Руският президент Владимир Путин се опитва да възвърне влиянието на Москва в световната политика, като предлага посредническа роля в конфликта между Израел и Иран, което е част от стратегията му за запазване на стратегическото партньорство с Техеран, според експерти.
От историческа гледна точка, Русия е имала добри отношения с Израел, най-вече заради значителната популация на рускоговорещи емигранти там. Но инвазията в Украйна и израелските военни действия в Газа, които бяха подложени на критика от Москва, повлияха негативно на тези отношения.
Русия е остро критикувала израелските удари срещу Иран миналата седмица, след което Путин предложи да посредничи. Въпреки това, Кремъл отбеляза, че Израел е скептичен относно приемането на външна помощ.
Никол Грайевски от „Карнеги“ коментира, че Москва иска да предотврати ескалация на конфликта, тъй като промяна на режима в Иран би могла да доведе до прозападно правителство, което да отслаби ключовия регионален съюз на Русия след войната в Украина.
След старта на инвазията в Украйна през февруари 2022 г., Русия, стремяща се да преодолее западната изолация, започна сближаване с Техеран. Киев и неговите съюзници обвиняват Иран в доставка на дронове и ракети на Кремъл, но иранските власти отхвърлят тези обвинения.
През януари, под тежестта на западните санкции, Иран и Русия подписаха глобално споразумение за стратегическо партньорство, целящо да засили тяхното сътрудничество, особено в областта на военната сфера, макар и без задължения за взаимна защита, каквото имат със Северна Корея.
На регионално ниво, интересът на Русия да предложи помощ като посредник е очевиден, според Татяна Кастуева-Жан от Френския институт за международни отношения.
„Ситуацията в Сирия, след смяната на режима, донесе загуби и за Русия“, добавя тя, припомняйки, че Кремъл, заедно с Иран, е подкрепял бившия президент Башар Асад, който беше свален през декември.
Кремъл успя да се върне на глобалната сцена след изолацията след анексирането на Крим през 2014 г. и се утвърди като ключов играч в региона, отбелязва Кастуева-Жан.
Военната намеса на Русия в Сирия започва през 2015 г., за да подпомогне режима на Башар Асад по време на гражданската война, а същата година те подкрепиха и сделката по иранската ядрена програма, която САЩ отмениха през 2018 г.
Но съюзът с Техеран може да доведе до предизвикателства за Кремъл в стремежа му да бъде посредник между Иран и Израел.
Според Константин Калашев, подобно посредничество няма да бъде прието с доверие от Европа или Израел, тъй като Русия е считана за близък съюзник на Иран. Предложението не беше топло прието от ЕС. „Русия не може да бъде обективен посредник“, заяви говорителят на Европейската комисия Ануар Ел Ануни.
Френският дипломат Жан-Ноел Баро посочва, че за да желае Кремъл мир в Близкия изток, той първо трябва да се занимава с конфликта в Украйна.
Зад океана, Доналд Тръмп, който се сближава с Путин след завръщането си в Белия дом, изрази готовност за руско посредничество. „Русия търси да създаде близост с Тръмп по въпроси извън Украйна“, коментира Кастуева-Жан.
Американският президент обеща да прекрати войната в Украйна в рамките на 24 часа след встъпването си в длъжност, но напоследък изглежда, че дистанцира темата, докато преговорите между Киев и Москва са в застой.
В началото на юни руският лидер изрази на американския си колега готовността си да помогне за разрешаването на спора между Вашингтон и Техеран относно иранската ядрена програма.
Това е основната причина за конфликта между Израел и Иран, при който Израел, като съюзник на САЩ, се бори да предотврати Техеран от получаване на ядрено оръжие, желание, което Иран отхвърля.
Ако Москва позиционира себе си като важен международен посредник, тя може да поиска облекчаване на санкциите или дипломатично признание на своите териториални амбиции, или дори да наложи приемане на своето поведение по време на конфликта в Украйна, смята Грайевски.
Приемайки ролята на посредник, Москва ще легитимира позицията си като значима сила в момент, когато е ангажирана в най-мащабната война на агресия в Европа след Втората световна война, допълва Анна Боршевска от „Вашингтонски институт“.
Според Калашев, ако Русия започне да играе роля на посредник в конфликта, това ще е лоша новина за Украйна и Европа, тъй като вниманието на международната общност ще бъде насочено в друга посока.
Превод от френски: Габриела Големанска
