От 20 май 2024 г. Българската народна банка пуска в обращение сребърна възпоменателна монета на тема „100 години лека атлетика в България“.
Цената на монетата при пускане в обращение е 150 (сто и петдесет) лева. Монетата ще се продава в Българската народна банка – на две каси в София, пл. „Княз Александър I“ № 1 и четири каси в Касов център на БНБ в София, ул. „Михаил Тенев“ № 10.
Всеки клиент ще може да закупи от касите на Българската народна банка само по 1 монета, независимо дали закупува от свое име и за своя сметка или от името и за сметка на друго лице.
За закупуване на монета от името и за сметка на друго лице е необходимо представянето на нотариално заверено изрично пълномощно за закупуването на конкретната възпоменателна монета. Ако клиент, в качеството си на физическо лице, закупи монета от касите на БНБ, то той няма право да закупи още една монета като представител на юридическо лице, като това ограничение важи и за обратния случай. Монети не се продават на лица, които не са навършили 18 години.
До края на работния ден на 20 май 2024 г. новата монета ще бъде предоставена от БНБ на „Инвестбанк“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Тексим Банк“ АД, „Токуда Банк“ АД и „Централна кооперативна банка“ АД за продажба в техните офиси и клонове.
Посочените банки ще продават монетата в офиси и клонове от следния списък .
През 2024 г. организираната атлетика у нас отбелязва своя 100-годишен юбилей
Точно преди век към Българската национална спортна федерация се създава Комитет по лека атлетика. На първото официално състезание, наречено „Атлетически олимпийски игри“, проведено на хиподрума в София през май 1924 г., са поставени първите национални рекорди и са избрани българските атлети – участници в Олимпийските игри в Париж: Кирил Петрунов (400 м гладко бягане, скок дължина и троен скок), Любомир Карастоянов (400 м), Васил Венков (10 000 м) и Александър Цветанов (10 000 м).
Първият официален национален шампионат е проведен в София през 1926 г. През следващите десетилетия Царицата на спортовете привлича все повече последователи у нас, а международните участия се увенчават с титли и медали. Първите отличия от олимпийски игри (Мюнхен 1972 г.) завоюват атлетките Йорданка Благоева (сребро, скок височина), Диана Йоргова (сребро, скок дължина), Василка Стоева (бронз, мятане на диск) и Иванка Христова (бронз, тласкане на гюле), коята печели и първата олимпийска титла за България на игрите в Монреал през 1976 г.
До началото на 2024 г. българските атлети печелят 19 медала от олимпийски игри, 16 от световни първенства на открито и 22 – в зала, 40 от европейски първенства и 95 от европейски първенства в зала при мъжете и жените, поставят десетки световни рекорди. Сред тези отличия са още четири олимпийски титли – на Христо Марков (троен скок – Сеул 1988 г.), Йорданка Донкова (100 м с препятствия – Сеул 1988 г.), Стефка Костадинова (скок височина – Атланта 1996 г.), наред с нейния все още неподобрен световен рекорд от Рим 1987 г., и на Тереза Маринова (троен скок – Сидни 2000 г.).
В 100-годишната история на българската атлетика България е домакин на световнoто първенство за юноши и девойки в Пловдив през 1990 г. и на полумаратона в Каварна през 2012 г.
