Археолози в района на Враца са намерили каменна структура с изключителна прецизност на изработката, която според техните анализи е част от царския трибалски център, търсен десетилетия наред.
Тази информация беше предоставена от археолога Георги Ганецовски, директор на Регионалния исторически музей (РИМ) – Враца, в интервю за БТА.
Откритието е резултат от демонтаж на южната стена на Могилянската могила, която започна след изпълнението на строителен проект от частен инвеститор. Премахването на стената е разкрило нова каменна конструкция, изградена от блокове с толкова детайлна обработка, че са монтирани без свързващ материал – особеност, присъща за тракийски аристократични структури като тези в Провадия и Севтополис.
Георги Ганецовски предполага, че това е по-стара сграда, представляваща един от династичните трибалски царски центрове. Той изказва предположение, че след смъртта на трибалския цар, мястото е било преобразувано в мавзолей – част от ритуал за херонизация, при който царят преминава в вечността.
Съществуването на могилата вероятно е свързано с три гробници.
В момента са отправени запитвания до Министерството на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство, които трябва да решат бъдещето на новооткритата структура. Директорът на РИМ Враца подчертава, че това е изключителна възможност за града да притежава единствената каменна антична архитектура в централната си част, но също така акцентира на необходимостта от бързи действия заради интересите на инвеститора.
Могилянската могила е забележима за находките си от 60-те години на миналия век, които включват златен венец, златни обеци, сребърен наколенник с позлата и други златни апликации, изложени в музея.
Това откритие е от голямо значение за разбирането на трибалската култура и нейната династична архитектура, допринасяйки за по-доброто историческо познание на региона около Враца и древните тракийски царства.
Центърът на трибалите представлява политически, военен и културен хаб за племето на трибалите — тракийска племенна общност, обитавала територии между Стара планина и реките Велика Морава, Дунав и Искър в древността. Тук е бил резиденцията на царя на трибалите, който е имал върховна власт — политическа, военна и религиозна. Трибалският център е ядро на племенната държавност и култура, като подобни места са били ключови за политическото устроение на тракийските племена в античността.
Според археологически източници и исторически записи, Враца е била една от основните столици на трибалите, стратегически разположена при прохода „Вратцата“, контролиращ пътя към медните мини в Стара планина.
Проходът „Вратцата“ е имал основна роля в охраната на медните мини във планината, които трибалите експлоатирали през каменно-медната епоха. Центърът е функционирал като укрепено селище, контролирало важния икономически ресурс и маршрута през планината.
В района са открити множество артефакти, включително каменни конструкции с прецизна обработка, гробници с впечатляващи съкровища (златни венци, обеци, сребърни предмети), които свидетелстват за високия статус на обитателите и династичната власт. Тези находки подкрепят предположението, че тук е имало царски дворец или административен център на трибалите.
Населението на територията датира от второто хилядолетие преди Христа, а трибалите се установили около VI-VII век преди Христа. Те били войнствено племе, известно със своите победи над одрисите, Филип II Македонски и Александър Велики, подчертавайки значението на техния център във Враца като важен политически и военен хъб.
В близост до трибалския център са открити и други забележителни обекти от различни исторически периоди, като римска крепост „Валве“ и раннохристиянски култов комплекс от VI век, които доказват устойчивото обитаване и стратегическата важност на региона през вековете.
Враца е била център на цивилизация, който е оставил следи от една от най-древните писмени системи в Европа (пиктограмите от Градешница) и е сред най-старите земеделски цивилизации в района, което допълнително подчертава значението на трибалския център като културен хаб.
