Българската народна банка свидетелства за увеличение на кредитите, гарантирани с жилищни имоти, като разпореди на банките да предприемат допълнителни мерки за защита на финансовата система.
Научният интерес към тези видове заеми се увеличава, тъй като заплатите растат по-бързо от цените на имотите, показва анализът на БНБ.
Темпът на увеличение на кредитите, гарантирани с жилища, за банковата система се повишава от 10.1% в края на 2020 г. до 15.0% до 16.1% през следващите две години и достига до 19.9% в края на 2023 г. Банките не са поколебани от режима на отпускане на такива кредити и не трябва да го променят, показва докладът на централната банка, информира БНТ.
С решението на Управителния съвет на банката се утвърждават дефинициите и начинът на изчисляване на няколко показатели, които банките трябва да спазват. Също така се въвежда тримесечна отчетност за тези показатели.
Централната банка призовава кредитните институции да приложат задължителния минимален набор от показатели при отпускане на ипотечни кредити.
Брутният обем на новоодобрените кредити, гарантирани с жилищни имоти, се увеличава на 5.2 млрд. лв. през 2022 г. и на 5.8 млрд. лв. през 2023 г.
През първото тримесечие на 2024 г. новоодобрените кредити достигат до 1.7 млрд. лв. Големите банки допринасят основно за новоодобрените кредити, поддържайки дял от поне 80%.
Интересът към жилищните ипотечни кредити усилва кредитната активност през 2023 г., особено в последното тримесечие на годината. Този растеж се запазва и през първото тримесечие на 2024 г.
Въпреки това, тримесечният обем на одобрените кредитни искания от страна на банките продължава да расте стабилно. Дялът на одобрените кредитни искания се поддържа под 50% и дори намалява до 46% в края на март 2024 г.
С новия механизъм за наблюдение и отчетност се цели формализиране на процеса за оценка на риска при ипотечните кредити. След проследяването на резултатите от тези действия, БНБ ще предприеме необходимите надзорни действия.
На своето заседание Управителният съвет на БНБ разгледа „Преглед на въведените от БНБ макропруденциални мерки във връзка с рисковете пред банковата система“.
„Анализът показва, че в резултат на надзорната политика на БНБ за системното изграждане и съхранение на буфери в банковата система, се постига устойчивост по отношение на ликвидност, капитал, ефективност и качество на кредитите“, се казва в съобщението на централната банка.
Банките отчитат стабилен растеж, показва анализът на БНБ. Общият размер на депозитите в края на 2023 г. достига до 147 млрд. лв., като нарастването на депозитите за последните четири години е 50.1 млрд. лв., а финансирането от частния сектор съответно се увеличава с 43.1 млрд. лв.
Растежът на депозитите е особено забележим през последните две години, като се регистрира годишен растеж на активите и частното кредитиране от над 10%. Дялът в годишното изменение на общите депозити на значимите институции през 2022 г. и 2023 г. е съответно 71% и 85%.
„Въпреки повишената кредитна активност, домакинствата в България се характеризират с относително ниска задлъжнялост. Към края на 2023 г. общите задължения на домакинствата по кредити (вкл. небанковите) достигат 23.7% от БВП (едно от най-ниските равнища на съотношението „кредити за домакинствата/БВП“ в ЕС)“, се посочва в доклада на БНБ.
