Преди 145 години княз Александър Батенберг въвежда институцията „княжески телохранители“, с което се поставя началото на Националната служба за охрана (НСО). Това посочва информация на отдел „Справочна“ на БТА.
С приказ № 23 от 12 септември 1879 г. се назначава Софийска първа конна сотня за лична охрана и конвой на княз Александър І, с командир руския офицер поручик Александър Мосолов, който е назначен за флигел-адютант на княза.
Днес НСО е специализирана военизирана държавна служба към президента на България. Дейността на НСО е елемент от дейността по защитата на националната сигурност, насочена към осигуряване безопасността на определените в Закона за НСО лица, обекти и мероприятия.
От 2020 г. началник на НСО е генерал-майор Емил Тонев.
История
Службата на въоръжените телохранители е била организирана по аналогия с охраната на европейските посланици в Турция, където всяко посолство е имало на разположение по няколко гавази, въоръжени само с нож и револвер. Според действащите след Освобождението правила, с държавна охрана са разполагали и владиците, както и някои частни лица, ползвали се с доверието и уважението на властта.
През 1881 г. Софийска първа конна сотня прераства в Лейбгвардейски ескадрон. Александър Мосолов е командир на тази служба до 1883 г. След него за известно време отново руски офицери ръководят полка.
Княз Александър І е използвал в двореца си само петнадесет гавази за охрана. За началник на охраната в двореца е назначен Христо Карагьозов, които преди това е бил охранител при руския консул в Русе. В двора на княз Александър І най-личният телохранител е бил част от дворцовия протокол. Княжеските пазачи никога не излизали извън двореца. Единственият удостоен с подобна привилегия е бил Христо Карагьозов, който задължително придружавал княза в неговите пътувания в столицата, из страната и в чужбина.
От 1879 до 1881 г. отрядът се издържа от бюджета на княза, а от 1882 г. заплатите, жилищата и униформите, шити в Скопие и Цариград, се осигуряват от бюджета на Министерството на вътрешните работи. Отрядът е разформирован през август 1886 г., когато княз Александър Батенберг напуска България.
Структурата на княжеските телохранители е възстановена от княз Фердинанд І, за чиято охрана са назначени 15 служители. След време службата е закрита като „излишен лукс“, а охраната, най-вече на именията му, е поета от Лейбгвардейския ескадрон. Първоначално ескадронът наброявал 150 бойци, подбирани по снажна фигура и измежду знатните фамилии. Приемало се, че това е гаранция за лоялност към монарха, респективно и за неговата сигурност. Лейбгвардията е военна част при монархическите режими, една от задачите й е охрана на владетеля и имуществото му. През 1903 г. ескадронът прераства в полк.
Националната служба за охрана е правоприемник на Управлението за безопасност и охрана (УБО). Постепенно отпада охраната на министрите и привилегията остава само за членове на Политбюро. УБО съществува в системата на МВР до ноември 1990 г. След преминаването на управлението към новата президентска институция то е преобразувано в Национална служба за охрана.
НСО е изградена по френския и германски образец, а служителите й трябва да владеят бойни изкуства и стрелба, да говорят чужди езици. Сред изискванията е те да подхождат на охраняваното лице по ръст, стил и характер.
Кого охранява НСО
НСО отговаря за охраната и сигурността на президента, председателя на Народното събрание, министър-председателя, вицепрезидента и на главния прокурор. Също така се осигурява охрана и на представители на друга държава със съответстващия на посочените по-горе лица ранг и на ръководители на международни организации и институции при тяхното посещение в България, като се взема под внимание обхватът на мерките за сигурност, прилагани в съответната държава, организация или институция.
При положение на война, военно положение или извънредно положение охрана се осигурява и на членовете на Върховното главно командване.
Специализиран транспорт в мирно време се осигурява на членовете на Министерския съвет, членовете на Конституционния съд, заместник-председателите на Народното събрание, председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и кмета на столицата.
НСО отговаря и за охраната на лицата, заемали длъжностите председател на Народното събрание или министър-председател – до четири години след освобождаването им от длъжност и на лицата, които са били президенти на България.
Ръководители на български задгранични представителства получават охрана по решение на Министерския съвет.
По искане на държавен орган или на политическа партия, представена в Народното събрание или в Европейския парламент, и при наличие на възможност, Националната служба за охрана осигурява съответна по вид и продължителност охрана на значими обществено-политически прояви с участие на охранявани от службата лица.
Основните функции на Националната служба за охрана са свързани с прогнозиране и разкриване на заплахи за безопасността на охранявани лица и обекти, предотвратяване и пресичане на посегателства срещу охраняваните лица и обекти, осигуряване безопасността на охраняваните лица в местата на тяхното пребиваване, както и по време на придвижването им, осигуряване безопасността на охраняемите обекти, осигуряване в пределите на своята компетентност на организацията и функционирането на специалните комуникации на охраняваните лица и осигуряване защита на охраняваните лица и охраняемите обекти при бедствия, при положение на война, при военно или друго извънредно положение.
Ретроавтомобили от парка на НСО
Класически автомобили от висок представителен клас от парка на НСО представя Националният исторически музей (НИМ) по повод 145 години от основаването на държавната охранителна служба на България. От 12 до 15 септември т.г. посетителите на НИМ могат да се запознаят с четири от най-редките автомобили, част от историческото наследство, съхранявано от НСО.
