По време на обновяването на централния парк „Пети октомври“ в Стара Загора бяха открити тринадесет антични гробни структури. Информацията разкри Петър Калчев, директор на Регионалния исторически музей в града. Той подчерта, че находките са част от значим некропол, разположен на юг от сградата на общината в Стара Загора.
„Този некропол е значителен и е бил проучван по време на строежа на сградата на местната власт, зала „П. Р. Славейков“ и по време на обновяването на площада. Той се простира на изток до бул. „Св. Патриарх Евтимий“ и на юг до ул. „Христо Ботев“. Некрополът е извън крепостните стени на античния град“, уточни археологът.
Калчев добави, че откритите гробове са сравнително скромни и датират от християнския период след IV–V век до Средновековието. Сред малкото артефакти изпъква стъклена гривна от XII век. „Гробовете вероятно принадлежат както на късноантичния, така и на средновековния период“, допълни той.
Археологическите находки бяха открити при ремонтите около фонтана в парка, където бяха необходими по-дълбоки изкопи. В момента екип от музея проучва гробовете.
Директорът съобщи и за друг археологически обект в парк „Зеления клин“, където беше разкрит особено богат гроб.
„При проучването на Източния некропол на Августа Траяна през този археологически сезон беше открит античен гроб, ориентиран юг–север и покрит с тегули. При разкопките стана ясно, че погребаната е млада жена, положена по гръб с глава на юг и крака на север. Ръцете ѝ бяха изпънати – лявата при таза, а дясната върху бедрото. В близост до лявото ѝ стъпало бе открита част от череп на втори индивид, вероятно дете, заедно с няколко стъклени мъниста“, разказа Калчев.
Гробният инвентар включва девет бронзови монети, керамична амфорка, миниатюрна лампа, малка костена игла, керамична паничка, стъклен съд и бронзово капаче. На лявата ръка на жената бяха намерени сребърна гривна и пръстен, а на дясната – още една гривна. В близост до лявото стъпало бяха открити желязна игла и железен предмет, а около краката – ромбовидни стъклени пластини.
Една от бронзовите монети принадлежи на император Гордиан Трети (238–244 г.), което позволява датирането на гробното съоръжение към този период.
