Откакто през януари италианският премиер Джорджа Мелони прие германския канцлер Фридрих Мерц в Рим за втори път в рамките на по-малко от година, редица европейски медии заговориха за нова ос на сътрудничество в Европа и за нов двигател в ЕС, който възниква в ущърб на френския лидер Еманюел Макрон. „Превръща ли се старият френско-германски локомотив във високоскоростен италиано-германски влак“, попита италианската телевизия „Ла Сетте“. „Мелони и Мерц са новата силна двойка в Евроблока“, написа Франс прес. Италианското издание „Република“ дори коментира, че някои лидери в ЕС вече се дразнят от новия италиано-германски дует. А френската медия Бе Еф Ем Те Ве отбеляза, че нищо не е наред в традиционния френско-германски тандем и че френският президент е оставен на заден план.
Но дали нещата са точно такива. Дали действително лидерите на Италия и на Германия загърбват Макрон само защото са си дали, подобно на президента на САЩ Доналд Тръмп сметка, че каквото и да казва или прави Макрон това може би няма голямо значение, защото догодина той вече няма да е на власт във Франция. Тогава във Франция ще има нови президентски избори. По конституция Макрон не може да се кандидатира на тях след два последователни президентски мандати и така той ще излезе от управленската схема, поне за пет години, намекна неотдавна Тръмп във връзка с отказа на Макрон да се присъедини към учредения от него Съвет за мир.
Мелони и Мерц са от едната страна на политическия спектър в ЕС. Те са десни консерватори. Двете им страни подписаха споразумение за укрепване на двустранното сътрудничество и афишираха – след кратки колебания на Рим – в крайна сметка еднаква позиция относно сделката за свободна търговия между ЕС и МЕРКСОСУР. Мелони и Мерц работиха усилено в ЕС и за смекчаване на екологичните правила, които щяха от 2035 г. да засегнат силно автомобилния им сектор. В случая с МЕРКОСУР и в случая с екологичните европейски правила Макрон беше на противоположната страна, коментира Франс прес.
Според италианския министър на външните работи Антонио Таяни настоящият тандем Германия-Италия напомня за тесните връзки, установили се между тези две страни още от момента на учредяването на ЕС, припомня „Месаджеро“. Таяни подчертава, че започна нов сезон на сътрудничество между двете държави и в Европа. „Италия играе първостепенна роля, тя иска да бъде един от локомотивите на ЕС“, заяви Таяни и добави, че двете страни освен, че са най-индустриализирани в Евроблока, са и с най-стабилни правителства. По този начин той индиректно припомни за поредицата от политически кризи във Франция от европейските избори през юни 2024 г. насам.
Подобни изводи се съдържаха и в статия на германския „Билд“ през януари по повод визитата на Мерц в Рим.
Критици на тандема Германия-Италия обаче напомниха, че той може да заприлича на този от Втората световна война, когато двете държави в крайна сметка заедно с Япония се оказаха на неправилната страна на историята.
Същите тези критици припомнят и, че Рим и Берлин често пъти са имали разногласия, по-специално по бюджетните въпроси. Рим винаги е имал проблеми с дълга, докато Берлин винаги е бил загрижен за бюджетното управление. Но сега нещата са се променили. Италия на Мелони съумя да свие бюджетния дефицит впечатляващо бързо, докато Германия на Мерц скъса с традициите за спестовност и увеличи взимането на заеми и инвестициите, отбелязва Франс прес.
На фона на това сближаване между Рим и Берлин поводите за напрежение между Париж и Берлин в последно време бяха немалки, допълва агенцията. Мерц не е простил опитите на Макрон да блокира сделката на ЕС с МЕРКОСУР. Освен това дипломати и от Франция, и от Германия намекват, че Берлин се готви всеки момент да изостави проекта за изтребител от ново поколение, разработван съвместно с Франция и Испания, за да се присъедини към конкурентния проект между Италия, Великобритания и Япония, посочва Франс прес.
Докато френско-германският тандем се пропуква, Берлин се сближава с Рим в индустриален и геополитически съюз, който може да преначертае баланса на силите в рамките на ЕС, коментира и френската медия Бе Еф Ем Те Ве. Париж и Берлин открито показват разногласията си и в този политически вакуум германските погледи все по-често се насочват към Италия. „Италиано-германската двойка“ вече изглежда като достоверен кандидат за ролята на нов двигател на Европа. Официално Мерц уверява, че „няма йерархия на отношенията“ между европейските партньори, а Мелони повтаря, че не иска „да заема мястото на никого“. На практика обаче сближаването между Рим и Берлин е осезаемо, а последиците му вече се отразяват върху вътрешните баланси в ЕС, допълва медията.
Наскоро илюстрация за това сближаване имаше относно серия от предложения, подготвени от Мерц и Мелони за увеличаване на конкурентоспособността на Европа. Тези предложения са силно белязани от индустриалните интереси на Италия и Германия, коментира Бе Еф Ем Те Ве. Освен това в Рим и в Берлин позицията е по-гъвкава по теми като реакцията на наложени отвън мита върху европейския внос, докато Париж настоява за по-твърд отговор. В стратегически план Рим и Берлин може и да говорят за укрепване на европейската отбрана, така че Европа да може сама да се защитава и да не бъде зависима от никого, но въпреки това споделят и ясно изразен атлантизъм, който контрастира с традиционната френска линия на автономия на Европа спрямо Вашингтон, добавя Бе Еф Ем Те Ве. Като ядрена сила Франция смята, че трябва постепенно да се освободи от американската опека и да насърчи европейска стратегическа автономия и дори предлага за целта да разгърне ядрения си чадър над европейските си съюзници.
В ЕС сега има сякаш надпревара кой да бъде идеалният съюзник за Берлин в търсене на стабилност, допълва френската медия. В тази надпревара Мелони покрива няколко ключови изисквания, от които Мерц се нуждае. Тя е на власт от повече от три години, радва се на добра популярност и може да изтъкне резултати, оценявани сравнително положително от пазарите, докато италианската икономика е поела по пътя към възстановяване, коментира Бе Еф Ем Те Ве. За разлика от нея Макрон изглежда отслабен, въвлечен в политическа и бюджетна криза, която тревожи партньорите му, в това число и Берлин. И ако Берлин сега търси нов водещ партньор в ЕС, то това е и защото геополитическата му среда буквално се промени за няколко години. Вече за Берлин няма евтин руски газ, няма привилегирован достъп до китайския пазар и не е гарантирано, че САЩ ще разпънат ядрен чадър над ЕС в случай на нужда, а това в миналото бяха трите стълба на германското благоденствие, които сега се разклащат. Затова Германия е ангажирана с цялостен преглед на своята икономическа и дипломатическа стратегия и има нужда от някой, който да изглежда стабилен. И тук Италия изглежда като ключов съюзник. Тя е индустриално силна, политически стабилна и стратегически ориентирана към НАТО, коментира Бе Еф Ем Те Ве.
Медията припомня, че всъщност понятието „френско-германски тандем“ в ЕС, използвано досега, е преди всичко плод на парижката риторика, но е заложено много по-слабо в политическия наратив на Германия. Берлин залага много повече на мрежи от интереси, отколкото на тандеми. Германия избира партньорите си според моментните си индустриални и геополитически приоритети и това е в сила и сега при появата на така нареченото германско-италианско дуо в ЕС, допълва Бе Еф Ем Те Ве.
Илюстрация на сближаването между Берлин и Рим беше това, че в средата на миналата седмица евродепутатите приеха два текста, затягащи европейската миграционна политика и касаещи сигурните страни на произход на мигрантите и третите сигурни страни, в които могат да бъдат пращани мигранти, на които в ЕС е отказано убежище. Двата текста бяха приети благодарение на коалирането в ЕП на десните консерватори с крайнодесните. Двата текста бяха представени от двама докладчици – италианец и германка, които бяха съответно от партията на Мелони и на Мерц. Двете обединили се около тях европарламентарни семейства са оглавявани съответно от германец и от италианец, коментират Франс прес, Ройтерс и АНСА.
Друга илюстрация за сближаването между Италия и Германия беше това, че лидерите на двете страни свикаха среща на върха преди извънредния Европейски съвет на 12 февруари в Белгия, посветен на темата за конкурентоспособността на ЕС, посочва „Ла Сетте“. Според италианската медия целта на срещата преди Европейския съвет е била да се изгради обща линия по отношение на дерегулацията, укрепването на единния пазар и централната роля на търговията, за да се отговори не само на все по-агресивната и непредсказуема външна политика на Тръмп, но и на китайското технологично и търговско предизвикателство. За първи път подобна инициатива по точно тази тема се организира преди европейска среща на върха, отбелязва „Ла Сетте“ и посочва, че тази стъпка, предприета съвместно от Рим и Берлин, е била направена без знанието на Париж, което е било сериозен удар за Макрон.
Но свикването на подобни срещи на върха между група страни преди самия Европейски съвет не е новост в последно време. Италия на Мелони инициира подобни събирания преди Европейските съвети между лидери на европейските държави, които се интересуват от иновативни подходи по въпроса за борбата с незаконната миграция. Сега новото беше, че предварителната среща, свикана от Мелони и Мерц, без знанието на Макрон, беше по тема, която вълнува силно и Макрон – европейската конкурентоспособност. Макрон многократно в последните години, особено след връщането на Тръмп на власт в САЩ, се обявяваше за превръщане на ЕС в по-конкурентоспособен на глобалната сцена, но явно решенията, които той предлага в тази насока, не се нравят на Италия и на Германия, посочва италианската медия.
В срещата на върха преди Европейския съвет в Белгия на 12 февруари първоначално трябваше да участват само 10 страни. В крайна сметка обаче в нея се включиха двайсетина участници, като Франция също фигурираше сред тях, пише друга италианска медия „Скай Ти Джи 24“. В срещата участваха – освен Италия и Германия – Словакия, Унгария, Полша, Дания, България, Люксембург, Финландия, Хърватия, Белгия, Кипър, Франция, Австрия, Чехия, Нидерландия, Румъния, Гърция и Швеция и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Списъкът показва, че от срещата са липсвали представителите на Литва, Латвия, Естония, Словения, Португалия, Испания и Малта.
Преди двете срещи на върха Италия и Германия заедно с Белгия публикуваха съвместно изявление с призив за подкрепа на бизнеса, привличане на инвестиции и засилване на единния пазар на ЕС, предаде АНСА. В изявлението се призоваваше за по-голямо опростяване на правилата в ЕС, преглед на механизма за търговия с емисии и въглеродни кредити, както и поставяне на акцент върху постигането на „технологичен неутралитет“. Предлагаше се също така „аварийна спирачка“ за бюрокрацията, която да даде възможност за намаляване на прекомерното административно бреме в Евроблока. Предложените мерки включваха и създаване на хармонизирана правна рамка в ЕС, която да съществува паралелно с юридическите системи на страните членки и да даде възможност на компаниите да работят в целия ЕС, без да трябва да лавират между 27 различни национални законодателства.
Тази линия на сближаване между Берлин и Рим беше посрещната с раздразнение от Макрон, от испанския премиер Педро Санчес, няколко източноевропейски държави и председателя на Европейския съвет, португалеца Антонио Коща, коментира италианското издание „Република“. Според него Мерц се сближава с Мелони, за да си отмъсти всъщност на Макрон заради френския опит за блокиране на сделката с МЕРКОСУР и заради това, че в крайна сметка ЕС реши да отпусне на Украйна 90 милиарда евро, като средствата ще бъдат набрани чрез общи европейски заеми, вместо да бъдат изтеглени от замразените в ЕС руски активи.
Всички тези лавирания между една или друга ключова ос на сътрудничество и между един или друг тандем в ЕС поставят под въпрос европейското единство както пред евентуалните рискове, идващи от страна на Русия, така пред честите промени в позициите на американския президент Тръмп, коментира италианското издание.
За да излезе от изолацията, в която беше поставен от италиано-германския тандем Макрон даде интервю миналия вторник за няколко европейски издания, сред които „Монд“, „Паис“, „Файненшъл таймс“, „Икономист“, „Зюддойче цайтунг“, припомнят „Ла Сетте“ и Франс прес. В това интервю той представи за пореден път своите предложения за бъдещето на Европа. Макрон припомни полемиката между ЕС и Тръмп относно Гренландия. Тя се поуталожи по време на Световния икономически форум в Давос, като мнозина смятат, че съпротивата, проявена от страна на Макрон по този въпрос, е изиграла своята роля. Но в интервюто Макрон припомни, че ЕС не трябва да се чувства облекчен, че кризата се е разминала. Той припомни, че всеки ден от другата страна на Атлантика се чуват заплахи за мита заради цените на американските лекарства в Европа или заради европейските регулации на дигиталните компании. Според него в такава ситуация Европа не трябва да превива гръб или да търси моментно уреждане на въпроса, защото това не е стратегия, която дава траен резултат, а напротив завишава зависимостта на Европа от САЩ, предаде Франс прес. В интервюто за европейските издания Макрон подчерта, че спасението е в опростяване на европейския пазар, но също и в укрепването му, както и в диверсификацията на търговските партньори на ЕС. Макрон изтъкна, че трябва да има и „европейско предпочитание“ в някои стратегически сектори, като например чистите технологии, химическата индустрия, стоманодобива, автомобилостроенето или отбраната. В тези отрасли конкуренти като САЩ и Китай инвестират масирано и ЕС трябва да направи същото. Макрон предложи за пореден път емитирането на общ европейски дълг и подчерта, че ЕС има нужда от инвестиции, възлизащи на около 1,2 трилиона евро на година, за да може ключовите й индустрии да останат конкурентни на тези на САЩ и Китай и да не бъде тя зависима или дори васал на тези два икономически гиганта.
Макрон също така отхвърли хипотезите, че Франция е маргинализирана в този момент в ЕС по какъвто и да е начин. Той изтъкна, че е нормално Рим и Берлин да представят своите предложения по важни досиета в Евроблока и изтъкна, че германо-френският тандем е необходим за напредъка на Европа, но сам по себе си не е достатъчен. Това беше възприето като признание от страна на Макрон, че други тандеми в ЕС също имат право да съществуват, отбелязва Франс прес.
Макрон уточни в интервюто за европейските издания, че той и Мелони ще има своя собствена среща на върха след няколко седмици, вероятно през април в Тулуза.
В деня на двойната среща на върха в белгийския замък Алден Бизен, край Лиеж, на 12 февруари Мерц пристигна заедно с Макрон, което разсея опасенията за дълбок френско-германски разрив. „Радвам се да бъда тук с канцлера Мерц“, подчерта Макрон, а неговите сътрудници съобщиха за среща на четири очи между двамата лидери точно преди началото на двете срещи на върха в белгийския дворец, предаде Франс прес. „Радвам се, че с Макрон почти винаги сме на едно мнение по въпросите за конкурентоспособността и вътрешния пазар“, заяви на свой ред канцлерът Мерц. „Споделяме чувството за спешност и необходимостта нашата Европа да действа много ясно с оглед на силния натиск, нелоялната конкуренция от страна на Китай и митата на САЩ“, заяви Макрон. „Да приложим всичко, за което сме се споразумели и да ускорим значително опростяването, задълбочаването на единния пазар, въпросите, свързани с енергията и финансирането. Има много сериозно френско-германско споразумение за обединението на капиталовите пазари, което е много важно“, допълни той.
Междувременно кадри на фотографи на Асошиейтед прес от Алден Бизен показаха много сърдечен разговор между лидерите на Германия, Франция и Италия, прераснал на моменти и в смях, което илюстрира, че отношенията между трите страни не са обтегнати. Появиха се спекулации, че трите еврочленки са на път всъщност да сбъднат пожеланието от 2024 г. на бившия френски премиер и бивш еврокомисар Мишел Барние, че европейският френско-германски двигател трябва да приобщи и Италия.
След края на двете срещи на върха в Алден Бизен италианският премиер Мелони заяви, че ЕС трябва да предприеме конкретни действия за повишаване на конкурентоспособността си, ако иска отново да „мисли мащабно“ и да се изправи пред днешните международни предизвикателства, посочват АНСА и „Скай Ти Джи 24“. Тя отрече информации, че последните й съвместни инициативи с Мерц са опит за изолиране на френския президент. „Със сигурност има германско-италиански двигател по тези въпроси“, заяви Мелони, визирайки въпросите на конкурентоспособността. „Засилваме двустранното сътрудничество с Германия, но това не е нещо, което правим в ущърб на когото и да било“, увери Мелони.
Не случайно в Алден Бизен бяха поканени и двама бивши италиански премиери – Марио Драги и Енрико Лета, за които е известно, че имат добри отношения с Макрон. През 2024 г. те изготвиха по поръчка на Брюксел два ключови доклада за конкурентоспособността и единния пазар, които често пъти бяха цитирани след това именно от Макрон. Двата доклада бяха аплодирани от редица еврочленки, защото в тях се съдържаха препоръки как ЕС да бъде по-конкурентоспособен и как да се укрепи единният европейски пазар, но тези препоръки, както често се случва в Европа, си останаха впоследствие само на хартия, отбелязва „Скай Ти Джи 24“.
На Европейския съвет на 12 февруари Драги и Лета направиха и изказвания. Драги, който е и бивш управител на Европейската централна банка, подчерта влошаването на икономическия контекст в Евроблока и изтъкна необходимостта от намаляване на бариерите в пределите на единния пазар и на фрагментирането на капиталовите пазари. Лета пък подчерта, че единният пазар е най-добрият отговор, който ЕС може да даде на Тръмп и че той е основата на европейския суверенитет. „Това, от което се нуждаем сега, е ясен път за завършване на Единния пазар, с бързи резултати и конкретни постижения още през 2026, 2027 и 2028 г.“, допълни той. „Ако не успеем да дадем старт на силна интеграция на финансовите пазари, ще бъде невъзможно да бъдем достатъчно конкурентоспособни“, предупреди италианецът, предлагайки „Закон за единния пазар“, базиран на три вертикални стълба: енергетика, свързаност и финансови пазари, посочва „Скай Ти Джи 24“.
Това, че двама италианци говориха за бъдещето на ЕС, използвайки аргументите и на Макрон, и на Мерц, показа за момент действително, че Италия може да бъде третият елемент в двигателя на ЕС.
Париж, Берлин и Рим впрочем се оказаха сплотени по един неочакван въпрос – възраженията срещу цялостните позиции, формулирани срещу Израел от специалния докладчик на ЕС за палестинските територии – италианката Франческа Албанезе, припомнят Франс прес и АНСА.
Но след срещата на върха в Белгия на 12 февруари третият италиански участник в нея – Мелони, заяви, че подкрепя емитирането на така наречените „еврооблигации“ от ЕС, като същевременно призна, че темата разделя страните от ЕС, допълва АНСА. Това показа, че Мелони е склонна по едно ключово досие да възприеме позицията на Макрон, вместо тази на Мерц. Което наведе на мисълта за леко пропукване по оста Рим-Берлин.
Ден след това започна Мюнхенската конференция за сигурността, на която сред ключовите оратори бяха Макрон и Мерц. Мелони пропусна този форум, защото беше в Адис Абеба в Етиопия за втората среща на върха Италия-Африка, но оттам проследи изказванията на двамата европейски лидери.
Речта на Макрон в Мюнхен не поднесе изненади. Тя се вписваше в линията на речта му от Давос. Той призова Европа да се покаже смела и силна в определянето на европейските правила за съвместно съществуване с Русия, припомнят Франс прес и „Франс 24“. Макрон отхвърли освен това твърденията, че Европа е в упадък, допълва Франс прес. Той не пропусна и да отправи и индиректни критики към САЩ на Тръмп. „Ако искаме да бъдем приемани сериозно на европейския континент и извън него, трябва да покажем на света нашата непоколебима решимост да защитаваме собствените си интереси. Това, разбира се, започва с продължаване на подкрепата ни за Украйна, но може също така да продължи с отхвърляне на неоправдани мита и с учтив отказ да приемем неоснователните претенции към европейската територия“, изтъкна Макрон, цитиран от „Гардиън“.
„Европа трябва да се фокусира върху дългосрочното стратегическо мислене“, посочи още Макрон, като каза, че елемент от това мислене е да се направи преценка как френските сили за ядрено сдържане могат да бъдат включени в бъдещата европейска архитектура на сигурността, допълват Франс прес и Ройтерс.
На свой ред речта на Мерц поднесе лека изненада, вписвайки се в твърдия тон на Макрон. „Световният ред след Втората световна война, колкото и несъвършен да беше дори в най-добрите си моменти, вече не съществува“, заяви Мерц, цитиран от италианското издание „Фанпейдж“. Той допълни, че „в този нов световен баланс САЩ „се движат в погрешна посока“. Мерц припомни, че между САЩ и Европа е настъпил разрив. Според него причините за този „разрив“ се дължат на това, че в САЩ сега е в ход промяна на културата на мислене, задвижвана от принципите на движението „Да направим Америка отново велика“, която обаче не е присъща на Европа. „При нас, в Европа, свободата на словото свършва там, където тя се обръща срещу човешкото достойнство и конституцията. Ние не вярваме в митата и протекционизма, а в свободната търговия. И оставаме верни на споразуменията за климата и на СЗО, защото сме убедени, че само заедно можем да решим глобалните предизвикателства“, изтъкна Мерц. Той обаче призова разривът между двата бряга на Атлантика да не се задълбочава и заяви, че трябва „заедно да възстановим и съживим трансатлантическото доверие“. Мерц припомни, че НАТО е „най-силният политически съюз в историята“, но добави че сега именно в областта на отбраната е настъпил моментът Европа да стане по-автономна. Тук Мерц съобщи нещо, което опроверга хипотезите за разпад на френско-германската ос на сътрудничество. „С френския президент започнах поверителни разговори за европейско ядрено възпиране“, заяви Мерц, цитиран от Ройтерс и Франс прес.
Намиращата се по това време в Етиопия Мелони беше попитана от журналисти какво мисли за думите на Мерц. „Смятам, че прави правилна оценка, когато казва, че Европа трябва да се грижи за себе си и че трябва да прави повече“, отговори тя. „Намираме се в много сложен етап на международните отношения и в особен момент в отношенията между Европа и САЩ. Например по въпроса за сигурността и за европейския стълб на НАТО – по това съм съгласна, независимо от отношенията със САЩ“, допълни тя, визирайки, че и тя подкрепя идеята и на Макрон, и на Мерц за силен европейски стълб в Алианса. Но Мелони добави: „Да работим за по-голяма интеграция между Европа и САЩ, да ценим това, което ни обединява, вместо онова, което може да ни разделя, е много важно за всички. Особено за европейските държави“. И при директен въпрос дали е съгласна с критиките на Мерц към начина на мислене на Вашингтон, съобразен с принципите на американското движение „Да направим Америка отново велика“, Мелони подчерта, че не ги споделя. „Това са политически оценки“, заяви тя, но призна, че всеки лидер може да прави такива политически оценки. Според анализатори в това нейно изявление се е доловило раздразнение спрямо мнението на Мерц и това означава, че хвалената ос на сътрудничество Берлин-Рим все още не е стабилна.
В допълнение перспективата за тричленен европейски двигател сякаш все още не се е материализирала, тъй като Макрон и Мерц, както написа Ройтерс, обмислят заедно нова рамка за сигурността на Европа и за презареждане на отношенията със САЩ, но засега не споменават нищо за приобщаване на Италия в този мисловен процес и дори го обявяват в момент, в който Мелони отсъства от Европа. Може би и заради това неприобщаване на Италия се корени и обратът на мисълта на Рим относно Съвета за мир, създаден от Тръмп. В събота Мелони съобщи че Италия ще участва в първата среща на 19 февруари във Вашингтон на този орган. Досега Италия, редом с Германия и Франция, отказа да се присъедини към Съвета, като изтъкваше, че го прави по причини, които произтичат от италианската конституция. Сега обаче Мелони заяви, че Вашингтон е поканил Италия да се присъедини към Съвета като страна наблюдател и Рим е приел. Тя дефинира това като „добро решение“, защото „поради цялата работа, която трябва да се свърши за стабилизиране на ситуацията в Близкия изток, „италианското и европейското присъствие (в Съвета) са важни“, отбелязва АНСА.
И докато Мелони се отцепи по този начин от Германия и Франция, Германия пък нанесе отново удар по традиционния френско-германски тандем. Днес германският външен министър Йохан Вадефул заяви, че Макрон „с право постоянно напомня за нашия стремеж към европейски суверенитет“, но добави, че всеки, който говори за това, трябва да действа по подходящ начин в собствената си страна. „Усилията, положени досега във Франция са недостатъчни за постигане на това“, заяви Вадефул в интервю за германското радио „Дойчландфунк“.
Източник БТА
