През 2023 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на България се увеличава в реално изражение с 1,9 на сто спрямо 2022 г., показват актуализираните данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е с 0,1 процентни пункта повече в сравнение с 1,8 на сто според предварителните данни, публикувани на 8 март тази година, където БВП е получен само като сума от тримесечни данни, стана известно от думите на д-р Свилен Колев, заместник-председател на НСИ. В динамичен план БВП през 2023 г. забавя своя ръст от 4 процента през 2022 г..
Днес на пресконференция в НСИ бяха представени актуализирани тримесечни и годишни данни за 2023 година и първото и второто тримесечие на 2024 г., ревизирани тримесечни и годишни данни за периода 2014-2022 година за брутния вътрешен продукт и годишни данни за брутния национален доход, в резултат на провеждащата се през тази година координирана хармонизирана бенчмарк ревизия за държавите членки на Европейския съюз (ЕС), страните от Европейската асоциация за свободна търговия, както и страните, участващи в преговорните процеси по разширяването на ЕС.
През 2023 г. в номинално изражение БВП е в размер на 185,233 млрд. лв. според актуализираните данни, или с 1,489 млрд. лв. повече в сравнение с номиналния стойностен обем от 183,743 млрд. лв. съгласно предварителните данни.
По актуализирани данни за 2023 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает се увеличава реално с 0,8 на сто в сравнение с предходната година. Заетите в икономиката са 3 481,4 хил., а общият брой отработени часове е 5 776,8 милиона. Структурата на заетостта по икономически сектори през 2023 г. спрямо 2022 г. показва увеличение на относителния дял на сектора на услугите и намаление на относителния дял в аграрния и в индустриалния сектор. На един зает се падат 53 206,1 лева от текущия обем на БВП, като всеки зает е създавал средно 32,1 лева БВП за един отработен час.
Председателят на Националния статистически институт доц. д-р Атанас Атанасов напомни, че бенчмарк ревизия се извършва в съответствие с хармонизираната европейска политика по ревизии и се прави от националната статистическа система и европейската система на централните банки и в нея, освен националните статистики, участват и централните банки на държавите.
Той даде подробности за същността на бенчмарк ревизията, като изтъкна, че в годините се натрупва допълнителна нова информация – променят се международните стандарти, актуализира се съществуващата информация. По този начин националните статистики вече разполагат с една по-актуална информация и веднъж на пет години се извършва ревизия – преизчисляване на данните за предходните години, като предишната е била през 2019 година. По думите на председателя на НСИ тези ревизии могат да повлияят не само на БВП, но и на други важни макроикономически показатели.
Бенчмарк ревизията през тази година поставя акцент върху влиянието на пандемията от COVID-19 през 2020, 2021 и 2022 година. В резултат на ревизията са актуализирани годишните данни за БВП за периода от 2018 до 2022 година, както и неговите компоненти по елементи на крайно използване, които са от 2014 година. Годишните данни за брутния национален доход отчитат бенчмарк ревизията за периода от 2014 година до 2022 г., каза Атанасов и допълни, че в резултат на бенчмарк ревизията вече има и ревизия на платежния баланс от страна на БНБ, която вече е публикувана.
Заместник-председателят на НСИ Свилен Колев изтъкна, че за да бъдат готови днешните данни, те се разработват 9 месеца след края на отчетния период, което е във връзка с регламента за европейските сметки. Тези данни подлежат на ревизии с данни от годишните изчерпателни изследвания в областта на статистиката, както и на базата на актуализирана административна информация.
Характерното за бенчмарк ревизиите, освен че се извършват на всеки 5 години и се правят от всички страни членки на ЕС, е това, че се изпълняват не само в областта на националните сметки и брутния вътрешен продукт, но и за платежния баланс, каза Колев. На всеки 5 години се дава възможност на база на хармонизираните европейски изисквания и регламенти да се промени референтната година за изчисляване на индексите на физическия обем, като сега данните са изчислени на базата на стойностите на съответния показател по съпоставими цени на база 2020 г. При бенчмарк ревизията през 2019 г. референтната година е била 2015 г. Целта е да се отчетат максимално промените, настъпили в икономиката през този период и на база на международните, европейските, националните статистически и счетоводни стандарти, да могат да се приложат актуализираните практики по инкорпориране на нова информация, каза Колев. Той съобщи, че следващата бенчмарк ревизия ще е през есента на 2029 година, а следващата година – на 20 октомври, ще има актуализирани данни за БВП за 2024 година.
