В петък беше открита изложбата „Бистра Винарова-Радева (1890-1977). Отвъд портрета“, организирана от Фондация „Пигмалион“ в рамките на проекта „Между изкуството и паметта на Бистра Винарова и Симеон Радев“, иницииран от Емил Стоянов. Сред присъстващите бяха президентът Петър Стоянов (1997 – 2002), доц. Михаил Груев, ръководител на Държавна агенция „Архиви“, и Емил Стоянов, председател на Фондация „Пигмалион“.
Изложбата, кураторирана от Пламена Димитрова-Рачева, представлява кулминацията на проекта, разглеждащ житейския и творческия път на семейството Радеви.
Бистра Винарова-Радева е сред многото значими български художнички от първата половина на ХХ век, отбеляза директорът на Националната галерия Анелия Николаева по време на откритето на изложбата „Отвъд портрета“ на 7 ноември в „Двореца“ в София. „Изкуството на Бистра Винарова несъмнено има значение отвъд границите на изкуствознанието“, добави тя.
Кураторът на изложбата Пламена Димитрова–Рачева поясни, че експозицията не само разказва за семейството Радеви, но и представя художничката Бистра Винарова от 1915 година, когато е създаден първия ѝ автопортрет, включен в изложбата. Тя отбеляза, че посетителите могат да проследят кариерата ѝ до 1974 година, когато е завършена последната подписана от нея картина.
Кураторката допълни, че тази година се навършват 135 години от рождението на Бистра Винарова и припомни ключови моменти от живота ѝ. Експозицията включва важни произведения от различни етапи – живопис, графика, ескизи и архивни материали. Сред тях се намират и снимки на семейството ѝ – родителите ѝ, генерал Върбан и Елисавета (Елиза) Винарови, както и на братята ѝ. Представени са и фотографии от детството и младежките години на художничката, а също и от времето, когато е съпруга на писателя, историка и дипломата Симеон Радев, допълни Рачева.
Това е повод да си припомним за тази забележителна двойка в културния и художествения живот на България през междувоенния период, заяви председателят на Държавна агенция „Архиви“ (ДАА) доц. д-р Михаил Груев. Според него стойността на изложбата се състои в това, че за първи път се разкриват снимки и документи, включително две писма от Райнер Мария Рилке и Никос Казандзакис, които свидетелстват за нейното международно признание и духовната близост с влиятелни интелектуалци от XX век.
Георги Цанков, литературен критик, определи Симеон Радев като „една от пророците на съвременността, един от пророците на българската култура“. Той сподели, че Радев не би бил същият без жената до него. Цанков разказа, че след изложба на Винарова във Виена, един от местните критици е написал в реномирано издание, че „Бистра Винарова е художник график с невероятно, естествено освободена фантазия. Тя притежава ярка индивидуалност, напълно уникална за времето си“.
„Нямам какво да добавя. Радвам се, че сме заедно“, коментира председателят на фондация „Пигмалион“ Емил Стоянов, по чиято инициатива бе реализиран проектът „Между изкуството и паметта на Бистра Винарова и Симеон Радев“ в сътрудничество с Национален фонд „Култура“, Националната галерия и Държавна агенция „Архиви“.
