Водната криза в Плевен и региона поставя болезнен въпрос – как е възможно България, една от най-богатите на водни ресурси държави в Европа, да стигне до положение, в което цели общини остават без достъп до питейна вода?
В отговор на кризата на днешното си заседание, правителството обяви, че предвижда ускорено изграждане на нови водоизточници, модернизация на амортизираната ВиК мрежа и завършване на стратегически обекти като язовир „Черни Осъм“ и свързаните с него пречиствателни съоръжения. Плановете включват също създаването на кризисни щабове на регионално ниво, ежеседмичен контрол върху напредъка и целенасочено финансиране от държавата, за да се гарантира, че Плевен и засегнатите общини ще получат трайно решение.
Чудесно, но не е ли малко късно.
Пред Bulgaria on Air бившият министър на околната среда и водите в кабинета „Борисов 3“ Емил Димитров заяви, че проблемът с безводието е започнал при строежа на „Южен поток“.
„Когато се е правил „Южен поток“, при няколко от реките е трябвало да се мине отдолу с наклонено насочено сондиране, за да се замажат стените и да може като се извади сондата, да се промуши тръбата, в която после да бъде сложен газопроводът. В Плевен, в река Вит, след Садовец, излиза водата в подземния пласт. Това трябваше да го знаят. Тръгвайки да правят тръбата отдолу, стигат до водното тяло и те не могат да изградят системата. Спира се и решават да променят проекта. Отравят водата на Плевен, спират я. Губи се водата в най-долния пласт. Тръгват да правят траншеен способ. Газопроводът мина, но цялата подпочвена вода изчезна. Унищожиха водоизточника“, разказва Димитров.
Сега кризата за трета поредна година е в Плевен и изведнъж са се сетили политиците – „не можем ли да направим извънредно заседание“. Нито заседанието, нито комисията ще дадат вода на плевенчани“, коментира бившият министър на околната среда.
По статистика България разполага с изключително голям брой реки, извори и подземни води, а качеството на изворната и планинската вода е несравнимо с това в много държави, където липсата на чиста питейна вода е ежедневие. И въпреки това, вместо да бъде пример за добро управление и ефективно използване на ресурсите си, България е свидетел на системни сривове и аварии, неглижиране, които оставят хората на сухо.
Причините са добре известни: десетилетия на бездействие, отлагане на ремонти, липса на стратегическа визия и хронично подценяване на проблема от страна на властите. Над 60% от водата, която тръгва по тръбите, изтича в земята заради пробити и амортизирани мрежи – това е загуба, която би била немислима за страни, където всяка капка е ценна.
Общественото недоволство расте, защото хората с право се питат – какво ще стане утре, ако днес имат вода само за два часа? Защо плащат сметки, а на практика получават услуга „на режим“? Гневът се засилва и от контраста – държава, пълна с чиста вода, държава, която изнася бутилирана минерална вода в чужбина, държава, където язовирите често преливат през пролетта – днес допуска собственият ѝ народ да се реди за няколко кофи в определени часове на деня.
Вместо да се оправдаваме с климатични промени и „непредвидими обстоятелства“, е време да се назоват истинските виновници – бездействието, лошото управление и корупционните практики, които години наред превръщат водата – най-естествения ресурс на България – в дефицитна стока.