Ан Апълбаум е американски историк и писател, завършила е Йейлския университет и Лондонското училище по икономика, преподавала е в университети в САЩ и Европа, авторка е на книгите „ГУЛАГ“ – за съветската лагерна система, и „Червен глад“ – за Гладомора в Съветска Украйна. Съветник е в ЕС по въпросите за социалните мрежи.
– Отдавна се занимавате с изследвания на авторитарни движения. Какво е по-различното в сегашния възход на ултраконсервативните сили в САЩ от това, които сме виждали при други политически движения?
– Важно е да осъзнаем, че т.нар. крайнодясно движение вече е достигнало центъра на обществото. Повечето американци вече не получават новини и информация от вестниците, телевизията или журналистите. Те се информират от социалните мрежи, подкастове и реклами. А там се поставят различни искания от тези, които бяхме свикнали да чуваме от републиканците в миналото. Съвсем ясно е, че става дума за радикална промяна на институциите – например чрез масови уволнения на държавни служители.
– В САЩ има разделение на властите – има парламент и съдилища. Възможно ли е един човек, т.е. Доналд Тръмп, а и неговото правителство наистина да стигнат толкова далеч, че да осъществят всичко, което описахте?
– Републиканците вече имат мнозинство в Сената, вероятно ще получат такова и в Камарата на представителите. По-голямата част от съдиите във Върховния съд са назначени от републиканците. Това означава, че историческото разделение на властите до известна степен вече не съществува.
– Очаквате ли по-нататъшна поляризация в САЩ, промени в демократичните институции или дори на политическия курс, които биха могли да сменят и посоката на развитие на страната?
– Мога само да повторя това, което беше казано по време на предизборната кампания на Тръмп. Той и хората му много ясно заявиха, че ще има радикална промяна на курса. Чухме това както от Тръмп, така и от неговия вицепрезидент Джей Ди Ванс: те искат да променят отношенията с Европа. И двамата говорят за промяна в начина, по който функционира правителството на САЩ. Говорят за унищожаване на „дълбоката държава“, с което, доколкото разбирам, имат предвид регулаторните и правителствените агенции. Така че, според техните изказвания, ще става дума за правителство, което е радикално различно от досегашното. Все пак, в практиката може накрая да се окаже, че нещата няма да изглеждат точно така.
– Много наблюдатели вече говорят за глобална криза на демокрацията. Виждате ли паралели между събитията в САЩ и възможното развитие в Европа?
– Това, което се случва в САЩ, в един момент ще се случи и в Европа. В САЩ има политически промени, които могат да бъдат забелязани и в Европа. Ще се появят повече политически партии и движения, които споделят идеите, езика и тактиката на крайнодясното движение в САЩ, което е завладяло Републиканската партия и контролира Белия дом. Същото ще се случи и в Европа. Европейците трябва да бъдат подготвени за това и да мислят как могат да го спрат.
– Какви стъпки биха могли да предприемат демокрациите по света, за да ограничат влиянието на авторитарните и крайнодесните движения?
– Сега ЕС трябва сериозно да се заема с въпроса за регулирането на социалните медии. И тук нямам предвид налагането на цензура, а това хората да получат контрол над своите данни, да имат достъп до алгоритмите и начина, по който работят социалните медии. Важно е начинът, по който хората получават информацията си, да остане съвместим с демокрацията.
– Какви промени очаквате в политиката на Тръмп в сравнение с първия му мандат?
– Тръмп даде ясно да се разбере, че САЩ няма да продължат да подкрепят Украйна, както досега. Той посочи ясно, че не се вижда начело на широк демократичен съюз. Германия и Европа трябва да разговарят за защитата на Украйна. Особено със съзнанието, че едно катастрофално развитие в Украйна със сигурност няма да им струва по-малко. Няма да им излезе по-евтино, а ще е по-скъпо, ако войната завърши зле. Тогава те ще трябва да инвестират повече във въоръжаване, а НАТО ще бъде под по-голяма заплаха. Ще има голяма бежанска криза и това няма да улесни положението.
– Как оценявате случващото се сега в Германия с правителството?
– Това е възможно най-лошият момент за правителствена криза в Германия. Въпреки това се надявам, че канцлерът Олаф Шолц ще използва следващите няколко седмици, за да вземе мъдри решения, с които да подготви Европа, НАТО и Украйна за всички възможни ситуации.
– И преди сте се демонстрирали оптимизъм, въпреки мрачните перспективи. Какво Ви дава надежда?
– Имам големи надежди за Европа и за единството на Германия, Франция, Обединеното кралство, Полша и Италия. Силно се надявам, че европейците ще осъзнаят спешността и ще разберат, че сега трябва да сме единни и да защитаваме общите си ценности. Вярвам, че това е възможно и много се надявам на лидерството на Германия дори в тези трудни времена.
Интервюто е публикувано в Дойче веле. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
