Безхаберността на Тръмп го хвана в капан.
От една страна е Натаняху, който прави всичко възможно да включи САЩ във войната срещу Иран. От друга страна е MAGA, която не иска САЩ да се занимава с чужди войни.
Натаняху вкара всичките си ораторски умения да убеди американската публика, че иранци са убивали американски войници в Сирия, Афганистан и къде ли не в Близкия Изток, дори на два пъти са опитвали със самия Тръмп. И че САЩ трябва да се включи в свещената им война.
Но от друга страна, ключова фигура като Стив Банън предупреждава, че не за това е избран Тръмп и така ще счупи своята електорална база. Срещу Тръмп се обръща и любимият му ТВ журналист Тъкър Карсън, който винаги е работил за Тръмп. Него
Тръмп нарече “странен”, а на Банън – че MAGA значело Иран да няма ядрено оръжие.
Засега сякаш Натаняху натежава – САЩ придвижиха огромна флотилия от ядрения самолетоносач Нимниц и самолети към Близкия Изток с готовност за включване – днес вероятно ще стане ясно в каква степен.
Но Тръмп губи все повече почва под краката си – почти е сигурно, че война с Иран едва ли ще бъде одобрена от базата, а реално все още само на нея се крепи влиянието на Тръмп в Конгреса. Много е вероятно при разгаряне на конфликта в Близкия Изток Тръмп да се обзаведе скоро с импийчмънт. Който е желан от все повече американци, за което индикация са най-ниските някога рейтинги на президент в първата година на мандата и най-големите някога протести срещу американски президент.
А война с Иран вероятно ще бъде спечелена. Но опасността от иракски сценарий е твърде възможен. Защото вместо някакъв ред ще настъпи хаос – почти винаги, когато се инженира отвън смяна на власт. Трудно е да си представим демокрация в Иран, а още по-малко прозападен авторитарен лидер. А още по-малко възстановяне на монархията – за каквато пледира по медиите всеки ден наследникът на шаха от чужбина.
Геополитиката се движи, уви, по законите на физиката, а не на международното право. С други думи, правото на силата често надделява над силата на правото. А правото е силно, само когато зад него има сила по-голяма от тази, която го заплашва.
Какво значи това?
Пакистан е вероятно най-мотивираната страна да се избегне смяна на режима в Иран. Защото това означава да се сдобие с трети опасен съсед след Индия и Афганистан. А Пакистан е по-силен от Иран и като армия, и като население и – внимание – е вече ядрена държава.
Китай е другата държава, която има много да губи от прозападен режим в Иран – тя е направила огромни инфраструктурни инвестиции да свърже своята икономика с Иран. Какво да кажем за Русия, която дължи в огромна степен на иранските дронове все още фронта в Украйна и всякаква военна помощ?
Неслучайно – в разразилата се и информационна война – има много репортажи за военна помощ от тези три държави на Иран.
Накратко – независимо от причините за войната на Израел (официални и неофициални), оттук нататък никой не знае къде е точката на равновесие и мир. Кошерът е обърнат.
Израел ще въвлече САЩ във война, но това вероятно ще е краят и на Натаняху, който ще причини огромни страдания на израелския народ; и на Тръмп – който ще изгуби подкрепата на голяма част от MAGA. Естествен край на лидери, изгубили връзка с народите си.
За Европа е важна най-вече Украйна – но за да оцелее тя под всекидневния масиран руски терор – трябва да покаже и докаже военна сила по-голяма от тази на Русия, която да я респектира. Само така може да върне смисъла на правото. И неговата сила.
Коментарът е публикуван във Фейсбук профила на автора. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
