Сред цялата кичозна позлата, с която Доналд Тръмп е декорирал Овалния кабинет, изпъква един голям портрет на Роналд Рейгън, гледащ към бюрото на 45-ия и 47-и президент. Тръмп се смята за последовател на Рейгън. Лозунгът „Да направим Америка велика отново!“ на тръмпиското МАGА движение също е взаимствано от предизборната кампания на Роналд Рейгън през 1980, когато американската икономика страда от стагфлация. Но наистина ли Тръмп е продължител на делото на знаменития републикански президент, в края на чието управление настъпи и краят на Студената война — САЩ победиха Съветския съюз — тоталитарната „Империята на злото“?
Неотдавна Доналд Тръмп се разгневи от една антитарифна реклама в Онтарио и реши да наложи допълнителни 10% тарифи на Канада за наказание. В тази реклама чуваме гласа на Роналд Рейгън от радиообръщение: „Когато някой каже нека да наложим тарифи на чуждестранен внос, изглежда че той прави нещо патриотично като предпазва американската продукция и работните места. И понякога за кратко това работи, но само за кратко. В дългосрочен план такива търговски бариери вредят на всеки американец, работник и потребител.“
Тръмп заяви, че това изказване било фалшиво и че Рейгън всъщност много обичал тарифите „за страната и за националната сигурност“. Но това са наистина думи на Рейгън за тарифите, макар че двете изречения са взети от различни части на това радиообръщение. В него Рейгън обяснява, че в дългосрочен план компаниите започват да разчитат на държавни протекции във вид на тарифи и така спира конкуренцията, спират иновациите, които са нужни за успех на световните пазари. Освен това високите тарифи водят и до ответни реакции и ожесточени търговски войни. Това вреди на потребителите, защото цените се вдигат. А след това пазарите се свиват и колабират и се затварят работни места.
Рейгън не е защитник на протекционизма, а, напротив, на свободната търговия с колкото може по-малко държавна намеса. Често се цитира тази сентенция на Рейгън: „Правителството не е разрешението на проблема, правителството е проблемът.“ Government is not the solution to our problem; government is the problem.
„Правителството“ означава федералната държава. („State“ в Америка означава щат, а Federal government е федералната държава). В икономически план Студената война беше война между капитализма, т.е. отворената пазарна икономика, и затворената планова държавна икономика. Рейгън е защитник на неолиберализма и отвореното капиталистическо общество.
„Неолиберализъм“ е икономически термин. Неолиберализмът и изобщо либерализмът в икономиката е нещо доста различно от социалния либерализъм, който е ляв.
Икономическият либерализъм предвижда по-малко държавни регулации и повече свободен пазар. Консерватори като Рейгън и Тачър са икономически неолиберали.
Отвореното общество (идeя, развита от Карл Попър след Втората световна война) е общество на икономически либерализъм и либерална демокрация, при което има свобода на словото и убежденията, свободна търговия и свободно движение на хора в целия свят. След Втората световна война Америка стана стожер на либералната демокрация в целия свят и на идеята за отворено общество.
Либералната демокрация, демокрацията, при която мнозинството управлява, но всички индивиди от мнозинството и малцинствата имат равни права, се развива паралелно с капитализма. По време на Студената война Западното отворено общество беше антипод на комунистическия изолационизъм и тоталитаризъм. С идеите за либерална демокрация и отворено общество Америка стана водач на свободния свят и победи Съветския съюз в Студената война.
Сега се оказва, че Сорос, с неговото „Отворено общество“, е основен враг не само на Путин, но и на Доналд Тръмп. Но икономическите идеи на Тръмп са в много отношения противоположни на идеите на Рейгън. Тарифите представляват държавна намеса в икономиката. Те създават бариери пред свободния пазар, пред чистия капитализъм. А търговските войни водят до изолационизъм, до затваряне на Отвореното общество.
Друг важен елемент от идеологията на Тръмп, който е в противоречие с идеологията на Рейгън, е отношението му към имигрантите. Със своя Immigration Reform and Control Act от 1986 г. Рейгън дава амнистия на 3 милиона нелегални (недокументирани) имигранти, макар че същевременно подсилва охраната на границите. Естествено държавата трябва да пази границите си. Но Рейгън казва:
„Други страни могат да искат да се конкурират с нас, но в една жизненоважна област никоя страна не може да се доближи до нас като фар на свободата и възможностите, който привлича хората от света. Аз вярвам, че това е сред най-важните източници на величието на Америка.“
Америка от самото си създаване е страна на имигранти. Именно притокът на имигранти, които търсят свобода и възможности за реализация, изтичането на мозъци от тоталитарните диктатури, нацистката след Втората световна и комунистическата по време на Студената война, както и от целия свят, превърна Америка във водеща икономическа и технологична сила през втората половина на миналия век.
Сега със силното ограничаване на имиграцията и дори налагането на космически такси и визи за особено надарени работници, каквито наемат големите технологични компании, както и с отблъскването на чуждестранни студенти от университетите, политиката на Тръмп заплашва да сложи край на този прилив на мозъци от целия свят.
Един обратен отлив на мозъци от САЩ, разбира се ще облагодетелства Китай, основния икономически съперник на САЩ, но също така и Европейския съюз.
Същевременно прогонването на бедните имигранти от Латинска Америка, които извършват нискоквалифициран труд срещу ниски надници, ще се отрази на обикновените американци, като повиши цените. Паралелно с това и тарифите върху вноса водят до повишаване на цените.
Америка е страна на имигранти. Американската мечта е вярата, че можеш да загърбиш миналото си и да започнеш нов живот, без тежестта на финансовите, религиозни, политически или лични проблеми, които си имал в старата си родина. Американската мечта в началото всъщност е била една европейска мечта. А през втората половина на ХХ век — всесветовна мечта за лично осъществяване в Новия свят.
Американската мечта е индивидуалистична и проспективна, обърната към бъдещето. Балканската мечта (или балканският сън за щастие) е нещо доста по-различно, бих казал противоположно. Балканската мечта е колективна и ретроспективна. Тя е мечта не за светло лично бъдеще, а за светло колективно минало: за Велика България от времето на Златния век на цар Симеон или на цар Иван Асен II, за Велика Сърбия от времето на цар Стефан Душан. Има и мечта за изгубеното величие на Византийската империя, която е владяла целите Балкани, има и Османска балканска мечта. Балканската мечта днес се среща и като носталгия по комунистическото минало. Или по времето преди комунистическата диктатура.
Лозунгът на Тръмп: „Да направим Америка велика отново!“ ми звучи някак иронично.
За какво минало величие става дума? Америка никога не е била по-велика, отколкото е сега, отколкото е през последните десетилетия след края на Студената война. Когато съветският тоталитаризъм беше победен, Америка стана най-голяма световна сила, а американските идеи за либерална демокрация и отворено общество възтържествуваха в света.
Сега с президентството на Тръмп има отлив от тези идеи. Наблюдаваме връщане към един изолационизъм и протекционизъм, характерни по-скоро за времето, когато Америка още не беше „велика“ или най-велика.
Не прегръщат ли тръмпистите една ретроспективна и колективистична мечта, „балканска“ по своя характер? Не балканизира ли Тръмп Америка? И то точно, когато Балканите стават част от Западното общество на либерална демокрация, създадено от САЩ?
Терминът „балканизация“ е пейоративен. Той означава „процес на разпад на държава или федерация, етническа и политическа фрагментация и постоянни конфликти, външни, но и вътрешни, при които може да се стигне и до Гражданска война.“ Терминът възниква при разпадането на Османската империя и се ползва особено след Берлинския конгрес.
Има ли някаква „балканизация“ сега в Америка, където през последните десетилетия се наблюдава остър културен и политически конфликт, понякога свързан с насилие, като някои хора в крайно дясно, а и в крайно ляво говорят буквално за гражданска война?
А Тръмп изглежда заменя американската мечта с някакъв балкански тип ретроспективна и изолациониска мечта. Това се съчетава с други плашещи явления като посегателство върху свободата на медиите, заплахи за отнемане на лицензии на медии, които критикуват Тръмп, неща характерни по-скоро за неотдавнашни балкански и съветски диктатори, или за настоящия евразийски диктатор-империалист в Москва.
Диктаторите не обичат да бъдат критикувани и не проявяват чувство за хумор. Но още по-лошото е друго – посегателството върху разделението на властите. Без разделение на властите не може да има демокрация. Изпълнителната власт се контролира от законодателната, а съдебната трябва да контролира и двете. Както и четвъртата власт – медиите. В диктаторските общества няма разделение на власти — всички са подчинени на диктатора. И който не се подчинява, бива наказан.
Не защото демократите са по-добри от републиканците, а за да работи системата на контрол и баланси, е изключително важно Сенатът и Конгресът на САЩ, в които сега имат мнозинство републиканците, да не са напълно подвластни на Президента. Затова са много важни междинните избори догодина, когато ще се избира нов Конгрес.
Но в Америка, за разлика от България, която е завладяна държава точно през съдебната власт, съдебната власт остава независима. Това дава надежда, че плашещите амбиции на Тръмп да управлява без опозиция и без критика, със здравата ръка на диктатор, подобно на приятеля му Орбан, ако не на Путин, няма да се сбъднат. Надявам се Америка да стане велика отново, или да остане световен водач в либералната демокрация и „фар на свободата и възможностите, който привлича хората от света“, както казваше Рейгън.
Драмите около отварянето на „Епстийн досиетата“ показва обаче нещо друго, което заплашва увереността на Тръмп, че може да ръководи Републиканската партия и Америка като абсолютен владетел. „Да направим Америка велика отново“ за членовете на това движение означава връщане към изгубените консервативни, християнски морални ценност, които разбира се защитаваше и Рейгън. Такъв елемент има и в балканската ретроспективна мечта.
Все по-ясно става обаче, че вулгарната нетърпимост на Тръмп, за когото всичко е сделка, е несъвместима с традиционните морални ценности. Бедните бели американци, които подкрепят Тръмп, могат да бъдат излъгани, поне за кратко, че интересите на големите монополисти в бизнеса са и техни интереси (макар че видяхме драматично скъсване на Тръмп с Илон Мъск, Тръмп защитава интересите на големия бизнес, а не на средния американец от Средния запад). Те могат да бъдат излъгани и че тарифите помагат на Америка да стане отново велика, макар че цените на потребителските стоки се вдигат. Но те няма да приемат, ако се докаже, че лидерът им е ползвал услугите на снабдител с малолетни за сексуално развлечение.
Опасявам се обаче, че MAGA-базата на Тръмп не се интересува особено и не знае какво точно става в Украйна, където завоевателят Путин отвлича и всеки ден избива невинни деца. Шокиращата арогантност и аморалност, с която Тръмп посрещна Зеленски в Белия дом, ужаси мнозина американци, но не повлия особено на неговата MAGA-база. Сега арогантната външна политика на сделките на Тръмп и новият му ултиматум Украйна да капитулира като отстъпи още територии на Путин и преполови армията си, заплашва не само величието на Америка.
Впрочем Тръмп очаква края на войната, за да започне сделки с Путинова Русия. Тази политика на постигане на „мир“ чрез сделки с тирани заплашва и Европа, и мира в целия свят. Рейгън допринесе много за края на Студената война и падането на Желязната завеса. Опасявам се че арогантната „транзакционна“ политика на Тръмп води света в обратната посока – към световна война.
Текстът е публикуван в Портал „Култура“. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
