Елегантна резиденция, уютно разположена в тих парк близо до Каспийско море в Баку, представя интересна част от историята на семейство Нобел. Най-известният член на семейството, Алфред, се запомня със своите изобретения в областта на експлозивите и учредяването на наградите, които признават изключителни постижения в съвременната наука всяка година.
Инженери, изследователи и предприемачи като Имануел Нобел и неговите синове – Роберт, Лудвиг, Алфред и Емил, оказват значително влияние в индустрията в Европа в последните десетилетия от 19-ти и началото на 20-ти век. Имануел Нобел изобретява подводни мини и основава успешен бизнес в Стокхолм и Санкт Петербург. Семейството има дълга история на сътрудничество с Царска Русия, започваща през Кримската война, когато доставят оръжие на руската армия.
Роберт и Лудвиг Нобел пристигат в Баку заради качествени дървени материали, но скоро откриват потенциала на петрола и през 1879 г. основават петролната компания „Бранобел“ (Branobel) в града. Тази история е разказана в музея на братя Нобел, учреден от частна фондация в Азербайджан през началото на 21-ви век.
С подкрепата на брат си Лудвиг, който е бил президент на „Бранобел“ до смъртта си през 1888 г., Роберт придобива компания за производство на керосин. Въпреки че Алфред рядко посещава Баку поради работата си в Санкт Петербург и Швеция, дяловете му в компанията осигуряват около 12% от финансирането на Нобеловите награди. „Бранобел“ е основата на руската нефтена индустрия и става най-голямата нефтена компания в страната, произвеждайки половината от световното масло. Братята първи внедряват петролопроводи и вагони-цистерни за транспортиране на суровината до рафинериите. Към началото на 20-ти век, близо 30 000 души работят в техния нефтен бизнес.
Семейството си придобива парцел земя на брега на Каспийско море в „Черния град“, известен с изобилието на петрол. Там между 1882 и 1884 година строят своето жилище, наречено „Вила Петролеа“.
Известни с доброто си отношение към работниците, братя Нобел създават училище за децата им, както и за други работници, които включват както местни, така и европейски експерти. През началото на 20-ти век, вече поддържат училище за 150 деца на служители. Синът на Лудвиг Нобел, Имануел, ръководи строителството на нова училищна сграда, където се провеждат учебни занятия през сутрин и следобед, както и курсове за повишение на квалификацията на работниците и обучение по чужди езици вечерта. Семейството също състезателно строи болница, театр, спортни обекти и жилища за служителите си. Работниците си споделят печалбата на компанията – новаторство за своето време.
След смъртта на Лудвиг, 28-годишният Имануел поема управлението на компанията и се утвърждава като успешен бизнесмен, въпреки съмненията на чичо му Алфред. Той става един от ключовите индустриалци в Русия с близки връзки с царския двор и финансовите кръгове, като става член на Руската централна банка.
С революцията през 1917 година идва краят на руската епопея на семейство Нобел. Индустриалният комплекс и „Вила Петролеа“ са национализирани от съветската власт в началото на 20-те години на миналия век, а членовете на семейството и повечето чуждестранни работници успяват да се измъкнат невръзани в безопасност, като се дресират като мюсюлмански жени, според съветите на местните жители.
„Лимонада на Нобел“ се разпада, докато през 2003 година частна фондация започва процеса по нейното възстановяване. Проектът се стартира през 2005 година, а през 2007 година фондацията поканва семейство Нобел за откриването на музея. В изложбата са представени оригинални предмети, използвани от шведските индустриалци и техните роднини, като бюра, камини, телефони, маси, столове, самовари, музикални инструменти и картини. Много от експонатите са предоставени от местни хора, потомци на работниците на „Бранобел“, на които семейството раздава своите стоки преди напускането си. Съвременните наследници на рода също даряват семейни снимки, родословни дървета с изображения и лични вещи. В музея на братя Нобел „Вила Петролеа“ се показват и дипломи, връчени на лауреатите на Нобеловата награда, учредена от Алфред Нобел, както и паметникът му в двора на сградата, наред с елегантен фонтан.
В къщите се намира и стенен часовник, дарен на Лудвиг Нобел от местен нефтен барон Зейналабдин Тагиев, който е бил близък приятел на семейството Нобел. Азербайджан уважава Тагиев като едно от най-значимите си национални фигури. Неговата къща в централната част на Баку, национализирана през 1920 година, днес е Национален исторически музей на Азербайджан, посветен на неговото наименование. В музея са запазени части от личните стаи на индустриалеца, който, въпреки че е неграмотен, цени образованието и финансира не само членовете на семейството си, но и всеки, който желае да учи. Тагиев основава още и първото момическо училище в Близкия изток в Баку.
Сградата на училището на Нобел е реновирана и днес служи като държавно училище за 1200 деца.
На мястото на бившия „Черен град“ властите на Азербайджан строят нов и модерен район, наречен „Белия град“, който показва съвременните усилия на страната. В семейната къща на братя Нобел се провеждат срещи на индустриалци от нефтяната сфера и клубни събития.
