест в този момент думите ми да излизат на украински. Давам си сметка колко малко е това в хода на всичко, което се случва там. Но това е, което имам. Вълнувам се“, споделя Господинов пред ДВ.

Какво иска да каже българският писател на украинските читатели?

„Става дума за човешка болка и съпричастие. Мисля, че всяко човешко същество го изпитва. Има също гняв към това, което Путин прави. И дълбоко възхищение към украинските хора.

Имам приятели сред писателите там – Остап Сливински, който преведе тази книга по време на война. Прегръщам го силно.

Или Серхий Жадан, който е на фронта сега и воюва. И Юрий Андрухович, Катя Петровская, Андрей Курков, Оксана Забужко. Чета преводите на млади украински поети, част от тях загинали на фронта. Това е невероятна поезия. Украинската издателка написа прекрасни думи за романа и как винаги е искала украинските читатели да стигнат до него.“

Христя Венгринюк до момента е издавала основно детска литература в Украйна. Но за Венгринюк, която е омъжена за българин, е от изключително значение думите на Господинов да бъдат преведени на родния ѝ език.

„Искам украинците да знаят за тези невероятни текстове и абсолютно уникалния литературен глас на Георги Господинов“, казва тя. И допълва: „Ние, украинците и българите, имаме много повече общо помежду си, отколкото си мислим. През целия си живот ние, украинците, сме сравнявани и слагани „в комплект“ с руснаците – нашите езици, култури, но никой не е говорил колко различни сме духовно и психически. Докато съм в България, забелязвам колко много общо имаме ние с българите и в частност каква пропаганда се носи от Русия в нашите страни от години.“

Пред ДВ Венгринюк споделя, че войната не е само на фронта – тя е и за оцеляването на културното и духовното:

„Руснаците унищожават нашите издателства, музеи, библиотеки, театри, книжарници… Но въпреки всичко ние се опитваме да живеем и творим. Спектаклите се прекъсват поради тревоги от въздушни удари, цените за печат на книги растат нереалистично заради липсата на издателства, артисти загиват на фронта и в тила“, разказва издателката.

В романа на Господинов хората масово се подлъгват и тръгват обратно към едно съчинено и изкуствено минало. В реалния свят Путин се опитва да върне Украйна обратно в руската орбита, да я принуди да отстъпи територии, да се подчини на страха и репресиите.

„Войната на Путин е война за миналото. Той иска да завлече всички там, иска да върне времето назад. Украйна се бие за бъдещето. Това са две различни стратегии, две различни войни“, казва Георги Господинов.

Днес отделни гласове в Украйна дори говорят за референдум за отстъпване на територии.

„Струва ми се, че за референдум говорят отделни хора, не знам доколко това реално стои на дневен ред и не мога да кажа много. Моята книга е предупреждение и за това колко опасни могат да бъдат референдумите в свят като днешния“, припомня писателят.

„Имам голямо доверие в нас и в украинските въоръжени сили, но трябва да осъзнаем реалностите“, коментира на свой ред Христя Венгринюк.

„Честно казано, нямам представа как можем да си върнем източната част на Украйна и Мариупол. Разбира се, не искам никакви преговори с варварите, но те са твърде големи и се готвят твърде дълго, за да седнем някак да преговаряме на равни начала, за съжаление. Не знам как ще бъде, сърцето ми не е готово да дели територии, но ресурсът на нашия народ не е вечен. Трябва да мислим за всеки живот, защото тяхната цел е да ни унищожат като нация. Страшно е да се констатира, но вече загубихме твърде много необикновени хора, патриоти“, казва Венгринюк.

„Как да издържиш на такива гледки? Можеш ли да свикнеш с тях?“

Как един човек на изкуството живее под обстрел, заобиколен от смърт, страх, несигурност? Питам Христя Венгринюк какво изпитва днес – гняв, тъга, уплах? „За съжаление, войната вече е ежедневна реалност. Все по-рядко те спохождат някакви емоции“, отговаря украинската писателка и издателка.

„Въпреки че днешната сутрин започна със страшна болка. През нощта руснаците убиха 4-годишно дете и баща му. На снимката изпод отломките вадят краката на мъртво дете. Как да издържиш на такива гледки? Можеш ли да свикнеш с тях?“

А как си представя тя първия ден след победата?

„Не мисля, че ще има такова нещо като ден след победата. Ако има условен мир, тогава обратното броене до него ще бъде много размазано. Всички украинци знаем, че още в този ден трябва да започнем да се готвим за нова война с Русия. Тъй като това е Русия – те ще спрат само за да могат да атакуват отново с нова сила“, казва с огорчение Христя Венгринюк.

Относно хода на войната и евентуалните преговори оттук нататък Георги Господинов казва на свой ред следното: „Мисля си, че няма как да излъжеш хората, които са минали през тази война. Бъдещето винаги ще е с лице на дете. И това е, което трябва да определя нашите избори“.

А децата имат нужда от книги – както за да мечтаят за един по-добър свят, така и за да се научат да различават истината от лъжата. Защото както казва Христя Венгринюк, която не спира да се бори за това в Украйна да се публикуват книги и за малки, и за големи: „Критичният ум е необходимост за оцеляване в днешния свят на фалшификатите, лъжите и пропагандата“.

Текстът е публикуван в Дойче веле. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.