През ноември безработицата в България е достигнала 3,5%, показват най-новите данни на Евростат, публикувани днес. Така страната ни се нарежда на трето място в Европейския съюз по най-ниско равнище на безработица, след Малта с 3,1% и Чехия и Полша с по 3,2%. Въпреки че показателят остава изключително нисък в европейски мащаб, той отбелязва леко повишение спрямо октомври, когато беше отчетено равнище от около 3,4%, което експертите обясняват със сезонни фактори и охлаждане на пазара на труда в края на годината.
България на фона на ЕС и еврозоната
За сравнение, сезонно коригираната безработица в еврозоната през ноември 2025 г. е била 6,3%, което представлява спад спрямо 6,4% през октомври, но увеличение спрямо 6,2% през ноември 2024 г. В Европейския съюз равнището на безработица остава 6,0%, без промяна спрямо предходния месец, но над отчетените 5,8% година по-рано.
Данните показват, че въпреки стабилизирането на пазара на труда през последните месеци, на годишна база се наблюдава леко влошаване на ситуацията в ЕС и еврозоната, което е отражение на забавянето на икономическия растеж, по-високите разходи за финансиране и несигурната геополитическа среда.
Брой на безработните: месечен спад, годишен ръст
По оценки на Евростат, през ноември 2025 г. в ЕС е имало 13,225 млн. безработни, от които 10,937 млн. в еврозоната.
Спрямо октомври броят на безработните е намалял с 97 хил. души в ЕС и със 71 хил. души в еврозоната, което показва известно краткосрочно подобрение.
На годишна база обаче картината е по-различна – броят на безработните се е увеличил с 416 хил. души в ЕС и с 253 хил. души в еврозоната, което подсказва, че положителните месечни тенденции все още не са достатъчни, за да компенсират по-слабата икономическа активност през 2025 г.
Младежката безработица: бавен, но устойчив спад
Особено внимание заслужава младежката безработица, която остава ключов индикатор за дългосрочните перспективи на пазара на труда.
През ноември 2025 г. 2,923 млн. млади хора под 25 години са били безработни в ЕС, от които 2,318 млн. в еврозоната.
Равнището на младежка безработица е 15,1% в ЕС, леко понижение спрямо 15,2% през октомври, и 14,6% в еврозоната, при 14,8% месец по-рано. На месечна база броят на безработните младежи е намалял с 44 хил. души в ЕС и с 42 хил. души в еврозоната, но спрямо ноември 2024 г. се отчита леко увеличение – с 24 хил. души в ЕС и с 11 хил. души в еврозоната.
Положителна динамика при младите хора в България
В България тенденцията при младежката безработица остава положителна. През ноември тя е спаднала до 12,6%, при 13,2% през октомври. Това е продължение на по-добрата динамика, наблюдавана през последните месеци, когато показателят се задържа под средното за ЕС.
Сравнение с по-ранни периоди показва, че през лятото на 2025 г. младежката безработица в страната се движеше около 13,5–13,8%, което означава, че през есента е налице постепенно и устойчиво подобрение, подкрепено от активния туристически сезон, недостига на работна ръка и разширяването на заетостта в услугите и индустрията.
Важно е да се отбележи, че данните на Евростат и на Агенцията по заетостта (АЗ) се изчисляват по различни методологии. Евростат използва Изследването на работната сила (LFS), съобразено със стандартите на Международната организация на труда, което включва всички лица, които активно търсят работа, независимо дали са регистрирани в бюрата по труда.
От своя страна, Агенцията по заетостта отчита само регистрираните безработни, което обикновено води до по-високи или по-различни стойности. Поради тази причина Евростат често отчита по-ниско равнище на безработица в България, тъй като значителна част от търсещите работа не се регистрират официално.
Като цяло обаче, данните за ноември потвърждават, че България остава сред лидерите в ЕС по ниска безработица, както обща, така и младежка. Въпреки леките месечни колебания, пазарът на труда у нас показва относителна устойчивост на фона на по-сложната икономическа ситуация в Европа. Основното предизвикателство в следващите месеци ще бъде запазването на тази стабилност при очакваното забавяне на икономиката и намаляване на сезонната заетост.
