През забележителния си и достоен живот Симеон Радев, журналист, писател, историограф, политик, дипломат, който живя 88 години, остави в наследство хиляди страници литературни произведения, статии, рецензии, програми, прокламации, декларации и др., стотици писма. Това огромно документално богатство е събирано и подреждано в продължение на много години. Симеон Радев като човек, който работи с архивни документи при писането на своите изследвания, който познава европейските архиви и библиотеки – работил е в архивите в Рим, Мюнхен, Виена, Лондон, Париж, както и с български архиви, напр. документите на Министерския съвет, има отношение към съхраняването на документалните извори. Независимо от начина на живот, постоянните пътувания, премествания в различни градове в Европа, в САЩ, той успява да съхрани много от своето документално богатство. Направени са десетки снимки, които са и спомен, но и визуално свидетелство за хора и събития. В неговия личен архив има и много чужди документи, за които е преценил, че са важни и трябва да бъдат запазени.
Грижливото отношение към документалното наследство е възпитано и формирано и у неговия син Траян Радев, чиято мисия в живота е събирането, опазването и съхранението на огромното литературно, публицистично и документално творчество и изключително ценните художествени произведения на семейството. Неговият дом се превръща едновременно в архив, библиотека и галерия. Има идея да създаде „Дом-архив Симеон Радев“, за което се обръща към партийни и държавни ръководители, както и до силни на деня интелектуалци, но по една или друга причина тази негова идея не се осъществява. След промените през 1989 г. усилията му се насочват към публикуване на създаденото от Симеон Радев.
Към огромното документално наследство на Симеон Радев се прибавят и документите, свързани с живота, семейната среда и творчество на Бистра Винарова, нейните картини, рисунки, графики, ескизи, както от ранния период при нейното формиране и работа под влияние на модернизма в Европа, така и творчеството ѝ след завръщането в България през 1940 г., и създадените произведения след политическите и обществени промени в България. Многобройни папки, сандъци, кутии поели праха на времето.
В последните години от своя живот Траян Радев взема благородното решение всичко, което притежава – огромното литературно, документално и художествено наследство – да дари на Държавна агенция „Архиви“.
През 2010 г., след неговата смърт, огромният документален масив преминава на съхранение в ДАА. Към съществуващия личен архивен фонд на Симеон Радев са добавени и новите дарени документи и се създава семеен архивен фонд „Симеон и Бистра Радеви“, с № 77К в Централния държавен архив (ЦДА). Формирани са нови инвентарни описи: опис 3 – художествени произведения на Бистра Винарова и на нейни приятели (Бенчо Обрешков, Ото Дикс, Ани Шрьодер, Конрад Феликсмюлер и др.), опис 4 – документите, оставени от ръката на Симеон Радев и свързани с неговата дейност, опис 5 – документите от живота и творчеството на Бистра Винарова.
Част от тези документи, групирани в над 2300 броя архивни единици са дигитализирани и са достъпни онлайн за читателите и ползватели на архивния фонд на Симеон Радев и Бистра Винарова. Заедно с това на Интернет страницата на ДАА е дигиталната колекция „АртАрхив.бг“, където е описано и представено дигитално част от голямото художествено творчество на Бистра Винарова. Успешни са усилията на ДАА безценната художествена колекция на Бистра Винарова да бъде „запазена, дигитализирана и съхранена за бъдещите поколения“, както е записано в целите на проекта АртАрхив.бг.
Книгите, библиотеката на Симеон Радев са неговия свят и светая светих. Огромното наследство е създадено и събирано в продължение на целия му живот, а след него продължено от семейството. Личната библиотеката на Симеон Радев включва неговите книги, и книгите, които той е притежавал – подарък, нерядко с посвещения, или е купувал в България и чужбина. Част от нея са периодични издания на български, руски, английски, френски, немски и др. езици.
75 от предадените издания са от XIX век, а другите основно от първата половина на XX век. Най-старото издание е от 1849/1850 г. – „Събрани съчинения“ на Молиер.
Много от книгите са подарени от авторите с личен автограф и посвещение за Симеон Радев – напр. книги на Кирил Христов, Атанас Далчев, Михаил Арнаудов и др. Съгласно дарението на Траян Радев, книгите също преминават към ДАА, но са извадени от архивния документален фонд.
Личната библиотека на Симеон Радев. Столична градска библиотека
От своя страна ДАА прави дарение на Столична библиотека, към чийто фондове се прибавят тези над 2250 тома книги и периодика, обособени в няколко тематични раздели. Редките и значими заглавия от колекцията на Симеон Радев се дигитализират и качват на достъпни цифрови платформи, което позволява да са на разположение на по-широк кръг читатели. Към колекцията от книги и периодични издания ДАА дарява на Столична библиотека и лични вещи на Симеон Радев – визитник, очила, кутия за моливи, ценни мебели и артефакти от интериора на семейния апартамента на Бистра и Симеон Радеви.
Дарение от предмети получава от Траян Радев и Етнографският институт с музей към Българската академия на науките.
Литературното и историографско наследство на Симеон Радев продължава да е обект на литературно-критически и литературноисторически анализи, публикувани и по повод годишнини, и в тематични сборници. Изследователския интерес привлича и журналистическото и публицистичното му творчество, публикувани бяха библиографски и биографични изследвания.
Строителите на съвременна България, 1911
В последните години „Строителите на Съвременна България“ и „Македония в Българското възраждане“ са нееднократно преиздавани. След постъпването на архива на семейство Радеви в ЦДА, бяха издадени непубликувани историографски трудове на Симеон Радев, отделни документални сборници и монументалната поредица от 7 тома с негови спомени „Лица и събития от моето време“ (1914 – 1916).
Опазване на наследството на големите имена в българската култура Симеон Радев и Бистра Винарова е знак за отговорност пред поколенията, а дарителството е най-силният морален жест в името на националната памет.
