Начало Водещи Бистра Винарова и Никос Казандзакис: Историята на едно писмо, което остана без...

Бистра Винарова и Никос Казандзакис: Историята на едно писмо, което остана без отговор

34
[Портрет на Никос Канздзакис]. Молив. [1922] г.ЦДА, ф. 77К, оп. 3, а.е. 4, л. 14

На 6 ноември 1890 г. в София се ражда голямата българска художничка Бистра Винарова, творец от художествения авангард между двете световни войни. Бистра Винарова расте в столицата на България, която в края на XIX и началото на XX век с бързи стъпки се модернизира – австрийски, чешки, немски, а по-късно и български архитекти, инженери и художници извайват облика ѝ на европейски град. Преустроен и модернизиран е Княжеският дворец, открива се част от сградата на Народното събрание, започва строителството на Софийския университет, построени са Лъвов и Орлов мост, изгражда се и най-големия софийски парк – Пипиниерата (по-късно Борисовата градина). От 1900 г. София светва, тръгват и трамваите. Европейската динамиката се предава и на българската столица.

Първото самостоятелно представяне на творби на Бистра Винарова – изложбата с графики през лятото на 1922 г. във Виена, предизвиква интерес и сред артистичните среди и сред по-широк кръг интелектуалци ценители. Сред тях е и световноизвестният днес гръцки писател, поет и философ Никос Казандзакис.

Най-бележитите му романи са публикувани през 40-те и 50-те години, а през втората половина на ХХ век за нарастване популярността му като писател допринасят филмовите адаптации от известни режисьори на романите му „Алексис Зорбас“ (през 1964) и „Последното изкушение“ (през 1988).

Независимо от административните му назначения (от 1919 г. е директор в гръцкото министерство на социалните грижи), Казандзакис често пътува. През началото на 1920-те години живее в Берлин и за кратко се установява във Виена, където се отдава на литературна дейност.

Повлиян от Анри Бергсон, негов преподавател по философия в Париж, Фридрих Ницше, Зигмунд Фройд, будистката философия, своето виждане за света представя в творбата си „Спасители на Бога (Аскетика)“ (1927), написана когато пребивава в Берлин, с често цитираните начални думи: „Идваме от една тъмна бездна; към една тъмна бездна вървим; светлото пространство между тях наричаме Живот“ (Никос Казандзакис. „Аскетика“, С., 1993). „Аскетика“ е най-продаваната негова книга в съвременна Гърция.

Графиките на Бистра Винарова във виенската изложба през 1922 г. впечатляват Казандзакис, защото открива в тях визуалното отражение на модерното мислене – като философия, познание за човека и поетичен израз.

„Развълнуван до дъното на сърцето си“, на 19 август 1922 г., след неуспешни опити да се срещне с художничката, той ѝ оставя писмо, в което изразява своята благодарност за дълбокото чувство, което будят нейните произведения, и желанието си „да стисне българската ръка, която е създала тези чудеса“.

Писмо от Никос Казандзакис до Бистра Винарова. Виена, 19 август 1922 г.ЦДА, ф. 77К, оп. 5, а.е. 98
Писмо от Никос Казандзакис до Бистра Винарова. Виена, 19 август 1922 г. ЦДА, ф. 77К, оп. 5, а.е. 98

Бистра Винарова е разбрала за интереса от страна на големия писател не само към картините ѝ, но и към нея самата. Безспорно поласкана от вниманието на писателя, въпреки колебанията си, художничката не прави опит за такава среща.

[Портрет на Никос Канздзакис]. Молив. [1922] г.ЦДА, ф. 77К, оп. 3, а.е. 4, л. 14
[Портрет на Никос Канздзакис]. Молив. [1922] г. ЦДА, ф. 77К, оп. 3, а.е. 4, л. 14

Интересна е по-късната интерпретация от сина на Бистра Винарова и Симеон Радев за неосъществената среща между българската художничка и гръцкия писател. В този разказ Траян Радев обяснява този отказ като осъзнат жест – отказ да приеме протегната ръка от представител на държава, чиито политики са били враждебни към България.

Не можем да приемем без резерви тази интерпретация, направена години по-късно, но трябва да се отчете настроението на българското общество в годините след двете национални катастрофи, както и семейното патриотично възпитание на дъщерята на ген. Винаров. Но в този етап на творческо развитие тя е увлечена и от световните наднационални философски възгледи и естетика. Това е времето на мимолетната, макар и задочна, среща между известния писател и даровитата българка.

Бистра Винарова. Просветление. Гравюра на дърво. 1920 – 1921 г.ЦДА, ф. 77К, оп. 3, а.е. 40, л. 8
Бистра Винарова. Просветление. Гравюра на дърво. 1920 – 1921 г. ЦДА, ф. 77К, оп. 3, а.е. 40, л. 8

В трудните следвоенни времена в Европа Бистра Винарова се справя с активност в различни направления – рисува, излага свои картини, изпълнява дори поръчки за фина шивашка работа, помага на близките и на Червения кръст.

Дейна и амбициозна, горда и състрадателна – такава е Бистра Винарова в нейните нелеки, но ярки творчески години.

Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Пигмалион“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Национален фонд „Култура“.

Повече за проекта за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – четете тук.