След приключването на празничната сезона около Коледа и Нова година, настъпва времето, когато зимните вечери и студените дни ни насърчават да се потопим в нашия любим свят на литературата. Последният Софийски международен панаир на книгата, проведен от 10 до 15 декември в НДК, показа, че книжният пазар предлага множество заглавия и интерес от страна на читателите. Въпреки това, книгата е повече от просто формат, а днешният ден предлага различни начини за връзка с творчеството на обичаните автори.
За мнозина читатели, удобството е от решаващо значение, особено когато могат да имат всички книги в едно електронно устройство. Въпреки това, други ценят тримерното изживяване с хартиената книга, което подобрява читателското им удоволствие. Десислава Алексиева, председател на Управителния съвет на Асоциация Българска книга (АБК), разговаря за актуалните тенденции, свързани с поведението на читателите и начина, по който те възприемат текстовете.
Аудиокнигите в момента са много популярни, споделя Алексиева. Интересът към тях е огромен, защото предлагат много удобен начин за получаване на съдържание и обогатяване на четенето – не е нужно да сте фокусирани на страници, а може просто да слушате, докато извършвате други дейности, като например пътуване с обществен транспорт или домакински задължения.
Освен това, методът на разпространение, често чрез стрийминг платформи, осигурява ефективна защита на авторските права и следи търсенето на съдържание. Това представлява стабилен механизъм за разпространение на авторски произведения и текстове, допълва Алексиева.
По друга страна, аудиокнигите лесно се втурлят в ежедневието на клиентите от млада възраст. Например в скандинавските страни, както посочва Алексиева, аудиокнигите заместват значително четенето на физически или електронни формати. Интересът към този формат продължава да расте, като тенденцията е положителна, според председателката на АБК.
Източно от аудиокнигите, интересът към тях в Европа очаква да достигне 1,66 милиарда евро през текущата година, като прогнозната стойност на пазара през 2029 г. се очаква да бъде 2,18 милиарда евро, с увеличение на броя читатели до 228,7 милиона. В световен мащаб, САЩ са лидери по пазарния оборот, като очаквания оборот през 2025 г. дос – 4,256 милиарда долара (3,878 милиарда евро).
В Европа, нарастването на популярността на аудиокнигите означава промяна в предпочитанията за дигитални медии, особено сред по-младите аудитории, според анализите.
В същото време, пазарът за електронни книги запазва позитивните си тенденции в световен и европейски мащаб, но на по-бавен темп.
В Европа приходите от електронни книги се очаква да достигнат 2,37 милиарда евро през 2025 г., с годишен ръст от 0,63%, което ще доведе до общ обем на пазара от 2,40 милиарда евро до 2027 г., показват данните на „Статиста“. Броят на читателите също ще нарастне, достигайки 97 милиона до 2027 г.
Относно физическите книги, електронните предпочитателно се предлагат на по-високи цени, без да предоставят обичайните отстъпки за разходите за печат и разпространение. В България, пазарът на електронни книги е още слабо развит и потребителите не са наясно как да ги закупуват, отбелязва Алексиева. По тази причина, издателствата рядко придобиват права за разпространение на електронни книги. Процесът на създаване на дигитални книги е скъп и трудоемък, изискващ определени условия за защита на съдържанието от незаконно копиране. За всеки електронен том, издателите плащат отделно лиценз. Когато пазарът не е достатъчно развит, инвестицията не се оправдава, като издателите нямат мотивацията за инвестиране в електронни книги.
Има и друг проблем, свързан с развитието на пазара, защото много електронни заглавия са жертва на нарушения на интелектуалната собственост и се пиратизират. Например, ако един хит бъде свален 40 000 пъти за ден от подобен сайт, това намалява интереса към закупуването на електронни книги и съответно нито авторите, нито издателите получават известие за труда си, подчертава председателката на АБК.
От 2025 г. влизат в сила новите изисквания на ЕС за достъпност на електронни съдържания (наречени Европейски закон за достъпност), които създават нови предизвикателства за издателите на електронни книги. Тези изисквания имат за цел да осигурят достъп не само за напълно слепи лица, но и за хора с увредено зрение, възрастни читатели и лица с дислексия. Информацията трябва да бъде структурирана така, че да може да бъде преобразувана от текст в реч. Специфичните изисквания за електронните книги включват възможност за увеличаване на шрифт и структура на съдържанието, което улеснява четенето. Това включва адаптиране на шрифта, структурата на текста и креативния дизайн, обяснява Алексиева.
Асоциацията „Българска книга“ активно работи по голям европейски проект за достъпност APACE, който разработва ресурси, които улесняват създаването на по-достъпни електронни книги, включително за хора със зрителни проблеми.
Като мярка за подобряване на защитата на интелектуалната собственост в електронните книги, Алексиева предлага актуализация на законодателството и въвеждане на концепцията за блокиране на уебсайтове, при която държателите на авторски права трябва да докажат нарушението на правата си. Сигналите за блокиране на интернет съдържание затрудняват разпространителите, които трябва да докажат, че разпространяваното от тях съдържание е лицензирано. Това е промяна, която се разглежда в ЕС и е важно българското законодателство да се хармонизира, за да се гарантира защитата на правата на авторите и издателите.
В много европейски държави електронните книги имат съществено присъствие, въпреки че не заместват напълно хартиените носители. Фактически, на европейско ниво има тенденция към завръщане към хартиените книги – те се оценяват като по-устойчиви и по-подходящи за разбиране на текста. Този феномен се наблюдава и в образователната система, особено в скандинавските държави, където след преминаването към чисто електронни учебници се забелязва обратно развитие към хартиените учебници с цел постигане на по-добри резултати, информира председателката на АБК.
