Чън Хуалян е доброволно безработен 40-годишен баща, който си стои у дома, докато жена му работи. Тази ситуация доскоро е била немислима в Китай, но в днешно време се разраства с промяната на манталитета на хората в страната, съобщава Франс прес.
В къщата си в предградията на Шанхай, където живее със съпругата си, 4-годишната си дъщеря и 11-годишния си син, Чън, бивш ръководител на проекти в индустрията, решил да подаде оставка и твърди, че оценява новия си живот. „По-щастлив съм и по-спокоен“ и „атмосферата у дома е очевидно по-добра“, обяснява той пред Франс прес.
„Когато работите, мечтаете за страхотна кариера и смятате, че тези пари ще помогнат на семейството ви, но нищо не е сигурно и заплатата не е непременно това, от което семейството ви има най-голяма нужда“, допълва Чън.
Според проучване от 2019 г., цитирано от официалните медии, 52 на сто от китайците биха се съгласили да си останат вкъщи – явление със сигурност широко разпространено в Европа, но все още непопулярно в Азия. През 2017 г. те са били само 17 на сто, което е знак за упадък на патриархалните традиции.
„Баща ми беше просто баща. Никога не съм чувствал, че може да ми помогне, освен финансово. Искам да бъда като приятел на децата си, за да могат да споделят неща с мен“, казва Чън.
Изборът му на начин на живот освобождава време за съпругата му Мао Ли, автор на бестселър за бащите, които си стоят вкъщи. „В началото на брака се чудех колко е полезен като съпруг (…) Той работеше много, така че не ми помагаше с децата и не ми обръщаше много внимание“, обяснява тя. „Сега, когато се грижи за децата и си е вкъщи, го намирам за супер полезен. Давам му 9,5 от 10!“, заявява Ли.
Знак за все по-голямото приемане на бащите, които си остават вкъщи, отделят се от обществото и публичната дейност, е телевизионен сериал от 36 епизода по темата, адаптиран по книгата на Мао Ли, който бе излъчен по китайската обществена телевизия CCTV.
Това дава възможност да се разпалят отново дискусии, понякога разгорещени, относно тези „татковци на пълен работен ден“, както се наричат в Китай.
„Родителите ми са малко загрижени, че съм баща, който си стои вкъщи“, отбелязва Чън Хуалян. „И понякога някои хора, особено в социалните медии, казват, че жена ми ме издържа.“
В Китай традицията повелява мъжете да носят парите, необходими за поддържане на домакинството, а жените да се грижат за домакинската работа и децата.
Така че тези бащи редовно се сблъскват с неразбиране.
„В началото моите родители и баби и дядовци често казваха: трябва да работиш“, казва Сюй Сяолин, 34-годишен баща от източния град Сямън, който остава вкъщи след фалита на компанията, в която работи.
„По-възрастните съседи също понякога задават въпроси и в резултат на това ме притискат“, да не говорим за подигравките на минувачите, когато разхожда 2-годишния си син.
„Но хората на възраст под 35 години вече нямат този манталитет“, допълва Сяолин.
В социалната медийна платформа „Сяохуншу“ (Xiaohongshu), известна също като RED), безброй млади татковци гордо рекламират своя начин на живот.
„Увеличаването на броя на бащите, които си остават вкъщи, се дължи на факта, че жените днес имат по-висок статус, въпреки че те все още остават по-малко забележими на върха на йерархията“, обяснява пред Франс прес Пан Синчжъ, основател на платформа за онлайн психологически съвети.
Според нея хората претеглят и съотношението между цена и качество. За една двойка отказването от заплата и грижата за бебето им често е по-евтино от наемането на бавачка и детегледачка – услуги, които са важни, но скъпи в Китай.
С изключение на това, че жената е била тази, която е правила този отказ.
Чан Вънхао, създател на съдържание и предприемач в образователния сектор, е реорганизирал работата си, за да бъде „на разположение на 80 на сто“ за неговата 7-годишна дъщеря и 5-годишния му син .
„За методите на обучение, насърчаване, как да изградим самочувствие, да оформим способностите си, своята независимост в живота, аз им давам неща, които не учат в училище или от други възрастни“, смята той.
Той казва, че е видял началото на промяна през последните години.
„Много бащи започват да ценят общуването и образованието на децата си“ и да обръщат внимание на техните нужди и „това ще продължи да се развива“, прогнозира той, като добавя, че „дори и да има дълбока промяна, това пак ще отнеме известно време.“
